Въпрос: Как да се подготвим за появяването на бъдещи деца в сложната съвременна икономическа ситуация?
Отговор: Възможно е да не е лесно да се приложи този принцип в днешно време. Не само семейният, но и другите хора също не могат да преодолеят икономическите трудности. Това е общата картина. На семейния човек му е по-трудно от всички останали, защото в обществото той е този, който изпълнява поддържаща функция: работи, понякога заема отговорен пост, изкарва пари и благодарение на това, че натрупва някакво богатство, поема отговорност за хората, които имат нужда от подкрепа. Брахма- чари, ванапрастха и саняси не изкарват пари. Работят само гри- хастхите, те трябва да поддържат трите категории хора, които се нуждаят от това. За семейния човек се препоръчва постоянно извършване на жертвоприношения, благотворителна дейност. Отговор: Как трябва да изкарва пари човек, ако живее вкъщи, но засега няма семейство?
Отговор: Човек живее в дома си без семейство и изкарва дос-
татъчно пари, за да поддържа дома си. Дом означава «гриха». И ако мъжът си живее вкъщи, тогава трябва да има жена, иначе той не е заинтересован в поддържането на дома. Жената е тази, която има нужда от поддържане или вдъхновява за поддържане и разширяване. Мъжът сам по себе си няма склонност да под- държа съществуването си, той живее прост живот, отречен. По принцип, той може да живее просто под едно дърво, това е неговата природа. Но в съчетание с жена, човек е принуден да прогресира материално. Материален прогрес означава, че той разширява своето съществуване, но като вдъхновение тук се явява жената. Дом без жена е непълноценен, не е самодоста- тъчен. И за такъв самотен човек, живеещ в дома си, повече му отива да се нарича ерген, отколкото брахмачари. Брахмачари има начин на живот на брахмачари, живее в ашрам.
Въпрос: Ако брахмачари живеят на квартира и изкарват пари само като разпространяват книги, прасад, тогава това ергени ли
са или брахмачари?
Отговор: Ако това е наставление на духовния учител, на авто- ритет, тогава техният живот е живот на брахмачари. Те постъп- ват по този начин не за да удовлетворят сетивата си. Спрямо определени обстоятелства авторитетът взима решение пре- даноотдадените трябва да живеят на квартира около хра- ма, да се занимават с определена дейност в предано служене, а също така да изкарват средства за поддържане на жилищата си. Това е живот на брахмачари, защото такова е решението на техния духовен учител или на местните авторитети. Пре- даноотдадените просто изпълняват наставленията на техния духовен учител.
Въпрос: Нормално ли е семеен човек да събира дарения за бла- готворителни цели?
Отговор: Това е нормално. Саняси може да събира пари за себе си, за своето поддържане. Семейният не може да иска пари с такава цел, но той може да събира дарения за провеждане на духовни благотворителни програми. Иначе той повече ще прилича на ванапрастха семеен човек, който се отдръпва от делата си. Той ще е или ванапрастха, духовно напреднал, който се занимава с проповядване, развиващ отречение, или ще е (лошият вариант) неработещ семеен, който не изпълнява своите задължения. Това е лошо и срамно за него.
Въпрос: Що се отнася до семейните брахмани, трябва ли да ра- ботят или не?
Отговор: Да, брахмана това е специфична професия, също както и кшатрия, вайшия или шудра. Той може да е учител във всичко, което добре познава. Например Дроначаря обучавал във военно изкуство. Това е неговата професия.
Въпрос: Добре ли е семейните, които се женят на четиридесет, петдесет години да имат деца?
Отговор: Ние обсъждаме самият принцип на устройството на грихастха-ашрама. Ако човек иска да приеме семеен живот, тогава е нужно да се опита да разбере какво представлява всъщ- ност семейният живот. Понякога се случва така, че брахмачари и брахмачарини се женят вече в немлада възраст, когато той е на петдесет, а тя е на четиридесет и девет и половина или чети- ридесет. В този случай те могат де се споразумеят да живеят без деца, защото вече е късно и е безсмислено. Мъжът и жената ре- шават просто да си помагат един на друг, фактически приемайки ванапрастха-ашрама. Те изоставят домашните си задължения, пътешестват и проповядват. Това повече ни напомня на вана- прастха. Това не е грихастха-ашрам.