Намериха Суейн седнал до триметрова дъбова трапезна маса в стаята, където го беше видяла за пръв път. Драконите на ранга му бяха скрити зад широка бяла риза и копринена вратовръзка на ивици. Когато тя влезе, очите му срещнаха нейните. Дългото му лице беше засенчено от лампа за четене със зелен абажур, която стоеше на масата до малък пулт и дебела купчина факс.
Добре каза той. Как е Агломерата?
Много съм уморена, г-н Суейн. Бих искала да отида в стаята си.
Радваме се, че се върна, Кумико. Агломератът е опасно място. Приятелите на Сали там вероятно не са от този тип хора, с които баща ти би искал да се свързваш.
Мога ли да отида в стаята си?
Срещала ли си някой от приятелите на Сали, Кумико?
Не.
Наистина ли? И какво правеше?
Нищо.
Не бива да ни се сърдиш, Кумико. Ние те защищаваме.
Благодаря ви. Мога ли да отида в стаята си?
Разбира се. Сигурно си много уморена.
Петал излезе заедно с нея от стаята, носейки чантата й. Сивият му костюм беше изпомачкан от полета. Тя внимаваше да не погледне нагоре, когато минаха под пустия поглед на мраморния бюст, където може би все още беше скрито блокчето на Маас-Неотек, въпреки че със Суейн и Петал в стаята тя не се сещаше за никакъв начин да го вземе.
В къщата имаше ново усещане за движение, оживено и тихо: гласове, стъпки, дрънченето на асансьора, шума на тръбите, докато някой се къпеше.
Тя седна в краката на огромното легло, гледайки към черната мраморна вана. Остатъчни образи от Ню Йорк като че ли плуваха по границите на зрението й; ако затвореше очи, тя се оказваше обратно на алеята, клекнала до Сали. Сали, която я беше отпратила. И която не беше се обърнала да погледне назад. Сали, чието име някога беше било Моли, или Мъгливото Острие, или и двете. Отново собствената й малоценност. Сумида, майка й плава в черната вода. Баща й. Сали.
Известно време по-късно, движена от любопитство, което избута настрани срама й, тя се надигна от мястото, където лежеше, разреса косата си, нахлузи тънки черни гумени чорапи с грапави пластмасови подметки, и излезе много тихо навън в коридора. Когато асансьорът пристигна, смърдеше на цигарен дим.
Червеното лице крачеше напред-назад по синия килим във фоайето, когато тя излезе от асансьора, и ръцете му бяха в джобовете на стегнатото му черно сако.
Ей, каза той, повдигайки вежди, да ти трябва нещо?
Гладна съм каза тя на японски. Отивам в кухнята.
Ей, каза той, като измъкна ръце от джобовете и изпъна предницата на сакото, говориш ли английски?
Не каза тя, и тръгна право покрай него надолу по коридора, и зави зад ъгъла. Чу го отново да казва Ей, по-предупредително, но вече бръкваше зад белия бюст.
Успя да пъхне апаратчето в джоба си преди той да се покаже иззад ъгъла. Той огледа стаята автоматично, с отпуснати ръце, по начин, който внезапно й напомни за секретарите на баща й.
Гладна съм каза тя на английски.
След пет минути се беше върнала в стаята си с голям и много по британски изглеждащ портокал; англичаните като че ли не отдаваха особена стойност на симетрията на плода. Затваряйки вратата зад себе си, тя остави портокала върху широкия плосък ръб на черната вана и измъкна апаратчето на Маас-Неотек от джоба си.
Бързо, каза Колин, подмятайки перчем докато се фокусираше, отвори го и премести A/B ключето на A. При новия режим има техник, който обикаля и търси бръмбарчета. Превключиш ли ключето, не трябва да се засича като подслушващо устройство. Тя направи както я посъветва той, използвайки фиба за коса.
Какво имаш предвид под новия режим? запита тя, оформяйки думите, но без да ги произнесе.
Не си ли забелязала? Вече има поне една дузина прислуга, без да броим всичките тези посетители. Добре де, предполагам, че това не е толкова нов режим, колкото ъпгрейд на процедурата. Твоят г-н Суейн е доста социален човек, по своя си прикрит начин. Имаме тук един разговор между Суейн и председателя на съвета на Специалния отдел, за който предполагам, че доста хора биха убивали, и че споменатият председател не е много назад в списъка им.
Специалния отдел ли?
Тайната полиция. Доста странна компания си е завъртял Суейн: типове от Бъкхауз, царчета от копторите на Ийст Енд, младши офицери от полицията
Бъкхауз?
Двореца. Без да споменавам търговските банкери от Ситито, една симстим-звезда, един-два файтона скъпари сводници и търговци на дрога
Симстим-звезда ли?
Лание. Робин Лание.
Робин Лание? Той тук ли е бил?
На сутринта след изненадващото ти отпътуване.
Тя погледна в прозрачните зелени очи на Колин.
Истината ли ми казваш?
Да.
Винаги ли го правиш?
До степента, в която я зная, да.
Какво си ти?
Биочипова личностова база на Маас-Неотек, предназначена да помага и да съветва японски посетител в Обединеното Кралство. Той й намигна.
Защо намигваш?
Ти как мислиш?
Отговори ми на въпроса! Гласът й отекна в огледалата на стаята. Призракът докосна устните си с тънкия си пръст.
Да, аз съм и нещо друго. Показвам прекалено много инициатива за обикновена програма-гид. Макар че моделът, на който съм базиран, е върхът засега, извънредно сложен. Не мога обаче да ти кажа какво точно съм, защото не зная.