Отвори я и бавно започна да прелиства съдържанието ѝ. Якобитите от Калоден. Въстанието от четирийсет и пета. Храбрите шотландци, които се бяха събрали под знамето на Хубавия принц Чарли и се бяха врязали през Шотландия като пламтящ меч само за да бъдат разбити и победени от херцог Къмбърланд в сивите тресавища на Калоден.
Ето каза той, като извади няколко прихванати заедно листа. Архаичният почерк изглеждаше странно на черно-бялото фотокопие. Това е наборен списък на полка на господаря на Ловат.
Той подаде листите на Клеър, но дъщеря ѝ Бриана ги взе от ръката му и започна да ги прелиства, между червеникавите ѝ вежди се бе оформила бръчка.
Прочети най-горния лист каза Роджър. Където пише офицери.
Добре. Офицери прочете тя на глас. Саймън, господар на Ловат
Младата лисица прекъсна я Роджър. Синът на Ловат. И още пет имена, нали?
Бриана го погледна с извита вежда, но продължи да чете:
Уилям Чизхолм Фрейзър, лейтенант; Джордж Дамерд Фрейзър Шоу, капитан; Дънкан Джоузеф Фрейзър, лейтенант; Баярд Мъри Фрейзър, майор замълча, преглъщайки, преди да прочете последното име Джеймс Алегзандър Малкълм Макензи Фрейзър. Капитан. Сведе листата, беше леко пребледняла. Баща ми.
Клеър бързо отиде до нея и стисна ръката ѝ. Тя също беше пребледняла.
Да каза на Роджър. Знам, че той отиде на Калоден. Когато ме остави в каменния кръг смяташе да се върне на бойното поле, за да спаси хората си, които се биеха за Чарлс Стюарт. И знаем, че го е направил тя кимна към папката на бюрото, картонената ѝ повърхност лежеше няма и невинна под светлината на лампата, ти намери имената им. Но но Джейми Като че ли изричането на името му я разтърси и тя стисна здраво устни.
Сега бе ред на Бриана да подкрепи майка си.
Казваш, че е смятал да се върне. Очите ѝ, тъмносини и окуражаващи, се взираха напрегнато в лицето на Клеър. Искал е да отведе хората си от бойното поле и после да се върне в битката.
Клеър кимна, съвземайки се малко.
Той знаеше, че няма голям шанс да се измъкне; ако англичаните го хванеха каза, че предпочита да умре в битка. Това смяташе да стори. Тя се обърна към Роджър, кехлибареният ѝ поглед го притесняваше. Напомняше му за очите на ястреб, сякаш можеше да види много повече от останалите хора. Не мога да повярвам, че не е умрял там толкова много хора са загинали, а и той затова се върна!
Почти половината войници от армията на планинците бяха загинали при Калоден, покосени от оръдейния и мускетен огън. Но не и Джейми Фрейзър.
Не каза упорито Роджър. Този пасаж, който ти прочетох от книгата на Линклатър Посегна и я взе, бял том, озаглавен Принцът в пустошта.
След последната битка при Калоден осемнадесет офицери якобити, всичките ранени, намерили убежище в стара къща и лежали там, измъчвани от болки два дни, без никой да се погрижи за раните им; след това били отведени на разстрел. Един от тях, мъж от клана Фрейзър, от полка на господаря Ловат, избягал; останалите били погребани в края на имението.
Виждате ли? каза, като остави книгата и се вгледа открито в двете жени над страниците ѝ. Офицер, от полка на господаря Ловат. Взе листата от наборния списък.
И ето ги тук! Шестима от тях. Вече знаем, че мъжът в къщата не може да е бил Младия Саймън; той е известна историческа фигура и ние знаем много добре какво се е случило с него. Оттеглил се е от бойното поле невредим, забележете с група от хората си и си е пробил път с бой на север, като накрая стигнал до замъка Бофорт, недалеч оттук. Той махна неопределено към френския прозорец, през който мъждукаха светлините на нощен Инвърнес.
А и мъжът, който е избягал от къщата в Лийнах, не е нито един от другите четирима офицери Уилям, Джордж, Дънкан или Баярд каза Роджър. Защо? Той грабна друг лист от папката и го размаха почти триумфално. Защото те всички наистина са умрели при Калоден! И четиримата са убити на бойното поле открих имената им на една плоча в църквата в Боли.
Клеър издиша дълго, после се отпусна в стария кожен въртящ се стол зад бюрото.
Господи! рече тя. Затвори очи и се наведе напред опря лакти на бюрото и отпусна глава върху дланите си. Гъстите ѝ кафяви къдрици се спуснаха напред да скрият лицето ѝ. Бриана сложи ръка на гърба ѝ и се наведе угрижена над нея. Тя беше високо момиче, с едри, изваяни кости, а дългата ѝ червена коса сияеше в топлата светлина на настолната лампа.
Ако не е умрял започна тя колебливо.
Клеър вдигна рязко глава.
Но той е мъртъв! каза тя. Лицето ѝ бе напрегнато и около очите ѝ личаха малки бръчици. За бога, минали са двеста години; без значение дали е умрял при Калоден, той вече е мъртъв!
Бриана отстъпи назад при този изблик и сведе глава, така че червената коса наследена от баща ѝ се люшна покрай бузата ѝ.
Предполагам прошепна тя. Роджър виждаше, че се бори със сълзите. И нищо чудно, каза си. Да разбереш за толкова кратко време, първо, че мъжът, когото си обичал и си наричал татко цял живот, всъщност не е твой баща, и второ че истинският ти баща е шотландски планинец, който е живял преди двеста години, и трето да осъзнаеш, че най-вероятно го е застигнала ужасна смърт, немислимо далеч от съпругата и детето му, за които се е пожертвал Предостатъчно, за да те съсипе, помисли си Роджър.