Фризьорът ти каза къщата.
Тя влезе вътре.
Порфир я чакаше, облечен в жарсе с приглушени цветове, нещо от парижкия сезон. Лицето му, гладко като полиран ебонит, се разцепи в усмивка на удоволствие, когато я видя.
Миси, сгълча я той, изглеждаш като лайно домашно производство.
Анджи прихна. Порфир премига, приближи се с досада на лицето и прекара дългите си пръсти през кичурите на Анджи с престорено отвращение.
Миси била лошо момиче. Порфир казвал, че тия дроги са гадни!
Тя го изгледа. Беше много висок, и тя знаеше, че е и страхотно силен. Като хрътка на стероиди, беше казал някой веднъж. Депилираният му череп демонстрираше симетрия, непозната на природата.
Окей ли си? попита той с другия си глас. Маниакалното му оживление изчезна, сякаш някой беше щракнал превключвател.
Екстра съм.
Болеше ли?
Болеше, я.
Знаеш ли, започна той, докосвайки леко брадичката й с върха на показалеца си, никой изобщо не можа да разбере какво получаваш от тая гадост. Като че ли не литваше от нея
Не беше предназначена за това. Беше просто да си си тук, да си тук, само че не ти се налага да
Да чувстваш много силно?
Да.
Той кимна бавно.
Тогава е била наистина голяма гадост.
Майната й каза тя. Връщам се на работа.
Усмивката му се появи отново.
Дай да ти измия косата.
Че аз я мих вчера!
С какво? Не! Не ми казвай! Той я избута в посока към стълбата.
В покритата с бели плочки баня беше започнал да втрива нещо в скалпа й.
Да си виждал Робин напоследък?
Той наля прохладна вода в косата й.
Мистах Лание е в Лондон, миси. Мистах Лание и аз нещо не си говорим напоследък. Той вдигна облегалката на стола й и обви кърпа около шията й.
Защо не? Тя усети, че поддава ухо на слуховете на Sense/Net, които бяха другата специалност на Порфир.
Защото каза фризьорът с внимателен тон, докато прокарваше гребена през косата й, той имаше някои лоши неща за казване за Анжела Митчел, докато тя беше далече в Ямайка да си оправя мъничката главица.
Не го беше очаквала.
Наистина ли?
Че не го ли е правил, миси? Той започна да й подрязва косата с ножици, които бяха един от професионалните му белези: отказваше да използва лазерен молив, твърдейки, че никога не е докосвал такъв.
Шегуваш ли се, Порфир?
Не. Той не би казал тези неща пред мен, но Порфир чува, Порфир винаги чува. Отлетя за Лондон сутринта след като ти пристигна тук.
И какво си чул да казва той?
Че си луда. Със или без дрога. Че чуваш гласове. И че психиатрите на Sense/Net го знаят.
Гласове
Кой ти го е казал? Тя се опита да се обърне на стола.
Не си мърдай главата. Така. Той продължи да работи. Не мога да ти кажа. Имай ми доверие.
След като Порфир си тръгна, пристигнаха куп позвънявания. Работният й екип, нетърпелив да я поздрави.
Повече никакви повиквания тази сутрин каза тя на къщата. Ще прегледам записите на Тали на горния етаж.
Тя намери бутилка Корона отзад в хладилника и я отнесе в главната спалня. Стим-блокът в тиковото нощно шкафче беше оборудван с троди студиен клас; когато тя беше отпътувала за Ямайка, ги нямаше. Техниците на Sense/Net периодично ъпгрейдваха оборудването в къщата. Тя отпи голяма глътка бира, остави бутилката до леглото и легна с тродите на челото.
Окей, пускай.
В плътта на Тали, дишането на Тали.
Как изобщо те замествам, чудеше се тя, завладяна от физическото чувство на бившата звезда. И аз ли давам на хората също толкова удоволствие?
Тали-Анджи гледаше навън през окичена с лози пропаст, която също беше булевард, и хвърляше поглед към извърнатия хоризонт, квадрати на далечни тенискортове, слънцето на Свободната станция аксиална нишка от блясък високо горе
Превърти напред каза тя на къщата.
Плавно помпане на мускули и размазан бетон. Тали кара велосипед във велодром с ниска гравитация
Превърти напред.
Сцена от вечеря, допирът на кадифени ивици върху раменете й, младежът от другата страна на масата се навежда, за да налее още вино
Превърти напред.
Ленени чаршафи, ръка между краката й, пурпурен полумрак през дебелото стъкло, шум на течаща вода
Назад. Ресторантът.
Червеното вино клокочи в чашата й.
Още малко. Задръж. Така.
Очите на Тали бяха фокусирани върху загорялата китка на момчето, не върху бутилката.
Искам графична разпечатка на визуалния вход каза тя и дръпна тродите. Седна и отпи глътка бира, която се смеси странно с призрачния вкус на записаното вино на Тали.
Принтерът долу прозвъня меко, когато привърши работа. Тя се насили да слезе по стълбите бавно, но когато стигна до принтера в кухнята, изображението я разочарова.
Можеш ли да почистиш малко това? запита тя къщата. Искам да мога да прочета етикета на бутилката.
Настройвам образа и завъртам обекта на осем градуса отговори къщата.
Принтерът забръмча меко, изкарвайки новата разпечатка. Анджи откри съкровището си преди машината да дрънне, емблемата от съня й в кафяво мастило: Т-А.
Имали са и собствени лозя, помисли тя.
Тесие-Ашпул К.А., с царствен, паешки шрифт.
Пипнах те прошепна тя.
8. ТЕКСАСКО РАДИО
Мона виждаше слънчевата светлина през цепнатините в черния найлон, който държаха залепен на прозорците. Мразеше този коптор твърде много, за да стои тук, когато е будна или на краката си, и сега беше и двете.