Започвайте плавно.
(Обратно на внезапното «изстрелване» на думата в началото на издишването. Аз се съсредоточавам върху това, да започна издишването, преди да изговоря първата дума).
Говорете по-тихо (но не по-ниско)!
Силен звук = повече стрес/напрежение = по-висок риск от напрежение.
Пазете гласните си струни от пресъхване. Избягвайте да хъкате и да си прочиствате гърлото (или да се покашляте).
Отпуснете се избягвайте да се напрягате; правете подходящи упражнения за разтягане и отпускане на врата и раменете.
Ако е възможно, избягвайте да говорите седнали. Това затруднява диафрагменото дишане. Използвайте правилната опора на дишането, при диафрагмено дишане. За целта седнете изправен, с изпънати назад рамене не прегърбен напред. Ако е необходимо, останете прав, докато говорите. Поемайте въздух пълно и ограничете броя думи на един дъх.
В хипнотерапията твърде често се набляга на монотонната интонация. Това предполага повтаряща се употреба на едни и същи гласни струни и може доведе до напрежение. Монотонната интонация е уместна само по време на индукцията, по време на задълбочаване на състоянието или при акцентиране на команди и изреждане. Използвайте по-разговорна интонация. (Вариращата интонация може да има объркващ/задълбочаващ ефект.)
Конструкция на внушението
Да се състави хипнотично внушение е относително просто и включва много «позитивна сугестия» във връзка с желаното състояние или поведение на пациента.
Могат да се използват две езикови структури препоръчвам най-простите.
1. Употреба на частицата «ще»
Например: Като влезете в банята и видите паяка, ще регистрирате усещане за отпускане и ще ви напуши смях, когато си дадете сметка колко по-голям и по- силен сте от него.
2. Употреба на сегашно време
Например: Влизате в банята виждате паяка, регистрирате усещане за отпускане и ви напушва смях, когато си дадете сметка колко по-голям и по-силен сте от него.
Изглежда са много застъпниците на тезата, че е по-уместно да се използва втората конструкция, но аз лично съчетавам двете, понеже съзнанието подразбира в частицата «ще» и референция към сегашното време.
Структуриране на внушенията
Изведена е теория, че ако терапевтът съставя поредица от внушения, свързани с поведенчески модели или способности, след всеки три внушения от този тип трябва да включва внушение, свързано с идентичност или убеждение, които представляват същината на съпротивата срещу промяната. Експериментите показват, че подобен подход дава резултати.
Пример: Пушач, който пали цигара за компания.
И като наблюдавате как другият човек пуши, можете сам да се уверите каква противна картина представлява излизащият от устата му пушек.
1. и като си дадете сметка как непоносимо вони тютюнът
2. и колко неестествено е към устата периодично да се поднася някаква бяла пръчица
3. мислите само за това, как този човек бавно се отравя
4. и колкото по-ясно осъзнавате тези неприятни наблюдения, можете да приемете, че самият вие сте непушач (идентичност) и ПОНЕЖЕ сте непуишч, (можете да вярвате) или ТОВА ЗНА ЧИ, че повече няма да ви се припуши.
При формулирането на внушенията е важно също така свободно да използвате ЗАЩОТО и ТОВА ЗНАЧИ, понеже означават мощни, ключови езикови структури, известни като «причина и следствие» и «комплексен еквивалент».
Повторение
Можете да подканите пациента да повтаря определено внушение дотогава, докато в състояние на транс възприеме ново вярване. Това се постига най-успешно след задълбочаване на състоянието, като помолите пациента да продължи да повтаря формулата до края на сесията, за да ангажира съзнателния си ум това ще го въведе още по-дълбоко в състоянието на хипноза.
Пример
Дайте следната инструкция на пушач:
След малко ще ви помоля да започнете да си повтаряте една формула, и докато го правите, тя ще се запечатва все по-дълбоко у вас, и колкото по-енергично и емоционално я повтаряте, толкова по-успешно ще работи тя
Нека започнем да я повтаряме «Вече съм непугиач и ще остана непушач до края на живота си.