Кой е тук? Все едно да те питат нещо в компания.
Майкъл.
Къде?
Тя посочи към мястото за сън.
Обуй си обувките.
Тя се промъкна покрай него, излезе от кухнята, наведе се пътем да вдигне бельото си от килима. Обувките й бяха до кушетката.
Той я последва, и я гледаше как си слага обувките. Все още държеше оръжието в ръка. С другата ръка вдигна коженото яке на Майкъл от облегалката на кушетката и й го подхвърли.
Облечи го.
Тя го направи, и пъхна бельото си в един от джобовете.
Той взе разкъсания бял дъждобран, смачка го на топка и го пъхна в джоба на палтото си.
Майкъл хъркаше. Може би скоро щеше да се събуди и да си просвири всичко отново. С апаратите, които имаше, той реално нямаше нужда от друг човек.
В коридора тя видя как Приор заключва обратно вратата със сива кутийка. Оръжието беше изчезнало, без тя да забележи кога е прибрано. От кутийката излизаше червен гъвкав проводник с обикновен магнитен ключ накрая.
Навън на улицата беше студено. Той я отведе до края на карето и отвори вратата на малка бяла триколка. Тя влезе. Той седна откъм страната на шофьора и махна ръкавиците. Запали колата; Мона гледаше как облак газове се отразява в медно-огледалната стена на бизнес-небостъргач.
Той ще си помисли, че съм го откраднала каза тя, гледайки якето.
След това магът измъкна последния си коз, парцалива каскада неврони през синапсите й: Кливланд в дъжда и приятното чувство, което беше имала тогава, разхождайки се.
Сребро.
16. НИШКА В СЛОЕВЕ
Аз съм идеалната ти аудитория, Ханс докато записът започна за втори път. Как би могъл да имаш по-внимателен зрител? И ти наистина си я хванал, Ханс; зная го, защото сънувам нейните спомени. Виждам колко близко си стигнал.
Да, хванал си ги. Пътуването навън, построяването на стените, дългата спирала навътре. Биваше ги по стените, нали? Лабиринтът на кръвта, на семейството. Плетеница, окачена в пустошта, казваща Ние сме туй извътре, що без него не е веч същото, тук навеки ще живеем. И мракът е бил там още от началото Откриваш го постоянно в очите на Мари-Франс, запечатваш го в бавно приближаване към засенчените орбити на черепа. Рано си е отишла тя, за да позволи образът й да бъде записан. Работил си с каквото си имал. Разтягал си изображението й, въртял си го през слоеве от светлина, слоеве от сянка, генерирани модели, картирал си черепа й в неонови мрежи. Използвал си специални програми, за да състариш изображенията й според средностатистическите модели, и анимационни системи, за да вдъхнеш на узрялата твоя Мари-Франс живот. Редуцирал си изображението й до огромен, но краен брой точки, и си ги разбъркал, оставил си да се зародят нови форми, подбрал си тези, които са ти говорели нещо И след това си продължил с другите, с Ашпул и дъщерята, чието лице обрамчва творбата ти, и е нейно първо и последно изображение.
Вторият преглед доочерта историята им пред нея, позволи й да сглоби парчетата на Бекер по линията на времето, която започваше с женитбата на Тесие и Ашпул, един съюз, коментиран навремето предимно в медиите, специализирани в корпоративни финанси. И двамата бяха наследници на не съвсем скромни империи: Тесие на семейно богатство, основано на девет базови патента в приложната биохимия, и Ашпул на голямата инженерна фирма, базирана в Мелбърн, която носеше името на баща му. Това беше брак по сметка, за повечето журналисти, въпреки че получената корпорация беше изглеждала за повечето зле съчетана, една химера с две абсолютно различни глави.
Но тогава вече в снимките на Ашпул се виждаше как скуката изчезва, заменена от пълна убеденост в предназначение. Ефектът беше впечатляващ, всъщност плашещ: твърдото, красиво лице ставаше още по-твърдо, безмилостно в намеренията си.
Но тогава вече в снимките на Ашпул се виждаше как скуката изчезва, заменена от пълна убеденост в предназначение. Ефектът беше впечатляващ, всъщност плашещ: твърдото, красиво лице ставаше още по-твърдо, безмилостно в намеренията си.
За една година след женитбата си с Мари-Франс Тесие, Ашпул беше девестирал 90% от собствеността си във фирмата, беше инвестирал в орбитална собственост и совалкови услуги, и плодът на живия им брак, две деца, брат и сестра, бяха износени от наемни майки във вилата на майка им в Биариц.
Тесие-Ашпул се бяха издигнали към архипелазите на висока орбита, и бяха открили еклиптика, рядко поръсена с военни станции и първите автоматизирани заводи на картелите. И бяха започнали да строят там. Комбинираното им богатство отначало надали би могло да се сравнява със стойността на еднопроцесен модул за орбитално производство на полупроводници, но Мари-Франс беше демонстрирала неочакван предприемачески блясък, основавайки високопечелившо убежище за данни, обслужващо нуждите на сектора с ниска репутация на международната банкова общност. Това на свой ред беше генерирало връзки със самите банки, и с клиентите им. Ашпул беше вземал големи заеми, и стената от лунен бетон, която щеше да стане Свободната станция, растеше и се извиваше, обвивайки създателите си.
Когато започна войната, Тесие-Ашпул бяха зад тази стена. Те гледаха как пламва и умира Бон, и Белград. Конструирането на вретеното продължаваше с минимални прекъсвания през тези три седмици; по-късно, през подтиснатото и хаотично десетилетие, което щеше да последва, то щеше да бъде понякога по-трудно.