Съществува желание за сетивно наслаждение, но духовният учител говори за служене на Кришна. Как да съчетаем тези различни желания? Като приеме семеен живот, човек съчетава стремежа да служи на Бога с удовлетворението на сетивата. А понякога му е необходимо просто да изпълни безпокоящите го желания и да се увери, че това не го усъвършенства. В този случай ученикът се обръща към наставленията на духовния си учител, спомня си ги и се отнася сериозно към тях.
В началото той си мисли, че наставленията не са му помогна- ли и е необходимо да се променят условията на живот. Но когато човек приеме семеен живот, той разбира, че в семейството няма изобщо никаква помощ. Грихастха-ашрамът има друго предназначение. Разумният човек започва веднага да усеща въздействието на страстта и невежеството. Само че да забележи влиянието на низшите гуни е възможно само за този, който се е утвърдил в гуната на доброто. Затова в началото брахмачари развива добродетел, а след това, приемайки грихастха-ашрам, се среща с действието на страстта и невежеството, защото природата на семейния живот е такава. Но тъй като се е утвърдил в гуната на доброто, той ще може да види тяхното влияние. Това е важно. Ако встъпим в семейния живот без продължителната подготов- ка на брахмачари, може лесно да попаднем в плен на илюзията. Такъв семеен изобщо нищо не забелязва.
Наблюдавайки традиционния ведически семеен живот и този
в отречение, може да забележим, че разликата между тях няма да е много голяма. Ако се говори за обикновен семеен живот, то това е живот с привързаности, грихамедхи-ашрам, просто живот вкъщи. Грихамедхи е този, който се наслаждава на семеен живот, създа- вайки условия за пълно удовлетворение на сетивата си. А грихастха този, който продължава да развива отречение в условия на семеен живот. В този случай разликата между семейните и санясите е само в начина на поддържане на съществуването им. Как санясите удовлетворяват своите потребности? От какво живеят те? Отреченият човек поддържа съществуването си, молейки за да- рение. Саняси трябва да живее от дарения и бахирвасата на врата му е предназначена специално за това. Отреченият садху я държи като торба и иска дарение. Семейният не носи бахирваса. За него е грях да иска дарение, той трябва да се труди и да изкарва пари, изпълнявайки дхарма. Затова във ведическо време семейният изглежда по друг начин. Той облича дхоти със златен кант, обици или тюрбан със скъпоценни камъни, пръстени, обожава туласи в позлатена рамка. Но саняси не.
Саняси не носи златни накити, той се облича просто и не маже тялото си с благовонни масла. Той пътешества и проповядва преданост към Личността на Бога и не се задържа дълго на едно място. Семейният пък предимно се намира в своя дом, създа- ва благоприятна атмосфера за развитие на Кришна съзнание и не се привързва към комфорт, подобно на Шривас Пандит. Но ако не може да приспособи домът си за развитие на Кришна съзнание, тогава човек го изоставя, възползвайки се от отрече- нието, подобно на Сварупа Дамодара.
Не е толкова важно какви задължения изпълнява човек на ученик, семеен или на отречен от света той трябва да стане слуга на Бога. Този човек се нарича представител на Кришна. Обикновено хората преценяват напредъка в Кришна съзнание по ашрама. Но това не трябва да е така. Без значение в какво по- ложение се намира човек брахмачари, грихастха, ванапрастха или саняса, той може да стане съкровен слуга на Бога.
На сватбена церемония през 1969 г., Шрила Прабхупада каз- ва: «Ние проповядваме култа на Бог Чайтаня, а Самият Той е бил женен. Всеки един от петимата му спътници били женени. Затова бракът не е лошо нещо. Не трябва да мислим, че докато човек не стане строг брахмачари или саняси, няма да достигне висше съвършенство в живота си, не, това е възможно дори в семейния живот. Но трябва да знаем как да приспособим този семеен живот към Кришна съзнание.
«Не е необходимо да напускаме дома си. Измежду спътниците на Бог Чайтаня е имало много семейни. Главното е да се откажем от склонността към сетивно наслаждение. Трябва да приемем определен стандарт и да се придържаме към него.» (извадка от увода към «Чайтаня-Чаритамрита»).
И така, има два пътя правритти-марга и нивритти-марга. Обикновено човек приема единия път, а другия отхвърля. Разби- ра се, че пътят на отречението, директният път, се препоръчва от всички авторитети и е по-добър от този на сетивното наслаж- дение. Мнозина хора изобщо изключват възможността за посте- пенно развитие чрез правритти-марга, смятайки го за матери- алистичен. Правритти-марга е път към сетивно наслаждение, но и път към духовно развитие. И ако човек е пълен с желания за удовлетворение на сетивата си, тогава за него е подходящ правритти-марга, не може да започне направо от нивритти-мар- га. Нивритти-марга е предназначен за онези, които имат вкус към отречение. Затова обикновеният човек не може да избегне правритти-марга.