28. КОМПАНИЯ
Понякога той имаше нужда просто да стои там и да гледа нагоре към Съдията, или да клекне на бетона край Вещицата. Това да го прави му помагаше да отблъсква прекъсването на паметта. Не фугата, истинските проблясъци, а подскачащото, нефокусирано усещане, което изпитваше, все едно лентата с паметта му приплъзва вътре в главата, губейки минутни записи на опит Така че го направи сега, и вършеше работа, и накрая забеляза Чери до себе си.
Джентри беше горе в таванското си помещение заедно със структурата, която беше уловил, и която наричаше макроформен възел, и изобщо не се беше вслушал в това, което Плъзгавия се беше опитал да му каже за къщата и цялото онова място и Боби Брояча.
Така че Плъзгавия беше слязъл тук долу, и се беше свил до един от Следователите в студа и тъмнината, проследявайки наум всичките неща, които беше направил с толкова много различни инструменти, и къде беше намерил всяка една част, и тогава Чери се протегна и докосна бузата му със студената си длан.
Добре ли си? попита тя. Мислех, че може би пак те започва
Не. Просто искам понякога да сляза тук долу.
Той те е включил в кутията на Брояча, нали?
Боби, каза Плъзгавия, това му е името. Видях го.
Къде?
Там вътре. Това е цял свят. Там има една къща, като дворец или от сорта, и той е там.
Сам ли?
Каза, че и Анджи Митчел е също там
Може би е луд. Беше ли тя там?
Не я видях. Видях кола, за която той каза, че била нейната.
Тя е на някакво скъпарско детокс-място в Ямайка, доколкото чувах за последно.
Той сви рамене.
Де да знам.
Как изглежда той?
Изглежда по-млад. Кой да е ще изглежда зле с всичките тия тръби и гадории по него. Предположи, че Африканчето го е изръсил тук, защото се е изплашил. Каза ако някой дойде да го търси, да го включваме в мрежата.
Защо?
Де да знам.
Да го беше питал.
Той отново сви рамене.
Птичката някъде наоколо?
Не.
Трябваше да е вече обратно Той стана.
Ситната Птичка се върна по сумрак, на мотора на Джентри, и тъмните криле на косата му бяха влажни от снега и плющяха след него, докато той бръмчеше през Пустошта. Плъзгавия се намръщи: Ситната Птичка караше на неподходяща предавка. Птичката подскочи нагоре по редица смачкани нефтени варели и натисна спирачките, вместо да даде газ. Чери зяпна, когато Птичката и моторът се разделиха във въздуха; моторът като че ли увисна там за секунда, преди да се превърти и забие в ръждясалата купчина листов метал, която някога беше била една от пристройките на Фабриката, а Ситната Птичка се търкаляше и търкаляше по земята.
Плъзгавия някак си не чу удара. Стоеше до Чери под защитата на останал без врата товарен хангар и след това спринтираше по напудрената със сняг ръжда към падналия моторист, без преход между двете. Ситната Птичка лежеше по гръб с кръв по устните, каквото се виждаше от тях изпод плетеницата от висулки и амулети, които той носеше окачени на врата си.
Не го пипай каза Чери. Ребрата може да са строшени, или да се е помлял отвътре
Очите на Ситната Птичка се отвориха при звука на гласа й. Той облиза устни и изплю кръв и парче зъб.
Не мърдай каза Чери, коленичила до него, и превключи на насечения говор, който беше учила в училището за медтехници. Може да си ранен
М-майната му, госпойце изхърка той и вдървено задрапа да става с помощта на Плъзгавия.
Добре де, задник такъв каза тя. Имаш кръвоизлив. Да видиш дали ще си мръдна пръста.
Не го взех камиона каза Ситната Птичка, размазвайки кръв по лицето си с гърба на дланта си.
Това го виждам каза Плъзгавия.
Марви и неговите си имат компания. Като мухи на лайно. Два плана и коптер и разни. Сума ти типове.
Що за типове?
Като войници, ама не са. Войник ще се мота наоколо, ще ръси тъпизми, ще се майтапи, като не гледа някое началство. Ама те не.
Ченгета? Марви и двамата му братя отглеждаха мутантен рудералис в една дозина полузаровени в земята железопътни цистерни; понякога се опитваха да извлекат примитивни аминови производни, но лабораторията им все гърмеше. Те бяха нещото, което най-много приличаше на постоянни съседи на Фабриката. Шест километра.
Ченгета ли? Ситната Птичка изплю още едно парче от зъб и внимателно опипа устата си с кървав пръст. Те не правят нищо незаконно. Пък и ченгетата не могат да си позволят подобни щуротии, нови екраноплани, нов Хонда Той се ухили през слоя кръв и слюнки. Повисях на разстояние на Пустошта и ги озяпах добре. Не ми се ще да си приказвам с тях, и на вас няма да ви се ще. Май яката скапах мотора на Джентри, а?
Не се безпокой толкова каза Плъзгавия. Мисля, че акълът му в момента е другаде.
Доообре Той се запрепъва към Фабриката, едва не падна, успя да се изправи, и продължи.
Тряскан е като летяща чиния каза Чери.
Ей, Птичка, обади се Плъзгавия, какво стана с оная торбичка гадости, дето ти я дадох да я дадеш на Марви?
Птичката се олюля и се обърна.
Загубих я
След това зави зад ъгъл от ръждясало желязо.
Май си съчинява каза Чери. За тези типове. Или че е видял това-онова.
Съмнявам се каза Плъзгавия и я дръпна навътре в сянката, когато един черен Хонда без светлини се появи от зимния полумрак и пое към Фабриката.