Чу как Хондата прелиташе за пети път над Фабриката, когато изтропа нагоре по тресящите се стълби. Железният покрив дрънчеше при преминаването на хеликоптера. Добре де, помисли си той, поне това ще накара Джентри да се усети, че си имат посетители. Мина по деликатното мостче на десет дълги, бавни крачки; започваше да се чуди дали изобщо ще могат да извадят Брояча и носилката му обратно навън, ако той не завари още една желязна пръчка покрай моста.
Влезе в ярко осветеното помещение, без да чука. Джентри седеше на работния тезгях с глава, наклонена на една страна, и гледаше към плексигласовите капандури. Тезгяхът беше отрупан с парчета хардуер и дребни инструменти.
Хеликоптер каза Плъзгавия, дишайки тежко от изкачването.
Хеликоптер съгласи се Джентри, кимна замислено, и разрошеният му петльов гребен се разклати. Като че ли търсят нещо.
Мисля, че току-що са го намерили.
Може да са от Комитета по термоядрената.
Птичката е видял хора при Марви. Видял е там и този коптер. Ти не ми обърна внимание, когато се опитвах да ти обясня какво каза той.
Птичката ли? Джентри гледаше надолу към малките лъскави неща по тезгяха. Взе два куплунга и ги зави един в друг.
Брояча! Той ми каза
Боби Нюмарк, каза Джентри, да. Сега вече знам доста неща за Боби Нюмарк.
Чери се приближи зад Плъзгавия.
Трябва да направиш нещо за този мост, каза тя и отиде веднага при носилката, тресе се прекалено силно. Наведе се да разчете дисплея.
Ела тук, Плъзгав каза Джентри и се изправи. Отиде до холо-масата. Плъзгавия го последва и погледна изображението, което блестеше там. То му напомни килимите, които беше виждал в сивата къща, тъкани като тяхната, само че тези тук бяха изтъкани от косъмчета неон, и уплетени в нещо подобно на безкраен възел. Като погледнеше сърцевината на възела, го заболяваше главата. Отклони поглед.
Това ли е то? попита той Джентри. Това, дето все си го търсил?
Не. Казах ти вече. Това е просто един възел, една макроформа. Модел
Това ли е то? попита той Джентри. Това, дето все си го търсил?
Не. Казах ти вече. Това е просто един възел, една макроформа. Модел
Той има там цяла къща, като замък, и трева и дървета и небе
Има и още доста повече от това. Има цяла вселена в повече от това. То е било просто конструкт, направен по някакъв комерсиален стим. Това, което той има, е абстракт на общата сума от всички данни, които представляват киберпространството. И все пак е по-близо, отколкото съм стигал преди Той не ти ли каза защо е там вътре?
Не го питах.
Ще трябва тогава да се върнеш.
Виж, Джентри. Изслушай ме. Тоя коптер ще се върне. Ще се върне заедно с два екраноплана тъпкани с типове, за които Птичката разправя, че мязали на войници. Те не са тук за нас, човече. За него са.
Може да са негови хора. Може да са за нас.
Не са. Той ми го каза. Каза дойде ли някой да го търси, значи сме загазили до ушите, и трябва да го включим към мрежата.
Джентри сведе поглед към малкото съединение, което все още държеше.
Ще говорим с него, Плъзгав. Връщаш се при него; този път и аз идвам с теб.
29. ЗИМНО ПЪТУВАНЕ
Петал накрая се съгласи, но само след като тя му предложи да се обади на баща й за разрешение. Това го беше пратило да търси нещастно Суейн, и когато беше се върнал, изглеждайки не по-щастлив, отговорът беше да. Увита в няколко слоя от най-топлите си дрехи, тя стоеше в боядисаното в бяло фоайе, изучавайки ловните репродукции, докато Петал държеше лекция насаме на мъжа с червеното лице, чието име беше Дик. Тя не можеше да различи отделните думи, само глухия поток наставления. Апаратчето на Маас-Неотек беше в джоба й, но тя избягваше да го докосва. Колин вече на два пъти се беше опитал да я разубеди.
Дик се появи след лекцията на Петал; малката му присвита уста беше напасната в усмивка. Под стегнатия си черен костюм той носеше розов кашмирен пуловер с висока яка и тънък сив вълнен кардиган. Черната му коса беше сплескана върху черепа, по бледите му бузи си личеше няколкочасова брада. Тя улови апаратчето в джоба си.
Драсти каза Дик и я огледа отгоре додолу. Къде ще ходим да се разхождаме?
Портобело Роуд каза Колин, подпрян на стената до претрупаната закачалка за палта. Дик взе едно тъмно палто от редицата, протягайки се през Колин, нахлузи го и го закопча. След това нахлузи чифт големи черни кожени ръкавици.
Портобело Роуд каза Кумико и пусна апаратчето.
От колко време работите за г-н Суейн? запита тя, докато вървяха по заледения тротоар на пресечката.
От достатъчно отговори той. Глей да не се плъзнеш. Тия ботуши са с шибани токчета
Кумико тропаше покрай него с черните си френски фирмени ботуши с висок ток. Както и беше предположила, беше на практика невъзможно да се движи по твърдите като стъкло заледени места на тези токчета. Тя улови ръката му, за да се подпира, и усети твърд метал върху дланта му. Ръкавиците имаха тежести в тях, и пръстите бяха подсилени с карбонова мрежа.
Той мълчеше, докато вървяха по улицата, тръгваща от пресечката, но когато достигнаха Портобело Роуд, спря за момент.
Извинете ме, мис. В гласа му имаше нотка на колебание. Вярно ли е дето го разправят момчетата?