Майка й се разсмя.
Кумико удари майка си по лицето, и през ръката й се стрелна болка, остра и истинска.
Лицето на майка й премига и се превърна в друго лице. Гайджинско лице с широки устни и остър тънък нос.
Въшката изстена.
Хей, чу Кумико гласа на Колин, не е ли това направо интересно? Тя се обърна и го видя, обкрачил един от конете от ловната репродукция, стилизирано изображение на изчезнало животно, с грациозно извита шия, приближаващо в тръс към тях. Съжалявам, но ми отне минутка да ви открия. Това е изумително сложна структура. Един вид джобна вселена. По парченце от всичко. Конят застана пред тях.
Играчко, каза нещото с лицето на майката на Кумико, смееш да разговаряш с мен ли?
Ами да, направо смея. Ти си леди Джейн Трета Тесие-Ашпул, или по-точно покойната леди Джейн Трета Тесие-Ашпул, починала не особено скоро, едно време била от вила Блуждаещ лъч. Тази нелошичка имитация на токийски парк си я сглобила съвсем преди малко от спомените на Кумико, нали?
Умри! Тя вдигна бялата си длан; от нея се стрелна форма, сгъната от листове неон.
Не, каза Колин, и жеравът се пръсна на парчета, които преминаха през него, избледняващи парчета-призраци. Няма да стане номерът. Сори. Спомних си какво съм аз. Открих нещата, дето са ги натъпкали по местата за Шекспир и Такъроу, и Блейк. Бил съм модифициран да съветвам и защищавам Кумико в ситуации доста по-драстични, отколкото каквото и да било, предвидено от оригиналните ми дизайнери. Аз съм тактик.
Ти си нищо. Въшката започна да се гърчи в краката й.
Боя се, че грешиш. Виждаш ли, тук вътре, в това твое изхвърляне, Джейн Трета, аз съм толкова реален, колкото и ти. Виждаш ли, Кумико, обърна се той към нея, докато скачаше от седлото, мистериозната макроформа на Въшката всъщност е една много скъпа купчина биочипове, конструирани по определен начин. Един вид вселена-играчка. Прерових я цялата отгоре додолу, и вътре определено има доста нещо за виждане, и доста нещо за научаване. Тази личност, ако решим да я величаем така, я е създала в жалък опит за, о, не безсмъртие, всъщност, а просто за да може да си реализира желанията. Нейните маниакални, детинско-егоистични, оградени с капаци желания. Кой ли би си помислил, че обектът на най-острата и най-злобно гризящата завист, която леди Джейн Трета може да изпитва, ще е Анжела Митчел?
Мри! Ти ще умреш! Убивам те! Веднага!
Че давай, де ухили се Колин. Виждаш ли, Кумико, Джейн Трета знае за една тайна на Митчел, относно връзката й с мрежата: Митчел по някое време е имала потенциала да стане, е, доста важна за нещата по принцип, въпреки че не си е струвало да го прави. Джейн Трета започнала да ревнува
Фигурата на майката на Кумико се разнесе като дим, и изчезна.
О, господи, каза Колин, боя се, че й доскучах. Всъщност, на различно ниво на командната програма водехме нещо като ожесточено сражение. Блокирал съм я временно, но съм сигурен, че пак ще се вдигне
Въшката беше станал на крака и внимателно масажираше ръката си.
Исусе каза той. Бях сигурен, че ми я е изкълчила
Направи го, отговори Колин, само че беше толкова ядосана, като се махна, че забрави да запише тази част от конфигурацията.
Кумико пристъпи по-близо до коня. Изобщо не изглеждаше като истински кон. Тя докосна страната му. Студена и суха като стара хартия.
Какво ще правим сега?
Ще ви измъквам оттук. Идвайте с мен, и двамата. Качвайте се. Кумико отпред, Въшката отзад.
Въшката погледна към коня.
На това?
Не видяха други хора в парка Уено, докато яздеха заедно към стена от зеленина, която постепенно се оформи като съвсем неяпонска гора.
Но сега трябва да сме в Токио протестира Кумико, когато влязоха в гората.
Всичко е малко надве-натри, каза Колин, макар че предполагам, че ще намерим някакъв сорт Токио, ако се поразтърсим. Мисля обаче, че знам възможен изход
След това той започна да й разказва още неща за Джейн Трета, и Сали, и Анжела Митчел. Всички те бяха много странни.
В другия край на гората дърветата бяха много големи. Те излязоха на поляна с дълга трева и диви цветя.
Вижте обади се Кумико, забелязвайки висока сива къща през клоните.
Да, каза Колин, оригиналът се намира близо до Париж. Но вече почти пристигнахме. При изхода, имам предвид
Колин! Виждаш ли? Жена. Стои там
Да, каза той, без да се погрижи да обърне глава. Анжела Митчел
Наистина? Тя тук ли е?
Не, рече той, не още.
И тогава Кумико видя планерите. Красиви неща, трептящи на вятъра.
Отиваме там каза Колин. Въшката ще те откара обратно на един от
По дяволите, запротестира Въшката изотзад.
Адски лесно е. Точно както си използваш дека. И в този случай и е същото
Отгоре от Маргейт Роуд се чуваше смях и силни пиянски гласове, чупенето на бутилка в тухлена стена.
Кумико седеше напълно схваната в мекия стол, със стиснати очи, и си спомняше как планерът излита в синьото небе, и още нещо.
Зазвъня телефон.
Очите й се отвориха.
Тя скочи от стола и се промъкна покрай Въшката, между редовете от апаратурата му, в търсене на телефона. Най-сетне го намери, и
Домошарче обади се Сали, отнякъде далече, през мекия шум на смущенията, какво, по дяволите, става? Въшка? Добре ли си, човече?