Докато той си слагаше своя датчик и проверяваше апаратурата по стените, говореше за работата си, как работи за фирма в Мемфис, която измисля нови имена за фирми. Точно в момента той се опитваше да измисли нещо ново за компания на име Катоден Катай. Имат спешна нужда, каза той и се разсмя, но след това каза, че не е лесно. Защото вече е имало толкова много фирми, че всички хубави имена вече са използвани. Той имаше компютър, който знаеше всички имена на всички компании, и друг, който правеше думи, които можеш да използваш като имена, и друг, който проверяваше дали така направените думи не означават тъпанар или нещо от сорта на шведски или китайски. Но фирмата, за която той работеше, продаваше не само имена, а това, което наричаше имидж, така че той трябваше да работи с един куп други хора, за да е сигурно, че името, което е измислил, пасва на останалата част от цялото.
След това влязоха в леглото, и вече не беше толкова екстра, готиното беше изчезнало и тя су чевстваше като с някой пич, и просто лежеше и си мислеше, че сега той го записва всичкото, и че може да си го върти когато поиска, и колко ли други още са минали оттук така?
След това тя лежеше до него, слушаше го как диша, докато магът не започна да стяга малки кръгчета в основата на черепа й, премятайки през нея все една и съща несвързана верига от образи: пластмасовия плик, в който тя си държеше нещата във Флорида, с отвор стегнат с жица, да не влизат буболечките старецът седи до шперплатовата маса и набучва картоф на касапски нож, износен до тънко острие с дължината на палеца й ресторантче за крил в Кливлънд, оформено като скарида или нещо подобно, плочите на извития му гръб бяха огънати от листов метал и обикновена пластмаса, боядисано в розово и оранжево проповедникът, който беше видяла, когато отиваше за нови дрехи, него и бледия му размит Исус. Всеки път, когато проповедникът се покажеше, той тъкмо се готвеше да каже нещо, но никога не го казваше. Тя знаеше, че това няма да спре, докато тя не стане и не впрегне ума си в нещо друго. Измъкна се от леглото и застана до него, гледайки Майкъл в сивия отблясък от небето. Възнесение. Иде възнесение.
Тя отиде в стаята и нахлузи роклята си, защото й стана студено. Седна на сребристата кушетка. Навън ставаше по-светло, и червен оттенък превръщаше сивото небе в розово. Чудеше се колко ли струва жилище като това.
Сега, като не можеше да го види, й беше трудно да си припомни как изглежда той. Добре де, помисли си тя, той няма да си дава особен зор да ме помни, но тази мисъл я накара да се почувства като ударена, или ранена, или раздрусана. Май като да й се щеше да си е стояла в хотела и да е стимвала Анджи.
Сиво-розовата светлина пълнеше стаята, трупаше се, започваше да обтича ъгълчетата. Нещо в нея й напомни Ланет и историите за това, че е прехвърлила дозата. Понякога се случваше някой да прехвърли дозата в чуждо жилище, така че най-лесното беше просто да го метнеш от прозореца, та ченгетата да не могат да кажат откъде е паднал.
Но не й се щеше да мисли за това, така че отиде до кухнята и метна един поглед в хладилника и чекмеджетата. В хладилника имаше пликче кафе на зърна, но ако си на маг, почваш гърчове от кафето. Имаше много малки пакетчета от фолио с надписи на тях на японски, сублимирани работи. Тя намери кутийка пакетчета чай и разпечата една от бутилките с вода в хладилника. Сложи малко вода в тенджера и се побори с готварския блок, докато го накара да топли. Елементите му бяха бели кръгове, отпечатани върху черната горна плоча. Слагаш тенджерата в центъра на някой и пипваш червената точка, отпечатана до него. Когато водата кипна, тя пусна вътре една торбичка чай и махна тенджерата от елемента.
Наведе се над тенджерата и завдишва парата с миризма на треви.
Тя никога не забравяше как изглежда Еди, когато го нямаше. Може да не беше кой знае какво, но каквото и да беше, все беше нещо. Имаш нужда да има около теб едно лице, което не се променя. Но да си мисли точно сега за Еди може би не беше много добра идея. Много скоро щеше да дойде гадното, и преди това тя трябваше да намери начин да се върне в хотела, и внезапно всичко започна да изглежда прекалено сложно, прекалено много неща за вършене, завои за обмисляне, и това вече беше гадното, когато трябва да почнеш да мислиш как да си подредиш деня отново.
Тя не мислеше обаче, че Приор ще позволи на Еди да я бие, защото каквото и да искаше той, имаше нещо общо с това как изглежда тя. Обърна се, за да вземе чаша.
Тя не мислеше обаче, че Приор ще позволи на Еди да я бие, защото каквото и да искаше той, имаше нещо общо с това как изглежда тя. Обърна се, за да вземе чаша.
Приор стоеше на вратата, облечен в черно палто. Тя чу как гърлото й само издава странен кратък звук.
Беше виждала преди разни неща по време на гадното след маг; ако се вгледаш в тях достатъчно напрегнато, те изчезват. Тя го пробва с Приор, но не стана.
Той просто стоеше там с някакво пластмасово пушкало в ръка, без да го насочва към нея, просто го държеше. Носеше ръкавици като онези, които Джералд беше носил по време на прегледа. Не изглеждаше бесен, но за пръв път не се усмихваше. И дълго време не каза абсолютно нищо, и Мона също.