Офицерите и екипажът й сновяха нагоре-надолу; в кормчийската кабина горе се виждаха двамата кормчии: всичките огняри работеха на палубата; вратите на пещите бяха нажежени до червено; ярки пламъци изскачаха на няколко фута над високите комини! Можеше да се помисли, че корабът се е запалил!
Те горят сланина! извика един глас.
Вярно, дявол да го вземе! възкликна друг. Вижте, ей там пред пещта има цял куп сланина!
Погледнах нататък. Това беше самата истина. На палубата пред пещите се издигаше пирамида от някакви тъмнокафяви предмети. Човек можеше да съди за тях по тяхната големина, форма и цвят това бяха изсушени бѐлове сланина. Виждаше се как огнярите ги взимаха от купчината и ги хвърляха един по един в пламтящите гърла на пещите!
Магнолия продължаваше да ни настига. Носът й беше вече наравно с кормчийската кабина на Красавицата. Възбудата, а заедно с нея и глъчката на нашия параход се разрастваха. Подхвърлените сегиз-тогиз подигравки от пътниците на кораба съперник наливаха масло в огъня; а капитанът пак отказа да се надпреварва. Хората, кажи-речи, го заплашваха с бой! Магнолия продължаваше да напредва. Сега беше се изравнила с нас. Мина още една минута минута на дълбоко мълчание; екипажът и пътниците на двата парахода наблюдаваха напредването с такова голямо напрежение, че не можеха да проговорят. След една минута Магнолия излезе напред!
От палубата й екна тържествуващ вик, примесен с подигравателни подвиквания и оскърбителни забележки.
Хвърлете ни въже, че да ви влачим! извика един.
Къде остана вехтият ви ковчег? кресна друг.
Ура за Магнолия! Три въздишки за Красавицата на Запада! Три въздишки за старата коруба! изрева трети всред подигравки и гръмлив смях.
Едва ли бих могъл да опиша унижението, което изпитваха всички на борда на Красавицата. Това чувство беше обхванало не само офицерите и екипажа. То като че ли се споделяше и от последния пътник. Сам аз горях от същото чувство повече, отколкото можех да си представя.
Никой не обича да бъде между победените при каквито и да било обстоятелства. Освен това човек, без да иска, се заразява от общото увлечение. Може би по силата на физически закони, на които не можеш да се противопоставиш, настроението, обхванало всички наоколо, обхваща за известно време и теб; и дори когато знаеш, че възторгът ти е безсмислен и глупав, те пронизва някакъв електрически ток и те кара да се присъединиш към общото въодушевление. Спомням си как веднъж се бях увлякъл й развикал заедно с тълпата, която кряскаше и с цяло гърло акламираше шествието на кралската особа. Обаче щом то отмина, сърцето ми се сви от срам пред собствената ми низост.
Никой не обича да бъде между победените при каквито и да било обстоятелства. Освен това човек, без да иска, се заразява от общото увлечение. Може би по силата на физически закони, на които не можеш да се противопоставиш, настроението, обхванало всички наоколо, обхваща за известно време и теб; и дори когато знаеш, че възторгът ти е безсмислен и глупав, те пронизва някакъв електрически ток и те кара да се присъединиш към общото въодушевление. Спомням си как веднъж се бях увлякъл й развикал заедно с тълпата, която кряскаше и с цяло гърло акламираше шествието на кралската особа. Обаче щом то отмина, сърцето ми се сви от срам пред собствената ми низост.
Както екипажът, тъй и пътниците като че ли смятаха нашия капитан за неблагоразумен в благоразумието си и по целия параход се чуваха негодувания, примесени с викове позор!
Горкият капитан! През цялото време го следях с поглед. Искрено го съжалявах. Освен хубавата креолка аз бях може би единственият пътник на борда, който знаеше неговата тайна, и не можех да не се възхищавам от рицарската му твърдост, с която той запази тази тайна. Видях бузите му да пламват и очите да блясват от гняв и ми се стори, че ако сега го бяха помолили да даде същото обещание, нямаше да се съгласи, дори и да му предложеха срещу това да превози всичките стоки, които пренасяха по реката.
Тъкмо тогава, сякаш за да се избави от досадните натяквания, сипещи се от всички страни, той се измъкна и влезе в дамския салон. Там веднага го забелязаха и вкупом го нападнаха всички хубави пътнички, които бяха почти толкова натрапчиви в молбите си, колкото и мъжете. Няколко от тях го заплашваха насмешливо, че никога вече няма да пътуват с неговия параход, докато пък други го обвиняваха в липса на смелост. Да се устои на подобни закачки бе невъзможно и аз неотстъпно наблюдавах капитана и очаквах прелом в една или друга насока. И преломът дойде.
Той се изправи всред куп неоставящи го на мира жени и се обърна към тях със следните думи:
Госпожи! Нищо не би ми било по-приятно, отколкото да задоволя вашето желание, обаче преди да напуснем Нови Орлеан, аз обещах, по-право дадох честната си дума на една дама В този миг доблестната му реч беше прекъсната от една млада жена, която дотича от другата част на кораба и се провикна:
O, capitaine! Cher capitaine!60 Не оставяйте този глупав параход да ни надмине! Вдигнете повече пара и го изпреварете моля ви се, капитане!