Почти не говориха по обратния път до хотела. На вратата на своята стая Трейси се обърна към Джеф и каза:
— Наистина беше…
Устните на Джеф се сляха с нейните, ръцете й го прегърнаха и тя го притисна силно към себе си.
— Трейси…?
На устата й бе думата „да“, но тя успя да използва и последната частица от волята си, за да каже:
— Наистина беше дълъг ден, Джеф. Вече умирам за сън.
— О!
— Струва ми се, че утре ще остана цял ден в стаята си и ще си почивам.
— Много добра идея. Вероятно и аз ще направя същото — отговори той с монотонен глас.
Никой не повярва на другия.
— Според мен тази дама е на почивка в Мадрид. Прекратявам наблюдението над нея.
— Не! Не можете да постъпите така — отвърна слисан Купър. — Трейси Уитни е…
Комендант Рамиро се изправи в цял ръст.
— Много ви моля да се въздържате от съвети по отношение на това как да постъпвам, senor. А сега, ако нямате какво повече да кажете, ви напомням, че съм много зает човек.