Ние с жена ми дойдохме в Кришна съзнание, когато вече
бяхме семейни хора с малко дете, което скоро се беше родило. Какво се случи точно след месец? Мен постоянно ме нямаше вкъщи, което означава нивритти-марга, пълно отречение. А жена ми през това време е отглеждала бебето. Аз се връщах вкъщи и проповядвах същия този нивритти-марга. Аскетизъм за всич- ки за жената, децата. А те ме молеха и приканваха към състра- дание. Понякога омеквах. И така, бяха тежки времена. Жената забрави думата «пари». Тя не я е изричала изобщо и досега не я изрича. Цял живот след това Бала Гопала не поиска никакви пари. А когато заминах за пръв път във Вриндавана, тя помисли, че аз повече няма да се върна, ще приема саняса. Жена ми вече беше готова да стане вдовица. Тя разбираше какво е това духо- вен живот, такава е волята на Кришна. Тя беше готова за всичко. По-късно аз оцених нейните усилия. Бала Гопала допринесе много за моето развитие, което се прояви по-късно. В начало- то дори не можех да си представя колко силно тя поддържаше всичките мои опити да служа на Кришна. Чак след известно време видях, че жена ми ми е направила неоценима услуга, бла- годарение на която разпространявах книги, ходех на харинам и постоянно проповядвах. Понякога заминавах за цял месец, оставяйки я без никакви средства за съществуване и бях напъл- но сигурен, че Кришна ще се погрижи за семейството, та нали аз заминавам да проповядвам. А Бала Гопала оставаше за цял месец и си мислеше, че изглежда така ще стане всичко Кришна ще се погрижи. И някак си това така и се случваше. Разбира се, аз не препоръчвам такъв начин на живот, иначе всичко ще се пре- върне в хаос, но моят духовен живот започна точно така. Пре- даноотдадените по онова време никога не обличаха бяло дхоти, това беше позор. Ние се срамувахме и затова носехме шафран. Всички до един ходехме в шафран, с жените и децата. Мъжете, жените, децата всички обличахме шафран и бяхме брахмача- ри. Против семейния живот се изнасяха разрушителни лекции. Мъжете заедно с жените си седяха заедно на лекциите, но се каз- ваше, че семейният живот е мая, трябва да се разпространяват книги, имаме мисия. И преданоотдадените изоставяха работата си и се включваха в мисията. Когато ме уволниха си помислих милост на Кришна, Той сам ме освободи. Аз съобщих на жена си за уволнението и тя радостно каза: «Прекрасно!», но като помисли, попита «Как ще живеем?». «Ами, не знам,» отговорих аз. «Ще правим нещо за Кришна». Ние искахме веднага пълно отречение и в определен смисъл получихме тази възможност. Не при всички, разбира се, всичко минаваше гладко, защото
«грихастха» означава поддържане, изпълняване на дейност, рабо-
та. Досега аз така и не работя, не изпълнявам своите задължения на семеен. Това е моят случай. Възможно е на петдесет години аз най-накрая да стана семеен.
Винаги са ме молили да провеждам семинари върху устрой- ството на семейния живот, но аз дълго време не се съгласявах. Постепенно обаче дойде разбирането, всъщност колко важно е това. Сега правилното устройство на семейния живот е едно от най-основните направления в Обществото за Кришна съз- нание. Ако преданоотдадените успеят да създадат правилен грихастха-ашрам, тогава ще възникне стабилна основа за ця- лото Движение. Неразрушима. Най-стабилната. Възпитанието на децата е най-важното в грихастха-ашрама. Ако ние не инвес- тираме в токова устройство, Обществото няма да оцелее. Ние няма да можем да покажем добър пример нито на себе си, нито на другите. Единственото което ще можем да кажем, е че трябва да приемем саняса. Това е всичко. Но обикновените хора няма да ни разберат. Трябва да покажем Кришна съзнание на прак- тика. Да покажем взаимоотношенията между мъжа и жената, както между слуги на Кришна. Но положението на слуга не озна- чава, че няма нужда да изпълняваме задълженията си на съпруг и съпруга.
Въпрос: Когато човек стане отговорен за семейството си, поя-
вяват ли се някакви временни ограничения?
Отговор: Ако човек наистина е отговорен за своя духовен живот, тогава той може да поеме отговорност и за живота на хората, за които се грижи. Безотговорен човек не трябва да приема се- меен начин на живот, защото извършва грях. Никой не трябва да става съпруг, баща или духовен учител, ако не може да върне тези, за които се грижи, обратно при Бога. Отговорността е много голяма. Преди това човек трябва да бъде устойчив пре- даноотдаден, брахмачари. След това той трябва да води семей- ството си към Кришна съзнание, поддържайки го материално. Това е негово задължение, негов дълг. Жената също изпълнява своите определени задължения. Мъжът и жената са длъжни да изпълняват своя дълг, в противен случай техните отноше- ния се разрушават. Тази наука следването на дхарма, дългът във взаимоотношенията между мъжа и жената сега са почти неизвестни. Тя е изгубена и практически малко хора се опитват да я следват. Затова ние ще обсъждаме тази наука от практи- ческа гледна точка. Трябва да се научим да действаме така, че да укрепваме семейните взаимоотношения. Мъжът има дхарма и жената също има. Зад това може да се крие определена изгода. На Бенгали казват, че бракът това не е нищо повече от из- годна сделка. От практична гледна точка можем да го обсъждаме и така. Това се отнася до дхарма, изпълнението на задълженията на жената и мъжа така, че те да не очакват един от друг нищо друго. В това се корени причината на проблема. Съпрузите чакат един от друг това, което никой от тях не иска да дава. Даже ня- мат намерение, нито им минава такава мисъл.