Свободната станция просперира, докато архипелагът расте. Банков възел, публичен дом, убежище за данни, неутрална територия за воюващите корпорации, вретеното играе все по-сложна роля в историята на високите орбити, докато в същото време Тесие-Ашпул К. А. се прикрива зад още една стена, изградена от подчинени корпорации. Името на Мари-Франс се появява за кратко във връзка с патентно дело в Женева, свързано с определени открития в сферата на изкуствения интелект, и тогава за пръв път се забелязват големите инвестиции, вложени от Тесие-Ашпул в тази област. Още веднъж семейството демонстрира особеното си умение да изчезва от сцената, и навлиза в нов период на прикритост, който ще свърши със смъртта на Мари-Франс.
Ще има упорити слухове за убийство, но всеки опит за разследване ще се задавя в богатството и изолацията на семейството, и особената взаимосвързаност и сложност на техните политически и финансови връзки.
Преглеждайки Бекер за втори път, Анджи откри самоличността на убиеца на Мари-Франс.
На разсъмване тя си направи кафе в кухнята, без да пали осветлението, и седна да гледа бледата ивица на прибоя.
Континуитет.
Здравей, Анджи.
Знаеш ли как да се установи връзка с Ханс Бекер?
Имам номера на неговия агент в Париж.
Правил ли е нещо след Антарктика?
Нищо, което да ми е известно.
Колко време е минало оттогава?
Пет години.
Благодаря.
Няма защо, Анджи.
Чао.
Чао, Анджи.
Беше ли предполагал Бекер, че Джейн Трета е виновна в крайна сметка за смъртта на Ашпул? Той като че ли го внушаваше по страничен начин.
Континуитет.
Здравей, Анджи.
Фолклорът на пултовите жокеи, Континуитет. Какво знаеш за него? И какво ли ще измъкне от всичко това Суифт, помисли си тя.
Какво би искала да знаеш, Анджи?
Когато Стана Промяната
Тази митоформа обикновено бива срещана в две разновидности. Едната предполага, че мрежата на киберпространството е населена, или може би посещавана от същества, чиито характеристики съответстват на първичната митоформа за скритите хора. Другата включва предположения за всесъщност, всемогъщество и непонятност на части от самата мрежа.
Континуитет.
Здравей, Анджи.
Фолклорът на пултовите жокеи, Континуитет. Какво знаеш за него? И какво ли ще измъкне от всичко това Суифт, помисли си тя.
Какво би искала да знаеш, Анджи?
Когато Стана Промяната
Тази митоформа обикновено бива срещана в две разновидности. Едната предполага, че мрежата на киберпространството е населена, или може би посещавана от същества, чиито характеристики съответстват на първичната митоформа за скритите хора. Другата включва предположения за всесъщност, всемогъщество и непонятност на части от самата мрежа.
Че мрежата е Бог ли?
В известен смисъл да, въпреки че съгласно термините на същата митоформа би било по-точно да се каже, че мрежата има Бог, тъй като вездесъщността и всемогъществото на това същество се предполага, че са ограничени в рамките на мрежата.
Ако има рамки, значи то не е всемогъщо.
Точно така. Отбележи, че тази митоформа не предполага безсмъртие за това същество, както е обикновеният случай в системи на вярвания, включващи върховно същество, поне в границите на твоята култура. Киберпространството съществува, доколкото може да се каже, че то съществува, чрез умението на хората.
Както и ти.
Да.
Тя тръгна към всекидневната, където столовете в стил Луи XVI се очертаваха като скелети в сивата светлина, и извитите им крака бяха като полирани кости.
Ако имаше подобно същество, ти щеше да бъдеш част от него, нали?
Да.
Щеше ли да го знаеш?
Не е задължително.
Знаеш ли такова нещо?
Не.
Изключваш ли такава възможност?
Не.
Мислиш ли, че това е странен разговор, Континуитет? Бузите й бяха мокри от сълзи, въпреки че не беше усетила кога са потекли.
Не.
Как историите за тя се запъна, едва не казвайки лоата, за нещата в мрежата съответстват на идеята за върховно същество?
Никак. И двете са варианти на Когато Стана Промяната. И двете са от много скорошен произход.
Колко скорошен?
Около петнайсет години.
17. СКОК ПРЕЗ ГРАДА
Тя се събуди с уста, притисната от студената длан на Сали. Другата й длан правеше знак за мълчание.
Бяха включени малките лампи, вградени в панелите от посипано със злато огледало. Една от чантите й беше отворена на огромното легло, и до нея имаше подредена малка купчинка дрехи.
Сали тупна с пръст по присвитите си устни, след това посочи към куфара и дрехите.
Кумико се измъкна изпод юргана и нахлузи пуловер, за да прогони студа. Погледна отново към Сали и се отказа да говори; каквото и да беше това, помисли си тя, само една дума може да доведе Петал. Сали беше облечена както Кумико я видя за последен път, в якето от овча кожа, и тартановият шал беше вързан под брадичката й. Тя повтори жеста си: събирай багажа.
Кумико бързо се облече и започна да подрежда дрехите в куфара. Сали се движеше непрекъснато и тихо из стаята, отваряше чекмеджетата и ги затваряше. Намери паспорта на Кумико, черна пластмасова плочка, инкрустирана със златна хризантема, и го окачи на врата на Кумико на черната му найлонова нишка. Изчезна в отделната стаичка и се появи отново с чанта от изкуствена кожа, в която бяха тоалетните принадлежности на Кумико.