Лявата й ръка беше вкочанена. Тя погледна натам и видя, че ръкавът е изчезнал, и че шевът отстрани е скъсан до кръста. Тя свали дъждобрана и го наметна като пелерина; може би така щеше да е по-трудно да се забележи.
Тя опря гръб на будката, когато магът стовари върху нея вълна закъснял адреналин; коленете й започнаха да треперят, и тя помисли, че сигурно ще падне, но тогава магът извъртя един от триковете си, и тя се оказа свита в светлината на летния залез в калния двор на стареца, сивата пръст беше издраскана с играта, която тя играеше, но сега просто се беше свила неподвижно там, и гледаше покрай резервоарите към мястото, където мухите танцуваха из гъсталака къпини над някакво усукано старо шаси. Зад нея домът светеше, и тя усещаше миризмата на печено тесто и на кафето, което той вареше и преваряваше отново, докато лъжицата започне да стои права в него, както казваше той, и сега той беше там вътре, и четеше някоя от книгите си, сухи кафяви листа, всички страници с откъснати ъгълчета, той ги получаваше в стари найлонови торбички и понякога те просто се разпадаха на прах в ръцете му, но ако намереше нещо, което искаше да запази, той измъкваше малък джобен ксерокс от чекмеджето, поставяше в него батерии и го прокарваше по страницата. Тя обичаше да гледа как излизат копията, новички, с онази миризма, която бързо изчезва, но той никога не й разрешаваше да работи с ксерокса. Понякога четеше на глас, и в гласа му имаше някакво колебание, като на човек, който се опитва да свири на инструмент, който не е подхващал от дълго време. Това, дето го четеше, не бяха истории, нито пък имаха край или разказваха нещо весело. Бяха като прозорци в нещо много странно: той никога не се опитваше да обясни нещо от тях, сигурно и сам не ги разбираше, може би никой не ги разбираше
И внезапно се появи улицата, ярка и контрастна.
Тя разтърка очи и се закашля.
И внезапно се появи улицата, ярка и контрастна.
Тя разтърка очи и се закашля.
12. ТУК ЗАПОЧВА АНТАРКТИКА
Готова съм каза Пайпър Хил със затворени очи, седнала на килима в някакво подобие на поза лотос. Пипни завивката с лявата си ръка. Осем тънки проводника се проточваха от куплунгите зад ушите на Пайпър към инструмента, който лежеше върху загорелите й бедра.
Анджи, увита в бяла хавлиена роба, гледаше русата техничка от ръба на леглото, и черният тестов блок покриваше челото й като вдигната превръзка за очи. Тя направи каквото й казваха прокара леко върховете на пръстите си по суровата коприна и неизбеления лен на смачканата завивка.
Добре отбеляза Пайпър, повече за себе си, отколкото за Анджи, и докосна нещо на пулта. Пак. Анджи усети как тъканта под пръстите й се уплътнява.
Пак. Още една настройка.
Сега вече тя можеше да различи отделните влакна, коприната от лена
Пак.
Нервите й изкрещяха, когато оголените пръсти застъргаха по стоманена вълна и смляно стъкло
Оптимално каза Пайпър и отвори сините си очи. Измъкна мъничко флаконче от слонова кост от ръкава на кимоното си, махна капачката и го подаде на Анджи.
Анджи помириса внимателно със затворени очи. Нищо.
Пак.
Нещо растително. Виолетки?
Пак.
В ноздрите я блъсна остра смрад на гниещ парник.
Обонянието е повишено каза Пайпър, докато задавящата миризма изветряваше.
Не съм го забелязала. Анджи отвори очи. Пайпър й подаваше малко кръгче бяла хартия.
Само да не е риба каза Анджи и лизна върха на пръста си. Докосна хартиената точка и вдигна пръст към устата си. Един от тестовете на Пайпър я беше отказал от риба за един месец.
Не е риба каза Пайпър усмихнато. Подстригваше косата си късо, прецизен малък шлем, който хвърляше отблясъци върху графитовата повърхност на куплунгите зад двете уши. Свети Йоан по силикона, казваше Порфир, и истинската страст на Пайпър изглеждаше работата й. Беше персоналният техник на Анджи, и се твърдеше, че е най-добрият тестер в Sense/Net.
Карамел.
Кой още е тук, Пайпър? Довършила Ъшера, Пайпър пъхаше пулта си в пластмасово куфарче.
Анджи беше чула преди около час да пристига хеликоптер; беше чула смях, стъпки по верандата, докато сънят си отиваше. Беше изоставила обичайните си опити за инвентарен сън ако това можеше да бъде наречено сън, чужди спомени да се вливат в нея и да я изпълват, и след това да се отдръпват към нива, които тя не можеше да достигне, и да оставят тези послеобрази
Раебел каза Пайпър, Ломас, Хикман, Нъг, Порфир, Поуп.
Робин?
Не.
Континуитет каза тя, докато беше под душа.
Добро утро, Анджи.
Свободната станция. Кой я притежава?
Била е преименована на Мистика II от сегашните й съвместни притежатели, Хулиана Груп и Карибана Орбитал.
Чия е била когато Тали е записвала там?
Тесие-Ашпул К.А.
Искам да знам повече за Тесие-Ашпул.
Тук започва Антарктика.
Тя зяпна през парата нагоре към бялото кръгче на говорителя.
Какво каза?
Тук започва Антарктика е двучасов видеообзор върху семейството Тесие-Ашпул от Ханс Бекер, Анджи.
Имаш ли го?
Разбира се. Дейвид Поуп го искаше наскоро. Беше доста впечатлен.
Така ли? Кога наскоро?
Миналия понеделник.
Ще го прегледам тази нощ.
Уредено. Това ли е всичко?
Да.