Изпиляването на желязо се отличава с мекотата си, но още в древни времена е открит метод за получаване на по-твърд метал чрез втвърдяване на железни изделия или циментиране, тоест калциниране в костните въглища с цел карбонизация. Ковашката пещ за производство на желязо в процеса на производство на сирене представляваше плитка яма в земята, към която се подава въздух от духал с помощта на глинени тръби, които наблюдаваме при древни реконструкции на Аркаим, Кинтана, Голоринг и други села. Впоследствие тези строителни схеми започнаха да се смятат за свещени и се възпроизвеждаха в различни варианти на кръстовидни форми, включително под формата на свастика, примитивната домница приличаше на цилиндрични конструкции, изработени от камъни или глина, стеснени нагоре, оттук и появата на свастика, кръст с краища, огънати под прав ъгъл. Отдолу бяха подредени канали, в които бяха поставени глинени тръби за дюзи, към тях бяха прикрепени кожени кожи, с тяхна помощ въздухът се изпомпваше в пещта. Тези дизайни наподобявали различни видове кръстове, които по-късно са обожествени в индуизма, будизма, християнството.
Северноиндийският град Варанаси (името Вар се споменава в името на града, появи се около 7 в. Пр. Н. Е.), Известен още като Бенарес, все още е мястото на поклонение на индусите, има и масово кремиране на мъртвите. Трупът на вярващите се изгаря пред очите. В древността беше и във варните: свещеници с рога на главата и с крила зад гърба изгаряха мъртвите това е прототипът на ада. Самите починали искаха това, тъй като се вярваше, че с огън те веднага ще отидат на небето при боговете.
Най-старите книги на Веда и Авеста (сравнете: славянските думи да знам и новини) всъщност са основната основа за повечето религии, които съществуват днес. Наричат се и най-старата част на Авеста Гатите (Ghats) планини на полуостров Индустан в Индия (Западни и Източни Гати), както и старата руска дума ghat настилка, изработена от трупи за преминаване, преминаване през блато, блато. Гати стъпалата на насипа във Варанаси, слизащи към Ганг, телата на мъртвите са изгорени там. Всички тези думи са с един и същи произход.
През 23 век. сред ранните славянски племена има значителни промени. Те са свързани, от една страна, с разширяването на територията на славянския свят и по-нататъшното им навлизане в територията на балтите и други народи. И от друга страна славяните са били обект на политическо и културно влияние от юг, от сарматите, готите и други племена, чиито граници на преселване непрекъснато се променяли поради началото на голямата миграция на народите и нахлуването на варварите в рамките на Римската империя.
В средата на I хилядолетие пр. н. е. д. има интензивно преселване на славянски племена на територията на Източна и Южна Европа. През V век започва колонизационното движение на славяните на юг от Карпатите. За 5 инча. населено от Дакия и Панония. През VІ век Славянските племена населяват Балканския полуостров. Провежда се интензивно преселване на източните славяни (мравки) и движението на населението се наблюдава в района на крайбрежието на Елба, Висла и Балтийско море.
За чехите (От книгата на Алоис Ирасек Старите чешки легенди, ARTIA, Прага, 1975, стр. 1316): Отвъд Татрите (Татри планинска верига в Полша и Словакия бележка), в долината Привислин, лежи с от незапомнени времена хърватската земя (означаваща Бяла Хърватия бележка), част от голямата славянска земя. В тази хърватска земя живееха много племена, свързани с език, нрави и обичаи. И стана така: враждебността и кървавите раздори минаха между тези племена. между земя и земя. Възкръснал клан след клана, техните се бориха срещу собствените си и изтребиха другите Господин приятел. По това време двама братя от могъщ клан, Чехия и Лех, се заговорили да напуснат родния си край, осквернени от вражди и си казали един на друг: Ще търсим нови места, където нашият клан би могъл да живее и работи спокойно. Научихме се и от нашите предци те обичливо обработваха земята, сееха я с различни зърнени култури, отглеждаха стада коне, стада крави и овце. Те решиха така и го направиха. Нарекоха цялото си племе, направиха жертви на боговете, взеха образи на дядовците си с тях и, като се сбогуваха със земята на бащите си, отидоха към залез, към непознати земи. И идваше раса след раса и във всяко имаше много семейства и всички бяха помежду си приятели и роднини. Отпред бяха изпратени и въоръжени мъже, последвани от сиво брада, но велможа и силен Чех и брат му Лех, заобиколени от старейшини и предци всички на кон. Допълнително опънати старци, жени и деца някои на каруци, други на кон; стада се скитаха, въоръжени мъже отново вървяха зад всички. Отначало имигрантите минавали през земите, където са живели сродни племена. Когато преминаха границата на хърватската земя и преминаха през река Одра, те навлязоха в непознати планински земи. И там, и по-нататък, в долините на Лаба, те все още се натъкнаха на села, чиито жители говориха езика си. Но когато прекосиха тази река, те влязоха в пустинна страна, където села се срещаха само от време на време и по-нататък стояха разделени. Жителите тук говорели неразбираем език и били облечени в животински кожи; малцина, но смели и военни, те срещнаха извънземните с оръжие в ръце. Чех и Лех с хората си ги изтребиха, разграбиха бедни колиби и землянки и обикаляха гори все по-нататък. Пътят беше непроницаеми гъсталаци, пресичането през блатисти поляни и блата, обрасло с тръстика и осока, мъх и храсти, беше трудно. Вечерта пътешествениците правили огньове и ги изгаряли до сутринта, така че светлината, която осветявала горската тъмнина, плашила коварните, свирепи животни.