Татьяна Макарова - Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем стр 5.

Марийка пое делвата, поклони се на мечката и си тръгна. Когато стигна в село, тя не отиде в господарската къща, а се прибра в полусъборената къща на баща си, където се беше родила. И нали беше страшно огладняла, тя дигна похлупака на делвата и мушна ръката си да гребне мед, но вместо мед извади шепа жълтици. Премаля от радост. Затече се към пазара и си накупи всичко, каквото й трябва. И заживя човешки, като не забравяше сиромасите.

Научи се господарката й за мечата делва, отиде на гости у Марийкини и дълго я разпитва как е спечелила цяла делва с жълтици. Марийка нищо не скри.

 И аз ще проводя моята Иванка да донесе още по-голяма делва  рече господарката, прибра се вкъщи и почна да тъкми дъщеря си. Премени я, даде и хурка с мека като коприна къделя и я заведе в гората.

Тръгна Иванка между дърветата и почна да кълне мечката, че се е пръждосала вдън гора. Като стигна до къщурката с мъховия покрив, ритна вратата и влезе вътре.

 Ох, че на лошо мирише!  рече господарската дъщеря и почна да тършува.

Отвори долапите, пъхна се под леглото, разхвърля дрехите, най-сетне зърна делвите, стъпи на едно столче и протегна ръка. Тъкмо вдигна похлупака и някой грозно изрева зад гърба й:

 Стооой! Кой ти позволи да бъркаш в делвата ми?

Иванка изтърва похлупака, обърна се, видя мечката и цяла се разтрепера от страх. Сви се в къта и почна да мига.

Мечката изръмжава, озърна се, огледа разхвърляната къща, но нищо не каза. Разтреби, сложи всяко нещо на мястото му. Накладе огъня, седна край камината и повика Иванка при себе си.

Иванка приближи и надяна хурката си. Мечката втренчи очи в къделята и попита:

 Туй какво е?

 Вълна  отвърна Иванка.

 Откъде я имате?

 Стрижем я  троснато каза Иванка.

 Как я стрижете?

Иванка остави вретеното, откачи мечата ножица от стената, хвана рунтавата опашка на мечката и  щврък!  отряза половината.

 Ей как я стрижем!  извика тя, но мечката подскочи, грозно изрева от болка, изправи се на задните си крака, хвана с предните си лапи Иванкината коса и почна да я скубе, тъй както Иванка скубеше косата на Марийка.

 Олелеее!  писна Иванка.

 Вън! Вън! Вън!  заблъска я мечката.  Да се махаш от гората ми или ще те разкъсам на парчета!

Иванка изхвръкна навън, но се досети за делвата и се обърна назад.

 Делвата!  викна тя.  Дай ми делвата!

Мечката сне от полицата оная делва, която беше здраво захлупена, и я търкулна към Иванка. Господарската дъщеря я грабяса и хукна към село.

Вкъщи майка й захълца от радост:

 Дай, умно чедо мамино, да видим какво имане носиш!

И като заключи вратата и спусна пердето на прозореца, господарката с разтреперани ръце отвори похлупака на делвата. Но от вътре рукнаха цял рой оси и подгониха двете зли жени. Почнаха да ги жилят навсякъде: по ръцете, по страните, по носовете, по ушите. Така ги изпожилиха, че Иванка и майка й отекоха и станаха като бъчви. Цели три недели не посмяха да се покажат пред хората.

Отговорете на въпросите:

С какво се занимаваше Марийка?

Накъде отиде Марийка?

Кой живее в дървена къщурка?

Какво прави Марийка там?

Какво тя извади вместо мед?

Какво прави Иванка в дървена къщурка?

Колко седмици Иванка и майка и не посмяха да се покажат пред хората?

Преразказ на приказката на руски език

Марийка была круглой сиротой. Она прислуживала в одном большом господском доме. От зори до ночи работала не покладая рук бедная Марийка. На обед госпожа давала ей есть сухие корки, а на ужин  крошки, сметенные со стола. А господская дочь Иванка спала на пуховых подушках до обеда и ничегошенько не делала.

Марийка решила убежать из господского дома куда глаза глядят. Когда наступила ночь, она взяла прялку, веретено и тихонько ушла из господского дома. Пошла в лес. Долго бродила между деревьями. Наконец она сильно устала, села около ствола старого дуба, положила голову на мягкий мох и глубоко заснула.

Проснулась поздно. Посмотрела по сторонам, но не увидела вокруг ни одной живой души. Только голоса птиц слышались в листве. Долго шла Марийка в незнакомом молчаливом лесу. Наконец увидела деревянную избушку, покрытую мхом.

Подошла к ней, открыла дверь и вошла. Внутри никого не было. Кровать разобрана, огонь погас. На полке стоят семь горшочков, закрытые крышками. Так как Марийка не была научена сидеть сложа руки, она оставила в углу свою прялку, засучила рукава и начала наводить порядок. Прибрала постель, подмела, заложила огонь, потом села и начала прясть. Завертелось веретено. Время от времени они поглядывала на горшочки, но не решалась их открыть.

Вдруг пришла хозяйка дома  старая лохматая медведица, и начала рычать сердито: «Что делаешь в моем доме?»

Но, как только увидела, что все убрано, медведица успокоилась, присела около Марийки и начала ее расспрашивать, почему та пришла в лес к диким зверям. Марийка рассказала о своей доле. Медведица вздохнула и покачала головой. «А это что?»  спросила медведица. «Пенька»,  ответила Марийка. «Откуда ее берете?» «Сеем». «Как ее сеете?»

Марийка сгребла щепотку пепла из печки, вышла на улицу и разбросала пепел. «Вот так ее сеем». «И все?» «Сначала срываем, моем в реке, сушим, причесываем» «Как ее причесываете?»  не унималась медведица.