Има ли нещо да поръчате за Сейнт Луис? Там отиваме и с удоволствие ще ви услужим провикна се някой от Красавицата.
Ура за храбрата Красавица на Запада! закрещя друг.
Как сте със сланината? запита трети. Ако не ви достига, можем да ви дадем малко назаем.
Къде да кажем, че сме ви оставили? подхвърли четвърти. На завоя Шърт-тейл ли? Всички избухнаха в смях при споменаване на това място по реката, добре познато на матросите.
Наближаваше вече полунощ, а никой на двата парахода не помисляше да се оттегля на почивка. Интересът към надбягването пропъди всяка мисъл за сън и както мъжете, така и жените стояха пред кабините или набързо влизаха и пак излизаха, за да видят как напредват параходите. Възбудата подтикваше пътниците към пиене и аз забелязах, че неколцина бяха вече полупияни. Заразени от тях, офицерите също здравата попийваха, а дори и капитанът проявяваше признаци на същото състояние. Никой и не помисляше за въздържание благоразумието беше напуснало парахода.
Вече е почти полунощ; машините ръмжат и скърцат, а параходите се носят напред! Дълбок мрак е паднал над водата, но това не е пречка. Червените огньове светят, пламъците се издигат над високите комини, па̀рата бумти в железните тръби, огромните перки разбиват на пяна водата, дъските скърцат и се тресат от грамадното налягане, а параходите вървят напред!
Вече е почти полунощ. Само някакви си двеста ярда делят параходите; Красавицата се люшка по вълните, вдигнати от Магнолия. След по-малко от десет минути носът й ще застигне кърмата на съперницата. Още двадесетина минути и победният вик ще гръмне на нейната палуба и ще екне от бряг до бряг.
Бях застанал до капитана и го поглеждах с известна тревога. Изпитвах съжаление, че толкова често го виждах да се отправя към бара. Той пиеше прекалено много.
Беше се завърнал на мястото си до кормчийската кабина и гледаше напред. Някакви разпръснати светлинки блещукаха по десния бряг на реката на около една миля пред нас. Когато ги зърна, той се сепна и силно извика:
Боже мой! Това е Бренжиер!
Да-а-а проточи стоящият до него кормчия. Май че бързичко го стигнахме.
Господи боже! Трябва да загубим състезанието!
Защо? запита кормчията, тъй като не можа да го разбере. Какво общо има туй със състезанието?
Тук трябва да спрем. Трябва трябва дамата, която ни даде сланината трябва да я сваля тук!
А! Така ли отвърна флегматичният кормчия. Жалко, дявол да го вземе добави той, но щом трябва, трябва. Проклет късмет! Още четвърт час и щяхме да ги бием като нищо. Проклет късмет!
Трябва да се откажем рече капитанът. Обръщай към брега!
С тези думи той побърза да слезе долу. Като забелязах възбудения му вид, аз го последвах.
Няколко дами стояха до перилата, където капитанът слезе от кормчийската кабина. Креолката бе между тях.
Мадмоазел обърна се към нея капитанът, въпреки всичко ще трябва да загубим състезанието.
Защо? запита тя с изненада. Няма ли достатъчно сланина? Антоан! Дадохте ли всичката сланина?
Не, мадмоазел отговори капитанът, не е там работата. Благодарение на вашата щедрост имаме достатъчно сланина. Виждате ли тези светлини?
Да и какво?
Това е Бренжиер.
О, нима?
Да и, разбира се, вие трябва да слезете тук.
И за това ли ще загубите надбягването?
Положително.
Тогава, разбира се, няма да сляза тук. Какво значение има за мене един ден? Не съм чак толкова стара, та да не мога да пожертвам един ден. Ха-ха-ха! Вие не трябва да загубите надбягването и доброто име на чудесния си параход заради мене. Недейте и да помисляте за спиране, cher capitaine! Закарайте ме до Батон Руж. Аз мога да се върна сутринта!
Хората наоколо й се развикаха, одобрително, а капитанът се втурна обратно при кормчията и отмени последното си нареждане.
Красавицата е пак по следите на Магнолия и пак едва някакви си двеста ярда ги делят. Боботенето на техните машини, бумтежът на па̀рата, плясъкът на перките, скърцането на дъските, крясъците на хората се смесват в оглушителен концерт.
Красавицата се носи напред напред напред напредва въпреки усилията на противника. Напред, още по-близо по-близо, докато носът й се изравнява с кърмата, сетне с кормчийската кабина, сетне с предната палуба на Магнолия! Сега светлините на двата кораба се пресичат едни други, огньовете им блестят заедно върху водата те са нос до нос!
Още една педя е спечелена, капитанът размахва шапката си и победният вик еква!
Този вик остана недовършен. Първите му звуци едва бяха разцепили полунощния въздух, когато той бе прекъснат от взрив, подобен на избухването на огромен барутен погреб взрив, който разтърси въздуха, земята и водата! Дъски изтрещяха и се разхвърчаха нагоре хора изпищяха и полетяха към небесата, дим и па̀ра изпълниха въздуха и едно ужасно предсмъртно стенание се надигна в нощта.
Глава XII
Спасителният пояс
Взривът, какъвто не бях чувал дотогава, ясно говореше за причината на катастрофата. Мигновено разбрах, че котлите се бяха пръснали, и действително беше така.
В това време случайно се намирах на балкона зад моята кабина. Бях се хванал за перилата иначе от труса и неочакваното наклоняване на парахода положително щях да полетя презглава.