Той отвори вратата към винарната и влезе вътре. Неш обичаше това, което Лейлия, и сестра й Каприша бяха направили с винарната. Всеки вид вино беше сортиран по вид и поставен на рафтове, разпръснати из магазина. Те дори имаха секция, пълна с различни сирена, крекери и хляб. Беше едновременно удобно и приканващо. Те притежаваха лозе в покрайнините на града заедно с другата си сестра Офелия. Всяка една от тях участваше в лозето, но Офелия нямаше нищо общо с винарната. Тя предпочиташе да работи с братовчедка им Амадея в Блуумс ъф Дестъни. Семейство Стрейндж имаха много общо с много от градските бизнеси и дейности. Техните предци са били тези, които са открили града преди повече от двеста години. Наш влезе по-навътре във винарната и към задния щанд, където се надяваше да намери Лейлия. Той нямаше добро извинение за посещението си, но посещаваше винарната достатъчно често, така че нито Каприша, нито Лейлия да поставят под въпрос присъствието му. Когато мина зад ъгъла я видя. Дългите й тъмни като нощта коси бяха разстлани по раменете й във великолепни вълни. Той не можеше да види очите й от там, където беше застанал, но и нямаше нужда. Кобалтово синият им нюанс изгаряше паметта му. Всичко относно Лейлия беше там, в главата му. Не би могъл да я забрави, даже и да се опита, и със сигурност не искаше. Той трябва да скъси разстоянието между тях и да говори с нея. Наш се готвеше да направи точно това, когато Каприша излезе от задната стая и се блъсна рамо в рамо с Лейлия.
Какво правиш още тук? попита Каприша. Прибирай се вкъщи и се приготви за срещата.
Наш замръзна на място. Каква среща? Лейлия не му бе споменавала за плановете си за Нова година. Мислеше си, че си казват всичко Имаше достатъчно лесен начин да разбере. Всичко, което трябваше да направи, беше да отиде до нея и да започне разговора. Останалото ще излезе наяве достатъчно лесно. Но той не можеше да си помръдне краката и болката, разпространяваща се през сърцето му, се оказа почти непоносима.
Има достатъчно време, Лейлия отговори нетърпеливо. Тя фокусира вниманието си върху това, в което се бе вторачила, когато Наш се запъти в нейната посока. Трябва да завърша инвентаризацията, преди да тръгна. Разпродадохме москатото и розовото шампанско. Тя погледна часовника на китката си и въздъхна. Това е един от най-натоварените ни дни в годината. Какво си мислех като се съгласих на среща с Пърсивал?
Защото все още търсиш своята перфектна половинка? Каприша й намигна. Видя ли какво направих там
Лейлия погледна нагоре и след това погледна към нея. Ха. Ха. Видях. Не изглеждаше твърде щастлива с всичко, което Каприша бе направила, но това нямаше значение за Наш. Той искаше да бъде единствената любов на Лейлия. Можеш да спреш точно там. Следващото нещо, което ще кажеш е, че искам моят собствен рицар в блестяща броня да върви с него. Лилия завъртя очи. И аз чувам клюките. Тримата рицари като това трио са вече в миналото. Какво са си мислили майките им?
Не знам, каза Каприша и сви рамене. Може би са се надявали, че ще бъдат толкова галантни, колкото истинските рицари от Кръглата маса. Макар че им липсват Ланселот и Галахад те най-вероятно не са намерили други двама нещастници, на които да кръстят синовете си. Тя млъкна и потупа брадичката. Тристан все още обикаля около Сейдж. Това оставя Пърсивал и Гавин ако можеш да го примамиш далеч от холивудските изкушения което сега, като се замисля, наистина оставя само Пърсивал. И така, ще откраднеш ли Пърсивал за себе си? Тя размърда вежди. Какви според теб са шансовете ти? Той е великолепен.
Наш вече не можеше да издържи да слуша техните закачки. Той разсеяно пъхна ръце в джобовете си. Тримата мъже, които обсъждаха, се подиграваха с него в гимназията. Бяха изминали едва четири години от завършването им и тези спомени не можеха да бъдат забравени толкова лесно. Сега имаха по-приятни отношения, но Наш никога нямаше да забрави начина, по който се отнасяха с него.
Той се обърна за да си тръгне, но се помръдна твърде късно. Наш, извика Лейлия. Тонът на гласът й имаше приповдигната нотка в него и това беше музика за ушите му. Ела тук. Имам ново вино, което трябва да опиташ.
Наш извади ръце от джобовете си и се приближи към нея. Не можеше да откажи нищо на Лейлия. Така ли? Той се облегна на тезгяха. Дали ще съжалявам че съм го опитал?
Разбира се, че не. Тя го удари леко по рамото. Някога да съм те подвеждала?