— Звучи прекрасно!
— Тогава, какво ще кажеш?
Тя дълго време го наблюдава.
— Съгласна съм, след като и ти го желаеш — отвърна тихо.
Той я прегърна и се засмя.
— Дали да не изпратим официално съобщение на полицията?
И Трейси се засмя заедно с него.
Църквите бяха по-стари от всички други, които беше виждал Купър. Някои датираха от езически времена и понякога той не разбираше дали се моли на дявола, или на Бога. Купър стоеше с наведена глава в древната Църква на монахините, в Сент Бавокерк, Питерскерк и Нувекерк в Делфт и всеки път се молеше за едно и също:
Инспектор Юп ван Дурен беше същински гигант, по-едър от мечка, с месесто лице, украсено с дълги мустаци, и с гърмящ басов глас. Той тъкмо докладваше на Тун Вилямс, спретнат, решителен и способен главен комисар, шеф на градските полицейски сили.
— Трейси Уитни е пристигнала тази сутрин в Амстердам, господин главен комисар. Интерпол е убеден, че тя е извършила самолетната кражба и е отвлякла диамантите на Де Биърс. Присъстващият тук господин Купър смята, че тя е пристигнала в Холандия, за да извърши ново углавно престъпление.
Главният комисар се обърна към Купър.
— Разполагате ли с някакви доказателства за това, господин Купър?
Даниел Купър не се нуждаеше от доказателства. Той познаваше Трейси Уитни, познаваше тялото и душата й. Разбира се,че е пристигнала тук, за да извърши престъпление, нещо, което не можеше да влезе в ограничените им умове. Той се принуди да запази спокойствие.
— Никакви доказателства. Ето защо тя трябва да бъде заловена с окървавени ръце.