- Трябва да го проверим. - заяви Ник и се приближи, за да надникне в отвора.
Стивън грабна Ник за ръката и поклати глава.
- Не, връщаме се и ще уведомя Уорън и Куин какво открихме. Една пума липсва и според мен една пума е твърде много. Не искам да прибавям и ягуар в списъка.
- Боже! - Ник се усмихна и прегърна шокирания Стивън. - Теб.. - той подуши и продължи с колеблив глас. - Теб наистина те е грижа.
Стивън нервно отблъсна Ник от себе си, като запрати ягуара в стената.
- Глупак - каза той, докато Ник се смееше. - Да се махаме оттук.
Когато стигнаха върха на стълбите, Стивън беше убеден, че Ник си е изгубил ума някъде. Църквата беше тиха като гробище и Стивън погледна коридора, който водеше до офисите гори, където чакаше свещеникът.
- Изчакай секунда. - каза Стивън. - Трябва да говоря със свещеника.
Ник сви рамене и се облегна на една скамейка.
- Здравей, Стивън. - каза един глас от нищото.
Ник подскочи и Стивън извика от изненада, преди да се препъне в собствените си крака и да падне. Ник премигна, когато мъж с тъмна коса излезе от сенките и се ухили на Стивън.
- По дяволите, Дийн! - извика Стивън, като стана от земята. - Спри да се опитваш да ме стряскаш така!
Дийн се усмихна и се облегна на една от колоните до скамейките, като скръсти ръце на гърдите си.
- За съжаление няма нужда да се опитвам.
- Майната ти! - изръмжа Стивън. - Отивам да говоря със свещеника и се връщам.
- Не забравяй да върнеш дрехата, която взе от хора. - подразни го Дийн. - Не искам да гледам как някое бедно момче няма какво да облече, за да отиде на църква.
Стивън замръзна, когато Дийн изрече тези думи и се обърна да погледне падналия.
- Дреха от хора? - попита Ник и повдигна вежди в недоумение. - Носиш дрехи от хора?
- Трансформирах се, беше спешен случай. Трябваше да спася това момиче, преди един вампир да ѝ изпие кръвта. - защити се Стивън.
- Да. - изцвърча Дийн. Същото момиче, пред което ти сритаха задника.
- Все едно на теб никога не са. - не му остана длъжен Стивън.
Дийн спря и се замисли.
- Не, не са ми сритвали задника, само са го натупвали.
- Ах! - изрева Стивън, като замахна с ръка и се загледа в друг коридор.
Ник погледна към Дийн.
- Имаш ли идея къде е скрил дрехата?
- Под леглото си. - отговори Дийн.
Ник се усмихна.
- Идеална информация за изнудване, благодаря ти.
- Няма защо. Обичам да го засрамвам... А и той все мисли, че ще му наритам задника или нещо такова.
- Садист. - каза Ник с усмивка.
- Аз съм паднал. - каза Дийн. - Нямаме много с какво да се забавляваме.
Стивън се приближи до вратата на офиса на свещеника и тъкмо щеше да почука, когато чу гласове отвътре. Единият беше на свещеника, а другият - на жена. Свали ръка и допря ухо по-близо до вратата, за да може да чуе.
Джуъл обикаляше, като се опитваше да се концентрира, но беше трудно. Първото нещо, което ѝ хрумна, когато влезе в офиса, беше момента, когато бе нападната от вампири и видя гол мъж или шифтър... Каквото и да беше. Прекара последните 5 минути, отговаряйки на въпросите на свещеника за онази нощ, но в момента имаше по-големи проблеми.
- Не трябва да се прокрадваш тук посред нощ. - каза свещеникът. - Опасно е. Ами ако баща ти или годеникът ти те хванат?
Джуъл се насочи към бюрото му и удари ръка по него. - Не, те не са опасни... Да изляза през прозореца и да се промъкна покрай въоръжената охрана, която ме държи като затворник, и да се опитам да се върна, без да ме забележат.
- Баща ти само се опитва да те защити.
Той се опита да я успокои, но знаеше, че тя казва истината. Баща ѝ идваше да се изповяда всяка седмица.. Да отмие кръвта от ръцете и съвестта си.
- Не, той се опитва да ме принуди да се омъжа за бизнес партньора му, за да си изплати дълга. Дълг, с който нямам нищо общо. Няма ли закон срещу робството в тази страна?
- Но когато с Антъни дойдохте за срещата, ти каза, че го обичаш от дъното на душата си. - каза свещеникът. - Не трябва да лъжеш за такива неща. Това е позор в очите на Бог.
- Да, с двама охранители до нас... Спомняш ли си? Този зад мен опираше дулото на пистолета си в гърба ми. Не бих могла да обичам егоистичен жесток варварин като Антъни. Той обеща, че ще убие мен и баща ми, ако не се омъжа за него. И по-рано онази нощ, когато се опитах да кажа на татко, че не искам да имам нищо общо с Антъни, той ме удари толкова силно, че видях звездички.
Джуъл и свещеникът се стреснаха, когато вратата се отвори с такъв трясък, че удари стената и няколко картини и позлатен кръст паднаха.