Истината е, че това бе мястото, където кметът на града идваше, за да се здрависа и обмени пари с мафията всяка неделя след литургия. Така, че въпросът, който си задаваше, беше... Защо момичето бе тук само посред нощ?
В църквата бе тъмно с изключение на няколко осветени прозореца на втория етаж. Доколкото си спомняше там бяха офисите. Чудеше се дали свещеникът, който остави на безопасно място в килера, живее тук. Никога не се бе замислял за това досега. Католиците бяха набожни, признаваше им го.
Вече осведоми Ник за случилото се онази нощ... Или поне по-голяма част от него. Не искаше да си спомня инцидента с дрехите на момчето от хора. Поклати глава и дръпна входната вата, като очакваше да е заключена, но тя се отвори.
- Не много умно. - намръщи се Ник, като извади ножа с дръжка от кост от ръкава си и пристъпи вътре. - Нали не мислиш, че след случилото се онази нощ, ще започнат да си затварят вратите.
- Може би както се казва... Винаги е отворено. - Стивън сви рамене, но влезе предпазливо. - А може би старият свещеник очаква гости.
- Отново казвам, това не е много умно. - отсече Стивън, като знаеше, че те не са единствените паранормални същества в сградата. - Надушвам хора горе, но има и нещо друго, което едва ли е дошло да се изповяда.
Ще отида да се уверя, че свещеникът е в безопасност. Ако намериш вампири, действай разумно и ги остави, докато не извикаме подкрепа. Стивън тръгна нагоре, като остави Ник сам да вземе решение.
Ник кимна и започна да се оглежда за килера на църквата. Обикновено колкото по-ужасни са чудовищата... Толкова по-дълбоко под земята се крият. Той не си направи труда да се скрие, защото врагът можеше да вижда в тъмното, както и той.
Като намери вратата с надпис килер, Ник я отвори и бързо слезе по стълбите. Той сбърчи нос от влажната и застояла миризма и кихна. Винаги бе мразил килерите.
Стивън правеше същото горе - отваряше врати и надничаше през тях. Като видя светлината, която се прокрадваше под вратата на офиса, той почука. Можеше да усети миризмата и знаеше, че свещеникът е сам.
- Ти ли си, Джуъл? - каза старият глас.
Стивън бързо отстъпи назад, когато вратата се отвори... Като се оказа с лице срещу свещеника. Милото старческо изражение с меки черти на лицето бързо се промени, той отвори уста и ококори очи. Стивън сложи ръката си, защото знаеше какво ще последва. Не остана изненадан, когато свещеникът се опита да затръшне вратата под носа му.
Като натисна вратата, Стивън влезе в стаята. Вратата се затвори, когато старият мъж се облегна на нея. Той се завъртя, грабна оръжието до него и го захвърли в стаята, като се ядоса.
- Казах ти още миналия път, че не съм вампир.
- Събудих се в килера. - напомни му свещеникът, като се подпря на бюрото си. Стивън въздъхна, когато видя старият мъж да тършува по бюрото, опитвайки се да намери друго оръжие. Той се намръщи, когато видя ръцете му да хващат един тежък телбод.
- Не искам да те наранявам - каза му Стивън. - Но ако не пуснеш този телбод, отново ще се събудиш в килера.
Той кимна с благодарност, когато мъжът бавно го пусна и се изправи. Изглеждаше малък в сравнение с него.
- Имам чувството, че не си дошъл да се изповядаш.
Все още усещаше страха в гласа на стария мъж.
- Отче, знам, че съм съгрешил. - усмихна се Стивън, но тъй като не видя реакция на шегата, той взе един стол и го завъртя. Забеляза, че мъжът потрепна от бързото движение. Той седна на стола, като сложи ръце върху облегалката. - Не се ли брои, че аз съм една от причините да си все още жив? Ако не те бях измъкнал, можеше вече да не си от страната на ангелите.
- Как... - свещеникът изведнъж изглеждаше състарен. Мина зад бюрото си и седна. - Когато дойдох в съзнание, слязох долу и видях непознати да разчистват. Бъркотията... Скрих се. Те бяха бързи и мълчаливи. Ти ли направи всичко това?
- Би ли повярвал, ако ти кажа, че имахме ангел на наша страна?
Когато мъжът вдигна глава и го погледна втренчено, Стивън продължи:
- С приятеля ми сме тук, за да се уверим, че църквата все още е чиста.
- Мислиш, че има и още? - потърка лицето си свещеникът.
- Знам, че има още. Въпросът е дали са тук.
Стивън стана. Бе оставил Ник сам за твърде дълго. Приятелят му беше известен с безстрашието си, което го притесни.
- Не искаме онази нощ да се повтори.
Свещеникът го погледна отблизо, сякаш за да се увери, че не лъже. Накрая старият мъж въздъхна и кимна.