Джентри не обичаше хората. Той изкарваше ден след ден с дековете и FX-органите и холопроекторите си, и се измъкваше само когато беше гладен. Плъзгавия не разбираше какво точно се опитва да направи Джентри, но му завиждаше за ограничения обхват на идеята му. Нищо не касаеше Джентри. Африканчето нямаше да може да разбута Джентри, защото Джентри не би отишъл до Атлантик Сити и не би се забъркал в гадости и в дългове към Африканчето.
Той влезе в стаята си, без да чука, и завари Чери да мие гърдите на човека с гъба, нахлузила бели еднократни ръкавици. Беше пренесла бутановата горелка от стаята, където готвеха, и беше стоплила вода в стоманена смесителна чаша.
Той се насили да погледне към измождялото лице. Отпуснатите му устни бяха разделени колкото да се провидят жълтите зъби на пушач. Беше улично лице, лице от тълпата, което можеш да видиш във всеки бар.
Тя погледна нагоре към Плъзгавия.
Той седна на ръба на леглото, където тя беше разкопчала спалния му чувал и го беше проснала като одеало, с разкъсания край пъхнат под дунапрена.
Трябва да говорим, Чери. Да стоплим какво става, разбираш?
Тя изцеди гъбата над чашата.
Как си се забъркала с Африканчето?
Тя постави гъбата в чантичка с цип и я пъхна в черната найлонова чанта от возилото на Африканчето. Докато я гледаше, той забеляза, че тя не прави нито едно излишно движение, и като че ли не се замисля как точно действа.
Да си чувал някога за заведение При Моби Джейн?
Не.
Мотелче, до междущатската. Имах приятел дето беше там мениджър, бачкаше от около месец, когато дойдох при него. Моби Джейн е грамаданска и седи в задната част на мотела в плувен резервоар, все със система свободни бази във вената, и е пълна отврат. И, както казах, нанесохме се там с приятеля ми Спенсър, новия й мениджър, защото си имах проблеми със свидетелството в Кливлънд и не можех да бачкам тогава.
Да си чувал някога за заведение При Моби Джейн?
Не.
Мотелче, до междущатската. Имах приятел дето беше там мениджър, бачкаше от около месец, когато дойдох при него. Моби Джейн е грамаданска и седи в задната част на мотела в плувен резервоар, все със система свободни бази във вената, и е пълна отврат. И, както казах, нанесохме се там с приятеля ми Спенсър, новия й мениджър, защото си имах проблеми със свидетелството в Кливлънд и не можех да бачкам тогава.
Какви проблеми?
Обикновените, окей? Искаш ли да ме чуеш, или не? И Спенсър ми разказа за ужасното състояние на собственичката. Така че последното нещо, което исках да разберат беше че съм медтехник, иначе щяха да ме впрегнат да й сменям филтрите на резервоара и да помпам свободни бази в двестата килограма халюциниращи психози. И ме хванаха да обслужвам масите и да наливам бира. Беше готино. Имаха приятна музика вътре. Малко грубиянско място, ама всичко беше наред, защото хората знаеха, че съм със Спенсър. Освен че се събудих един ден и Спенсър беше изчезнал. След това се оказва, че е изчезнал с доста от парите им. Тя подсушаваше гърдите на заспалия с дебела стиска бели абсорбентни конци, докато говореше. И малко ми посмачкаха фасона. Изгледа го изотдолу и сви рамене. И след това ми казаха какво смятат да направят. Да ми вържат ръцете зад гърба и да ме пуснат в резервоара при Моби Джейн, и да и засилят яко капката, и да й кажат, че моят приятел й го е начукал Тя хвърли мократа стиска конци в чашата. И ме заключиха в клозета да си помисля за това преди да го направят. Когато вратата се отваря обаче, гледам Африканчето. Никога не го бях виждала преди. Мис Честърфийлд, вика той, дочувам, че доскоро сте били дипломиран медицински техник.
И ти е направил предложение?
Друг път предложение. Просто ми провери документите и направо ме взе оттам. Нито жива душа наоколо, въпреки че беше събота следобяд. Изведе ме на паркинга, и там седи тоя екранник, с черепите отпред, двама грамадни негри ни чакат, и колкото по-далече от оня резервоар, толкова по-добре за мен.
Тоя приятел вътре отзад ли беше?
Не. Свали ръкавиците. Накара ме да го откарам обратно до Кливлънд, в някакво предградие. Големи стари къщи, ама моравите пред тях неподстригвани и боклучави. Влязохме в една със сума ти охрана, сигурно неговата. Този тук тя нагласи синия спален чувал под брадичката на мъжа беше в спалнята. Трябваше да го почна веднага. Африканчето ми каза, че плаща добре.
И ти знаеше ли, че ще те докара тук, в Пустошта?
Не. И май и той също не. Нещо май стана. Пристигна следващия ден и каза, че се вдигаме. Мисля, че нещо го беше уплашило. Тогава го нарече така, Брояча. Щото беше ядосан и май нещо поуплашен. Каза Брояча и шибания му LF.
Шибания му какво?
LF.
Това какво е?
Мисля, че това посочи тя неугледния сив блок, монтиран над главата на мъжа.
7. ТАМ НЯМА ТАМ
Тя си представи как Суифт я чака на верандата, облечен в туида, който носеше през лосанджелоските зими, пелерината и сакото не в тон, рибя кост и кучешки зъб, но всичко това изтъкано от една и съща вълна, и тя вероятно от едни и същи овце от един и същи склон, и всичко това оркестрирано в Лондон, от група, в стая над магазин на Флорал Стрийт, който той никога не е виждал. Те правеха ивичести ризи за него, поръчваха памука от Шарве в Париж; те правеха връзките, поръчваха коприната да бъде изтъкана в Осака, с избродирано стегната и малка емблема на Sense/Net. И въпреки всичко той изглеждаше като че ли майка му го е обличала.