Нощем сънуваше Трейси. Тя стоеше гола в огромна клетка и го умоляваше да я пусне на свобода.
Където и да ходеха, Даниел Купър и двамата детективи неотменно ги следваха по петите.
Като ги наблюдаваше от безопасно разстояние, Даниел Купър се озадачи от ролята на Джеф Стивънс в разиграващата се драма. Кой бе той? Следващата жертва на Трейси? Или пък замисляха заедно нещо?
Купър поговори с комисаря Рамиро.
— Каква е информацията ви за Джеф Стивънс? — запита Купър.
— Nada.Няма полицейско досие, регистриран е като турист. Според мен дамата си го е избрала за компаньон.
Инстинктът на Купър му подсказваше нещо друго.
Но той не преследваше Джеф Стивънс. Трейси,помисли си той. Искам теб, Трейси.
Когато Трейси и Джеф се върнаха късно вечерта в хотел „Риц“, Джеф я изпрати до нейната врата.
— Защо да не вляза да пийнем нещо преди лягане? — предложи той.
Трейси бе на ръба на изкушението. Тя обаче се наклони напред и го целуна леко по бузата.
— Мисли за мен като за своя сестра, Джеф.
— Какво е отношението ти към кръвосмешението?
Но тя бе вече затворила вратата.
След няколко минути той й се обади по телефона от своята стая.
— Искаш ли да прекараме утрешния ден в Сеговия? Това е едно очарователно градче на няколко часа път от Мадрид.
— Чудесна идея. Благодаря ти за прекрасната вечер — каза му Трейси. — Лека нощ, Джеф.
Дълго време лежа будна. В главата й блуждаеха мисли, за които нямаше право да разсъждава. Много мина от времето, когато изпитваше някакви чувства към мъж. Чарлс жестоко я нарани и сега нямаше желание отново да бъде наранявана. Джеф Стивънс бе приятен за компания, но тя знаеше, че не бива никога да му позволява да премине тази граница. Лесно можеше да се влюби в него. И глупаво.
Пагубно.
Смешно.
Трейси заспа много трудно.
Излетът до Сеговия се оказа чудесен. Джеф бе взел под наем една малка лека кола. Те излязоха от града и поеха през красивата лозарска част на Испания. През целия ден зад тях се движеше незабелязано един сит, но колата не бе от обикновените.
Сит е единствената произвеждана в Испания лека кола. Тя е и официалната кола, използвана от испанската полиция. Обикновеният модел е от 100 конски сили, но тези, които се продават на Policia National и на Guardia Civil, са от 150 конски сили, така че нямаше никаква опасност Трейси Уитни и Джеф Стивънс да се изплъзнат от Даниел Купър и от двамата детективи.
Трейси и Джеф пристигнаха точно навреме в Сеговия и обядваха в чаровен ресторант на главния площад, в сянката на аквадукт, построен от римляните преди две хиляди години. Следобед се поразходиха из средновековния град, посетиха старата катедрала „Санта Мария“ и ренесансовия градски съвет, после отидоха в Алкасар, старата римска крепост, кацнала на издадена скала високо над града. Изгледът оттам просто смайваше погледа.
— Обзалагам се, че ако останем по-дълго време тук, ще зърнем Дон Кихот и Санчо Панса да пресичат долу равнината — каза Джеф.
— Обичаш ли да се сражаваш с вятърни мелници, Джеф? — запита го Трейси.
— Зависи от големината на вятърната мелница — отвърна тихо той и пристъпи по-близо до нея.
Трейси се отдръпна от края на скалата.
— Разкажи ми нещо повече за Сеговия.
Магията изведнъж се развали.
Джеф се оказа възторжен водач, с много познания по история, археология и архитектура и Трейси от време на време си налагаше да не забравя, че е също и мошеник. Това бе един от най-приятните дни в живота й.
Хосе Перейра, един от испанските детективи, се оплака на Купър: