Той плаща на Африканчето?
Аха каза тя.
За кво?
Да го държи така. И да го крие.
От кой?
Не знам. Не е казвал.
В тишината, която последва, се чуваше равномерното съскане на дишането на човека.
3. МАЛИБУ
В къщата имаше особен мирис; винаги го беше имало.
Той принадлежеше на времето и соления въздух и на ентропийната природа на скъпите къщи, построени твърде близо до морето. Вероятно също беше специфичен за места, обитавани за кратко, но често, къщи отваряни и затваряни, когато неспокойните им жители пристигаха и отпътуваха. Тя си представи стаите празни, петънца корозия разцъфтяват тихо по хрома, бледи плесени се прихващат по тайните ъгълчета. Архитектите, като че ли в признание на вечните процеси, бяха търсили известна степен на ръжда: масивните стоманени парапети покрай входа бяха изтънели колкото киткато й, изядени от пръските с годините.
Къщата се присвиваше, както и съседните й, върху части от съборени основи, и разходките й покрай брега понякога включваха опити за археологически фантазии. Тя се опитваше да си представи миналото на това място, други къщи, други гласове. На тези разходки я придружаваше въоръжен автомат, мъничък хеликоптер Дорние, който се издигаше от невидимото си гнездо на покрива, когато тя излезеше от входа. Можеше да планира почти тихо, и беше програмиран да избягва погледа й. В начина, по който той я следваше, имаше някаква тъга, като че ли той беше скъп, но неприет коледен подарък.
Тя знаеше, че Хилтън Суифт наблюдава през камерите на Дорнието. Надали нещо, което ставаше в къщата на брега, убягваше на Sense/Net: самотата й, седмицата насаме, която беше поискала, бяха под непрекъснато наблюдение.
Годините й в професията й бяха изработили личен имунитет срещу наблюдение.
През нощта тя понякога включваше светлините, монтирани под входната площадка, осветявайки йероглифните древни огромни сиви пясъчни мухи. Самият вход, и изтеглената назад всекидневна оставаха в мрак. Тя сядаше на стол от обикновена бяла пластмаса и гледаше брауновия танц на мухите. В блясъка на лампите те хвърляха миниатюрни, едва видими сенки, летящи възелчета върху пясъка.
Звукът на морето я обгръщаше в движението си. Късно през нощта, докато тя спеше в по-малката от двете спални за гости, той си пробиваше път в сънищата й. Но никога в нахлуващите спомени на странник.
Изборът на спалня беше инстинктивен. Основната спалня беше минирана с детонаторите на стара болка.
Лекарите в клиниката бяха използвали химически клещи, за да изтръгнат пристрастяването към дрогата от рецепторите на мозъка й.
Тя си готвеше сама в бялата кухня, затопляше замразен хляб в микровълновката, изсипваше пакети суха швейцарска супа в безупречно чисти стоманени тенджери, пробивайки си безчувствено път през безименното, но все по-познато пространство, от което беше така неусетно изолирана от проектираната от специалисти дрога.
На това му викат живот каза тя на белия ъгъл. И какво ли ще измъкнат от това вградените в къщата психоблокове на Sense/Net, чудеше се, ако някой скрит микрофон го улови и им го предаде? Тя разбърка супата с изящна неръждаема бъркалка, гледайки как се вдига пара. Това да прави нещо помага, помисли си тя, просто да правиш нещо сама; в клиниката бяха настояли тя сама да си оправя леглото. Сега тя сърбаше направената от самата нея супа, намръщена, и си припомняше клиниката.
Беше си взела седмица почивка от лечението. Лекарите бяха протестирали. Детоксикацията мина разкошно, бяха казали те, но терапията още не е започнала. Бяха посочили процента на връщане към дрогата сред клиентите, които не довършваха програмата. Бяха й обяснили, че застраховката й ще е невалидна, ако тя не довърши лечението си. Sense/Net ще плати, беше им отговорила тя, освен ако те не предпочитат тя лично да им плати. И беше извадила платиновия си чип от МицуБанк.
Нейният Lear пристигна час след това; тя му поръча да я откара до LAX, поръча кола да я посрещне там, и нареди да не се приемат позвънявания.
Съжалявам, Анджела, каза аеропланът, завивайки над Монтего Бей секунди след излитането, но Хилтън Суифт е упражнил приоритетно нареждане.
Анджи, каза Суифт, знаеш, че съм винаги зад теб, където и да си. Знаеш го, Анджи.
Тя се обърна и изгледа черния овал на високоговорителя. Беше центриран в гладка сива пластмаса, и тя си представи Суифт свит там, дългите му крака на бегач свити болезнено, гротескно, зад таблото на Lear-а.
Нейният Lear пристигна час след това; тя му поръча да я откара до LAX, поръча кола да я посрещне там, и нареди да не се приемат позвънявания.
Съжалявам, Анджела, каза аеропланът, завивайки над Монтего Бей секунди след излитането, но Хилтън Суифт е упражнил приоритетно нареждане.
Анджи, каза Суифт, знаеш, че съм винаги зад теб, където и да си. Знаеш го, Анджи.
Тя се обърна и изгледа черния овал на високоговорителя. Беше центриран в гладка сива пластмаса, и тя си представи Суифт свит там, дългите му крака на бегач свити болезнено, гротескно, зад таблото на Lear-а.
Знам го, Хилтън каза тя. Радвам се, че се обади.
Отиваш в Лос Анджелос, Анджи.
Да. Така казах на самолета.