И нищо друго ли не правят? попита тя.
Само тези играчки.
Не, имам предвид нещо като мозъчни блокажи.
Той я погледна. Язвата в ъгъла на устата й беше заздравяла почти напълно.
И да го правят, не ти казват.
И тогава пискалото записка на едно от якетата й.
Нещо не е наред каза тя и бързо стана.
Намериха Джентри коленичил до носилката с нещо черно в ръка. Чери дръпна нещото преди Джентри да успее да помръдне. Остана където си беше, примигвайки към нея.
Не е лесно да те държи човек спокоен, мистър. Тя подаде черното нещо на Плъзгавия. Ретинална камера.
Трябва да намерим кой е той каза Джентри. Гласът му беше надебелял от успокоителните, които тя беше приложила, но Плъзгавия усети, че лошата нотка на лудост беше отстъпила.
По дяволите, отговори тя, откъде да знаеш дали е със същите очи като преди година?
Джентри докосна превръзката на главата си.
И ти го видя също, нали?
Аха, каза Чери, той го изключи.
Беше просто шокът каза Джентри. Не бях очаквал Нямаше истинска опасност, просто не бях готов
Беше направо изфирясал отвсякъде каза Чери.
Джентри се закрепи нестабилно на краката си.
Махаме го каза Плъзгавия. Пратих Птичката да вземе назаем кола. Не ми харесват тия лайна.
Чери го зяпна.
Къде го махаме? Трябва да вървя с него. Това ми е работата.
Знам едно място излъга Плъзгавия. Нямаме ток, Джентри.
Не можеш да го закараш никъде каза Джентри.
Да, сигурно.
Не. Джентри се олюля леко. Ще остане. Разклонителите са си на мястото. Няма да го смущавам пак. Чери може да остане тук.
Ще трябва да обясниш един куп щуротии по тая, Джентри каза Плъзгавия.
Като начало, отговори Джентри и посочи нещото, монтирано над главата на Брояча, това не е LF. Това е алеф.
19. ПОД НОЖА
И пак хотелът, потънал в мъртвото блато на гадостта след маг. Приор я въвежда във фоайето, японските туристи вече са станали и се тълпят около гидове със скучаещ вид. И една стъпка, още една, още една след другата, главата й тежи жестоко, като че ли някой й е пробил дупка на върха и е налял вътре четвърт кило мътно олово, и зъбите й все едно са на някой друг, усеща ги прекалено големи; тя се опря на стената на асансьора, когато ускорението я притисна надолу.
Къде е Еди?
Еди отпътува, Мона.
Очите й се разтвориха широко и тя го изгледа, и видя, че усмивката се е върнала, копелето му с копеле.
Какво?
Еди го купихме. Компенсирахме го. Пътува към Макао с кредитна линия. Пазари се яко, мошеникът дребен.
Компенсирали сте го?
За инвестицията му. В теб. За времето му.
Времето му? Вратата се отвори към покрития със син килим коридор.
И нещо студено се спускаше вътре в нея: Еди мразеше да се пазари.
Сега работиш за нас, Мона. Не искаме да те пускаме да излизаш пак сама навън.
Но го направихте, помисли тя, пуснахте ме да изляза. И след това знаехте къде да ме намерите.
Еди го няма
Не си спомняше как е заспала. Все още беше с роклята, и якето на Михаел беше наметнато около раменете й като одеало. Можеше да види ъгъла на оформената като планина сграда без да помръдне главата си, но рогатото животно го нямаше.
Стимовете на Анджи още бяха запечатани в пластмасова обвивка. Тя взе първия попаднал й, цепна обвивката с нокът, включи го и постави тродите. Не мислеше; ръцете й като че ли сами знаеха какво да правят, домашни животни, които не биха й навредили. Едната натисна PLAY, и тя се плъзна в света на Анджи, чист като дрога, бавен саксофон и лимузина, която се плъзга през някакъв европейски град, и улиците се точат покрай нея, покрай колата без шофьор, широки авенюта, чисти като зора и почти празни, допир на кожа върху раменете й, и продължава напред по прав път през равното поле, и покрай него перфектни, еднакви дървета.
И завива, гумите тракат по натрошен чакъл, нагоре по извит път през лесопарк, където росата е сребриста, тук желязна мечка, там мокър бял мраморен торс Къщата беше огромна, стара, различна от всичко, което тя беше виждала преди, но колата продължи покрай нея, мина край няколко по-малки сгради и спря до началото на гладка широка поляна.
Там имаше привързани планери, прозрачни мембрани опънати върху деликатно изглеждащи поликарбонови рамки, които се полюляват леко в сутрешния бриз. Край тях чака Робин Лание, мъжественият, спокоен Робин в груб черен пуловер, който партнираше на Анджи в почти всичките й стимове.
И тя вече излизаше от колата, и тръгна към поляната, и се разсмя, когато токчетата й затънаха в тревата. И мина останалия път до Робин с обувките в ръка, усмихната, в ръцете му, аромата му и очите му.
Въртележка, танц от редакции, сгъстяващи процедурата по поставянето на планера на сребристата индукционна релса, и те се понесоха плавно надолу по дължината на поляната, издигнаха се, наклониха се да уловят вятъра, и след това нагоре, нагоре, докато голямата къща не се превърна в ръбесто камъче в зелено езеро, поръбено в единия край от приглушения блясък на извита река
и ръката на Приор на STOP, и миризмата на храна откъм количката до леглото връзва стомаха й на възел, и мътната дразнеща болка от гадостта от мага изпълва всички стави.
Яж каза той. Скоро тръгваме. Вдигна металния похлупак от един от подносите. Постен сандвич, кафе, сладки. По нареждане на доктора. Стигнеш ли в клиниката, няма да ядеш известно време