Даниеле се усмихна.
Самото интервю мина напълно гладко. Даниеле беше достатъчно умел интервюиращ, за да не позволи на намеците си да преминат болковия праг, където можеше да срещнат сериозна съпротива. Но когато прокара върха на пръста си назад по слепоочието, натискайки подкожния превключвател, който деактивираше записващата й техника, Анджи се напрегна за истинското съсичане.
Благодаря ти каза Даниеле. Останалата част от полета, разбира се, е извън записа.
Защо не обърнеш още една-две бутилки и не го включиш? попита Порфир.
Това, което не разбирам, скъпа, каза Даниеле, игнорирайки го, е защо си се загрижила
Защо съм се загрижила за какво, Даниеле?
Изобщо да отидеш в онази скучна клиника. Казвала си, че това не влияе на работата ти. Казвала си също, и че не дава полет, поне не в обичайния смисъл. Тя се изкиска. Въпреки че твърдиш, че е било субстанция с ужасяващо силна зависимост. Защо си решила да го оставиш?
Беше ужасно скъпо
За теб това сигурно е чисто теоретично.
Вярно е, помисли си Анджи, въпреки че дозата за седмица струва нещо от порядъка на годишната ти заплата.
Предполагам, че е трябвало да почна да зачитам плащането, за да се чувствам нормална. Или поне нещо подобно на нормална.
Липса на ефекта ли е започнала?
Не.
Колко странно.
Никак даже. Кадърните дизайнери правят вещества, които се предполага да нямат традиционните нежелани ефекти.
Аха. Какво ще кажеш обаче за новите нежелани ефекти, за съвременните нежеланите ефекти? Даниеле си наля още вино. Чула съм и друга версия за всичко това, разбира се.
Наистина ли?
Разбира се, че съм. Какво е било това, кой го е направил, и защо си се отказала.
Да?
Че е било антипсихотик, произведен в собствените лаборатории на Sense/Net. И че си престанала да го вземаш, защото предпочиташ да си луда.
Порфир внимателно взе чашата от ръката на Даниеле, докато клепачите й затрепкаха тежко върху брилянтносините очи.
Лека ти нощ, драга каза той. Очите на Даниеле се затвориха и тя започна лекичко да похърква.
Порфир, какво?
Подправих й виното каза той. Тя няма да разбере разликата, миси. Няма да си спомня нищо, което не е записала Той се ухили широко. Нали не ти се ще да слушаш тая кучка по целия път чак дотам?
Но тя ще разбере, Порфир!
Не, няма да разбере. Ще й кажем, че е унищожила три бутилки самичка, и че е направила отвратителна мръсотия в банята. И тя ще се чувства така. Той се изсмя.
Даниеле Старк още хъркаше, вече доста силничко, на една от двете спускащи се койки в задната част на кабината.
Порфир, започна Анджи, мислиш ли, че тя може да е била права?
Фризьорът я изгледа с пищните си, нечовешки очи.
Не, няма да разбере. Ще й кажем, че е унищожила три бутилки самичка, и че е направила отвратителна мръсотия в банята. И тя ще се чувства така. Той се изсмя.
Даниеле Старк още хъркаше, вече доста силничко, на една от двете спускащи се койки в задната част на кабината.
Порфир, започна Анджи, мислиш ли, че тя може да е била права?
Фризьорът я изгледа с пищните си, нечовешки очи.
И ти нямаше да го знаеш?
Не знам
Той въздъхна.
Миси се тревожи прекалено много. Сега си свободна. Радвай се.
Аз чувам гласове, Порфир.
Че не чуваме ли всички, миси?
Не, каза тя, не като мен. Знаеш ли нещо за африканските религии, Порфир?
Той намигна.
Аз не съм африканец
Но когато си бил дете
Когато бях дете, каза Порфир, бях бял.
О
Той се разсмя.
Религиозна ли си, миси?
Преди да дойда в Sense/Net, имах приятели. В Ню Джърси. Те бяха черни и религиозни.
Той намигна отново и извъртя очи.
Худу знаци, миси? Пилешки кости и масло от блатна мента?
Знаеш, че не е така.
И какво, ако знам?
Не ме дразни, Порфир. Имам нужда от помощта ти.
Миси я има. И да, знам какво имаш предвид. Тези ли са твоите гласове?
Бяха. След като започнах да смуча праха, те си отидоха
А сега?
Сега ги няма. Но импулсът беше преминал, и тя се бореше да не му каже за Гранде Бригита и за дрогата в якето.
Добре каза той. Това е добре, миси.
Lear-ът започна да се спуска над Охайо. Порфир гледаше към предницата, неподвижен като статуя. Анджи погледна навън към облачното царство отдолу, докато то се надигаше към тях, спомняйки си играта, на която си беше играла като дете, да изпрати една въображаема Анджи да тича през облачните каньони и по пухкавите върхове, станали като по магия плътни. Тези самолети бяха принадлежали на Маас-Неотек, предполагаше тя. От корпоративните реактивници на Маас се беше прехвърлила на Lear-овете на Sense/Net. Търговските аеролинии й бяха познати само като места за стимовете й; от Ню Йорк до Париж с първия полет на възстановения от JAL Конкорд, с Робин и добре подбрана компания от хора на Sense/Net.
Спускане. Бяха ли вече над Ню Джърси? Дали децата, гъмжащи по покривните площадки за игра на аркологията на Бийвър, чуваха двигателя на Lear-а? Дали звукът от преминаването й отекваше едва чуто над блоковете от детството на Боби? Колко немислимо сложен беше светът, с какви детайлни механизми, чрез които минаването на звезда на Sense/Net раздвижваше мъничките костици в ушите на неизвестни и не познаващи известността деца