Минотаврите чистачи се спогледаха в почуда и се замислиха за стотиците други ковчези, вградени в стените на висящата кула.
Никой от тях не беше отворен. С изключение на този.
И изведнъж бронзовата статуя се надигна, седна и обърна към тях зловещата си безлика глава.
Някъде дълбоко от нея прозвуча безизразен глас:
Кушма алла?
Минотус и помощниците му дойдоха след двайсет минути
и завариха целия разчистващ екип, всичките трийсет, насечени на парчета и лежащи в локви кръв.
Отвореният ковчег беше празен.
А после бронзовата фигура се появи зад Минотус и помощниците му.
Кушма aллa? каза безликото нещо.
Минотус се намръщи. Езикът му бе непознат.
Не разбирам отвърна той.
И тогава бронзовият човек вдигна металните си нокти и ги атакува без страх, колебание и милост.
ПРОЛОГ II
ЗАМЪКЪТ АРАГОН
ОСТРОВ ИСКИЯ,
БРЕГЪТ НА АМАЛФИ, ИТАЛИЯ
ЧЕТИРИ ДНИ СЛЕД ГОЛЕМИТЕ ИГРИ
В просторната пещера във вътрешността на извисяващия се островен замък срещу западния бряг на Италия имаше осмоъгълна зала.
В осмоъгълната зала имаше осмоъгълна маса, скована от износени дъски, някога били част от Porta Scelerata, прокълнатата порта, една от вратите на древния Рим.
Понякога през вековете масата била описвана като кръгла, но технически това не е вярно. Тя беше осмоъгълна, с място за един от осемте мъже, които през последните 1600 години бяха седели тук и се бяха обявявали за собственици на масата, на замъка и на целия остров Иския.
За онези, които знаеха за съществуването им, те бяха известни като Рицарите от Златната осмица.
Осмоъгълната им зала беше украсена с трофеи от минали мисии, отнети oт жертвите им мечове, щитове, корони.
Днес пред Осемте беше изправен самотен мъж, застанал на тесен корниз от другата страна на пропастта до масата. Платформата беше известна като Терасата на молителя и беше измислена така, че стоящият на нея да е принуден да гледа нагоре към Рицарите.
Мъжът на корниза носеше прозрачна медицинска маска, покриваща долната дясна четвъртина на лицето му.
Очите му пламтяха яростно. Измъчваше го непоносима болка, но той не го показваше. Лекарят му беше изписал силни болкоуспокояващи, но мъжът отказваше да ги взема.
Точно сега болката го захранваше, пришпорваше го, напомняше му за отмъщението, което търсеше.
Отмъщение, което Златната осмица щеше да му осигури.
След като мъжът с маската представи случая си и осигури изискваното гигантско заплащане, лидерът на Златната осмица стана и се обърна тържествено към събратята си.
Цената е платена, знакът е поставен. Съгласно нашия стар свещен обичай Рицарите от Златната осмица приемат тази задача.
Лидерът взе трите снимки, дадени от мъжа по време на изложението му.
Задачата е ясна каза той. Едно убийство, две отвличания. Този мъж трябва да бъде ликвидиран, а по-младият и жената да бъдат заловени живи и изправени пред знатния ни работодател, който да постъпи с тях така, както намери за добре.
Лидерът на Златната осмица кимна почтително на мъжа с маската.
Цената ни е висока, но за повече от две хиляди години никога не сме проваляли мисия.
Той вдигна снимките. На тях бяха заснети:
Джак Уест-младши.
Дъщеря му Лили.
И приятелят и Алби Калвин.
ПЪРВО ПРЕСЛЕДВАНЕ
ОБЕЗГЛАВЯВАНЕТО НА ХАДЕС
Interregnum (лат. междуцарствие).
Времето между края на управлението на един владетел и възкачването на следващия; често период на смут, стратегически маневри и сблъсъци, от които се ражда нов ред.
В НЕБЕТО НАД АТЛАНТИЧЕСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ НА САЩ
24 НОЕМВРИ, 05:30
Самолетът на Джак Усет се носеше в небето по-бързо от звука към Ню Йорк.
Известен като Небесният воин, самолетът беше Туполев Ту-144", руска имитация на Конкорд". Източен като стрела, покрит с черен материал, поглъщащ радиовълните и подобно на прочутия Конкорд преди него, бърз ама наистина бърз.
Джак се беше сдобил с Небесният воин" от стар неприятел, след като предишният му самолет, любимият му Боинг 747" Халикарнас", беше унищожен по време на отчаяна мисия на Великденския остров.
В момента, управляван от верния пилот на Джак Скай Монстър, стреловидният самолет цепеше небето със скорост 1,5 маха на височина 15 240 метра, много над маршрутите на пътническите авиокомпании.
Като за човек, който често пътува до затънтени кътчета по света, многолюдният Ню Йорк не беше редовна дестинация за Джак, но точно сега той бързаше да стигне там.
Бързането му не се дължеше само на лични причини, но и на господина, който пътуваше с него Антони Михаел Доминик Десакс, известен на обикновените хора като един от големите богаташи на Земята, корабен и минен магнат и четвърти представител на своя изключително стар и аристократичен род, назначаван за маршал на Франция.
Но той беше такъв за обикновените хора.
В по-потайните кръгове той бе известен като едни от четиримата вечни царе, които управляваха планетата Хадес, царят на Долния свят.
Или поне доскоро беше такъв.
Нещата се развиваха бързо за Джак и Хадес, след като се бяха върнали в дома на Джак в часовете след катастрофалния край на Големите игри.
Победата на Джак в Игрите си беше направо историческо постижение, което му осигуряваше място в елитния пантеон на герои, включващи митичния гръцки воин Херакъл.