Зад него бе натоварен един метричен тон чист колумбийски кокаин. Преди да попадне в ръцете на онези, за които бе предназначен, той щеше да бъде разреден с примеси, които щяха да увеличат обема му 67 пъти. Използваха се най-различни вещества, като бензокаин, креатин, ефедрин и дори конският транквилизатор кетамин. Идеята бе консуматорът да се убеди, че получава по-голяма тръпка от онази, която може да очаква от инхалираното през носа количество кокаин. По-нататъшното увеличение на обема се постигаше с прости, но безвредни бели прахообразни вещества като сода бикарбонат и пудра захар.
Всеки килограм от хиляда грама се превръща в седем хиляди и тъй като клиентите кихат по 10 американски долара на грам, това прави 70000 долара за един килограм чист кокаин. Шофьорът превозваше хиляда такива килограма, чиято улична цена съответно бе седемдесет милиона долара. Селяните в колумбийската джунгла продават изходната паста за 1000 долара килограма, което оставя предостатъчно, за да се плати на транспортния самолет до Суринам, за таксата на банановата плантация, нищожната цена за превоза на контейнера от Сан Кристобал и петдесетте хиляди долара, внасяни по сметката на Голям Кайман на името на корумпирания митнически служител в Хамбург.
Европейските гангстери поемат цената за превръщането на твърдите тухли във фин като талк прах, дозирането на целия обем и пласирането му по улици и барове. Но понеже разходите от джунглата до Хамбург са пет процента и разходите в Европа нови пет процента, това оставя цели деветдесет процента печалба, която се разпределя между картела, мафиите и гангстерите в Европа и Щатите.
Американският президент щеше да научи всичко това от Доклада Бериган, който щеше да бъде поставен на писалището му след три дни, както бе поискал.
Докато той четеше доклада, нови два тона чист колумбийски кокаин в пикап щяха да се промъкнат през тексаската граница недалеч от градчето Нуево Лapeдо, за да изчезнат в необятното сърце на Америка.
Г-н Президент,
Имам честта да Ви представя доклад за наркотика кокаин, както бе поискано от Вас.
ПРОИЗХОД: Кокаинът се произвежда единствено от растението кока невзрачен, подобен на плевел храст, растящо от незапомнени времена по хълмовете и в джунглата на северозападната дъга на Южна Америка.
Никой не знае откога то се дъвче от местните племена, които случайно са открили, че това приглушава постоянния им глад и стимулира настроението им. Растението рядко цъфти или дава плодове, стъблото и клоните му не стават за нищо. Наркотикът се съдържа единствено в листата.
Даже и така наркотикът съставлява доста под един процент от теглото на листната маса. Нужни са 375 килограма събрани листа количество, достатъчно да напълни каросерията на пикап, за да се получат 2,5 килограма паста междинната фаза, от която на свой ред може да се получи един килограм чист кокаин в познатата ни бяла прахообразна форма.
ГЕОГРАФИЯ: В глобален мащаб 10 процента от производството идва от Боливия, 29 процента от Перу и 61 процента от Колумбия.
Но колумбийските банди изземат продукцията на малките производители на кока паста, което означава, че са отговорни за практически 100 процента от рафинирането и пласмента.
ХИМИЯ: Нужни са само два химически процеса, за да се превърнат събраните листа в завършения продукт, и тези два процеса са изключително евтини. Това е обяснението защо въпреки отчайващата бедност на фермерите от джунглата, които се препитават с някакъв жилав дървесен плевел, изкореняването на източника до момента се е оказало невъзможно.
Суровите листа се накисват в стари варели от нефт в киселина може да се използва дори евтина киселина за акумулатори, която извлича кокаина. След това самите листа се изгребват и изхвърлят, а на тяхно място остава кафеникава супа. Тя енергично се разбърква с алкохол или дори бензин, което извлича алкалоидите.
Те на свой ред се обират както каймака от млякото и се обработват със силна основа, напр. натриев бикарбонат. Смесването произвежда белезникава пяна, която представлява основата за пастата. Кокаинът в Южна Америка се търгува под формата на паста. Точно нея купуват гангстерите от селяните. Около 150 кг листа се превръщат в 1 кг паста. Химикалите са леснодостъпни, а продуктът е лесен за транспортиране от джунглата до рафинерията.
ЗАВЪРШВАНЕ: В тайни рафинерии, обикновено скрити дълбоко в джунглата, пастата се превръща в прахообразен снежнобял кокаинов хидрохлорид (химическото наименование) чрез добавяне на нови химикали като солна киселина, калиев перманганат, ацетон, етер, амоняк, калциев карбонат, натриев карбонат, сярна киселина и още бензин. Сместа се редуцира, остатъкът се изсушава и онова, което остава, е прахът. Всички използвани химикали са евтини и леснодостъпни, защото има множество съвсем законни начини на тяхната употреба.
СЕБЕСТОЙНОСТТА: Ако един отглеждащ кока селянин наричат ги кокалеро работи като вол целогодишно, може да получи до шест реколти от своето парче джунгла, като всяка реколта се състои от около 125 кг листа на кока. Общата му продукция от 750 кг листа ще позволи произвеждането на 5 кг паста. След приспадане на незначителните му собствени разходи той може да спечели до 5000 долара годишно. След рафиниране до прах един килограм може да струва около 4000 долара.