Danilo Clementoni - Обратно Към Земята стр 7.

Отвори ципа, който държеше палатката наполовина отворена и влезе вътре. Отне и няколко секунди очите и да се приспособят към промяната в светлината, но това не и попречи да разпознае лицето на полковник Джак Хъдсън на монитора. Той се беше втренчил мрачно в пространството чакайки я да се появи.

Полковникът беше официално отговорен за стратегическата антитерористична група в Назирия, но неговото истинско задължение беше да координира научно-изследователска програма възложена и наблюдавана от отделът фантом ЕЛСАД8 . Този отдел беше забулен в необикновена мистерия, която обгръщаше всички организации от този тип. Имаше само няколко човека, които знаеха точното предназначение и целите на тази организация. Това, което беше сигурно, беше, че оперативното командване докладваше директно на президентът на Съединените щати.

Елиза не отдаваше голяма важност на това. Истинската и причина да приеме офертата да участва в една от тези експедиции беше това, че тя щеше най-накрая да може да се върне на мястото, което тя обичаше най-много на света, вършейки работата, която обожаваше. Въпреки нейната сравнително млада възраст (тридесет и осем), тя беше една от най-талантливите в нейната област.

‘’Добър вечер, Полковник,’’ каза тя, с най-хубавата си усмивка на лицето. ‘’На какво дължа тази чест?’’

‘’Доктор Хънтър, няма нужда от преструвки. Вие знаете много добре защо се обаждам. Разрешението, което ви беше дадено да завършите работата изтича след два дена. Вие не може да останете там повече. ‘’

Неговият глас беше твърд и решителен. Този път даже нейният неустоим чар не би могъл да осигури понататъшно удължаване. Тя реши да изиграе последната си карта.

От 23 март 2003, когато коалицията водена от Съединените щати реши да нахлуе в Ирак с изричното намерение да свали диктаторът Садам Хюсеин обвинен в притежаването на оръжия за масово унищожение (твърдение, което в последствие беше доказано, че е неоснователно) и в подкрепянето на ислямския тероризъм в Ирак, всички археологични изследвания, които бяха вече достатъчно трудни по време на мир, претърпяха неуспех. Само официалният край на враждебността на 15 април 2003 запали отново надеждата на археолозите по света, че те ще могат отново да имат достъп до място, където една от най-древните цивилизации в историята се е развила преди да разпространи културата си по земното кълбо. Решението на иракските власти, в края на 2011, да разкопае отново разкопките на някои места с безценна историческа стойност, с цел да ‘’продължи подчертаването на тяхното културно наследство’’, най-накрая се превърна от надежда в сигурност. Под егидата на обединените нации и няколко разрешения по-рано подписани и потвърдени от безброй власти, няколко изследователски групи, избрани и наблюдавани от подходящите комисии, щяха да могат да работят в рамките на определено време в най-важните области на археологически интерес на иракска територия.