Порфир знае някои неща, миси каза той много тихо. Но Порфир има нужда от време да помисли, миси
Те извиваха за насочване за кацане.
26. КУРОМАКУ
Сали си мълчеше, и на улицата и в каба, по целия дълъг студен път обратно към хотела им.
Сали и Суейн бяха изнудвани от враг на Сали нагоре по кладенеца. Сали беше принуждавана да отвлече Анджи Митчел. Мисълта, че някой може да отвлече звездата на Sense/Net се струваше на Кумико подчертано нереална, като че ли някой планираше да убие митологична личност.
Финландецът беше намекнал, че самата Анджи вече е замесена по някакъв мистериозен начин, но беше използвал думи и идиоми, които Кумико не беше разбрала. Нещо в киберпространството; хора, сключващи договори с нещо или неща там. Финландецът беше познавал някакво момче, което беше станало любовник на Анджи; че не беше ли нейният любовник Робин Лание? Майката на Кумико й беше позволила да извърти няколко от стимовете на Анджи и Робин. Момчето беше било жокей, крадец на данни, както Въшката в Лондон
И какво относно врага, изнудвача? Тя е луда, казваше Финландеца, и лудостта й беше докарала някак западането на богатството на семейството й. Живеела сама в наследствения си дом, къща, наречена Блуждаещ лъч. Какво ли беше направила Сали, за да спечели нейната враждебност? Наистина ли беше убила бащата на тази жена? И кои бяха другите, другите, които бяха умрели? Вече беше забравила гайджинските имена
И беше ли научила Сали каквото искаше да научи от тази визита при Финландеца? Кумико беше чакала да чуе накрая някаква декларация от бронирания идол, но разговорът се беше разпилял в безсмислици, в гайджински ритуал на шеговити довижданета.
В хотелското фоайе в синьо велурено кресло ги чакаше Петал. Облечен за пътуване, с туловище, опаковано в сив вълнен костюм с жилетка, той се надигна като някакъв странен балон от стола, когато те влязоха, и очите му зад обрамчените със стомана стъкла бяха спокойни както винаги.
В хотелското фоайе в синьо велурено кресло ги чакаше Петал. Облечен за пътуване, с туловище, опаковано в сив вълнен костюм с жилетка, той се надигна като някакъв странен балон от стола, когато те влязоха, и очите му зад обрамчените със стомана стъкла бяха спокойни както винаги.
Здрасти каза той и се изкашля. Суейн ме прати след теб. Само за да се погрижа за момичето, де.
Взимаш я обратно каза Сали. Сега. Тази нощ.
Сали! Не! Но ръката на Сали беше хванала здраво мишницата на Кумико, и я издърпа към входа на тъмно разширение на фоайето.
Чакай там! изсъска Сали към Петал. Чуй ме, продължи към Кумико, издърпвайки я зад ъгъла, в сянката. Връщаш се обратно, не мога да те задържа тук сега.
Не ми харесва да съм там. Не ми харесва Суейн, и къщата му също
Петал е окей каза Сали, наведе се близо и заговори бързо: По свой си начин. Мен ако питаш, вярвай му. Суейн, е, знаеш какво представлява Суейн, но баща ти го държи. Каквото и да се стовари, мисля, че ще те опазят от него. Но ако стане лошо, наистина лошо, иди в пивницата, където срещнахме Въшката. Розата и Короната. Помниш ли?
Кумико кимна. Очите й бяха пълни със сълзи.
Ако Въшката го няма там, намери барман на име Бивън и спомени името ми.
Сали, аз
Ти си супер каза Сали и внезапно я целуна, една от лещите й докосна за момент скулата на Кумико, студена и твърда. Изчезвам, детко.
И тя го направи през слабата светлина в разширението, и Петал прочисти гърлото си на входа.
Полетът обратно към Лондон беше като много дълъг преход с метро. Петал си прекарваше времето, като изписваше думи, буква по буква, в някаква идиотска главоблъсканица в английски факс, пъшкайки тихичко. Накрая тя заспа, и сънува майка си
Парното работи каза Петал, докато караше към дома на Суейн от Хийтроу. В Ягуара беше неприятно топло, суха топлина, която миришеше на кожа и от която я боляха синусите. Тя не му обърна внимание, загледана в бледата утринна светлина, покривите, проблясващи в черно през топящия се сняг, редовете комини
Той не ти се сърди, разбираш, продължи Петал. Усеща специална отговорност
Гири.
Ъ да. Отговорен, ако разбираш. Сали никога не е била особено предсказуема, всъщност, но не очаквахме
Не искам да говоря, извинявайте.
Малките му загрижени очи в огледалото.
Пресечката беше пълна с паркирани коли, дълги сребристосиви коли с тъмни стъкла.
Имаме сума ти посетители тая седмица каза Петал, паркирайки срещу номер 17. Излезе и й отвори вратата. Тя го последва вдървено през улицата и нагоре по сивите стъпала, където черната врата беше отворена от едър мъж с червено лице в стегнат черен костюм. Петал мина покрай него, като че ли онзи го нямаше.
Чакай каза онзи с червеното лице. Сега ще я види Суейн
Думите на човека накараха Петал да спре с изпъшкване, той се завъртя с изненадваща бързина и хвана човека за ревера.
За в бъдеще гледай да демонстрираш шибания си респект каза Петал, и въпреки че не беше повишил глас, някак си цялата му уморена доброта беше изчезнала. Кумико чу шевовете да пукат.
Извинявайте, управителю. Червеното лице се стараеше да не изразява нищо. Той ми каза да ви кажа.
Ела тогава обърна се към нея Петал, пускайки черния полуоткъснат ревер. Той само ще иска да каже здрасти.