Разказваха, че дори от хиляди километри можела да разбере кога хората говорят за нея дори тук долу, на земята.
Разказваха още, че убила кралица Чанари (лунно лице), по-голямата й сестра, за да завземе трона от нея. Разказваха, че поръчала убийството на собствения си съпруг, за да си намери по-изгодна партия. Разказваха, че принудила доведената си дъщеря да осакати собственото си лице, защото на нежната възраст от тринайсет години тя вече задминавала с красотата си завистливата кралица.
Разказваха, че погубила племенницата си, единствената заплаха за трона й. Принцеса Селена била едва на три години, когато детската стая лумнала в огън, отнел нейния живот и на бавачката й. Според някои конспиративни теории, принцесата оцеляла и се укривала някъде в очакване на сгоден случай да си върне короната и да сложи край на деспотичното царуване на Левана, но Синдер знаеше, че тези слухове бяха подклаждани единствено от отчаяние. Най-сетне сред пепелта бяха намерили следи от тялото на детето.
Ето тук е Ико вдигна ръка и почука по парче метал, стърчащ от грамадна могила боклук, и уплаши Синдер.
Тя пропъди мислите си. Принц Каи никога не би се оженил за тази вещица. Той никога не би се оженил за лунитянин.
Синдер избута няколко ръждиви тенекиени кутии и един стар матрак и тогава успя ясно да различи носа на кораба.
Добро око.
Всички заедно разчистиха боклука, за да се покаже предницата.
Досега не съм виждала такъв кораб Синдер прокара ръка по надупчената емблема от хром.
Отвратителен е рече Пеони с насмешка. Ама че ужас.
Сигурно е много стар Синдер намери парчето и отвори капака. Отдръпна се с примигване пред неразборията от метал и пластмаса, която я посрещна. Ама наистина много стар с присвити очи огледа предния ъгъл на мотора, но шасито скриваше магниремъка от поглед. Ха! Насочи светлината натам, моля те.
Синдер се сниши на земята. Стегна опашката си, разчисти старите части, оставени да ръждясват сред бурените под кораба и се мушна отдолу.
Звезди промърмори тя, когато смота да погледне в търбуха му. Светлината от Ико се процеждаше надолу през кабели и жици, тръби и отвори, болтове и гайки. Това чудо идва от древността.
Все пак е на бунището отзова се Пеони.
Не се шегувам. Никога преди не съм виждала подобно нещо Синдер прокара ръка по един гумен кабел.
Светлината проблясваше напред-назад, докато Ико оглеждаше мотора отгоре.
Има ли ценни части?
Добър въпрос зрителното поле на Синдер се оцвети в синьо, докато се свързваше с мрежата Продиктувай ми, моля те, регистрационния номер на предното стъкло.
Пеони продиктува номера, тя го потърси и за минути свали схемата на кораба, а дисплеят наложи изображението върху образа на двигателя над нея.
Доста е запазен пророни тя, като погали с пръсти плетеницата от жици над главата си. Проследи ги с очи и наклони глава, следвайки пътя им от маркучите през бобините до моста в опит да разчете как бяха сглобени, как работеха.
Това е велико.
Скучно ми е обади се Пеони.
С въздишка Синдер потърси в схемата магниремъка, но съобщение за грешка замига в зелени букви пред очите й. Опита само с магнит, а после само с ремък и най-сетне го намери. Чертежът освети една гумена лента, омотана около няколко зъбни колела, затворени в метална обвивка нещо, наречено ангренажен ремък. Синдер се смръщи, протегна ръка и опипа болтовете и шайбите, които прикрепяха обвивката към главата на двигателя.
Каза си, че ангренажни ремъци не се използваха, откакто двигателите с вътрешно горене бяха излезли от употреба.
Вдишвайки шумно, тя протегна шията си настрани. В тъмните сенки под возилото успя да различи нещо кръгло до нея, свързано с лостовете отгоре. Гума.
Това не е кораб. Кола е. На бензин.
Стига бе! обади се Пеони. Мислех си, че истинските коли трябва да са знам ли и аз стилни.
Негодувание се надигна в гърдите на Синдер.
Колата има индивидуалност възрази тя и опипа грайфера на гумите.
Значи ли това, че няма да можем да използваме частите й? попита малко след това Ико.
Без да й обръща внимание, Синдер жадно изучаваше схемата пред себе си. Резервоар, дюзи за подаване на горивото, ауспух.
От втората ера е.
Удивително! Няма що! каза Пеони. Внезапно изпищя и отскочи назад от колата.
Синдер така се стресна, че си чукна главата в предното окачване.
Пеони, какво има?
Един плъх току-що изскочи от прозореца! Голям, дебел и космат. О, гадост.
Синдер изпъшка и положи глава на голата земя, като масажираше челото си. Втори удар по главата за един ден. С това темпо скоро ще се наложи да си купи нов контролен панел.
Сигурно си е свил гнезденце в тапицерията. Навярно сме го уплашили.
Ние сме го уплашили? гласът на Пеони потрепери. Може ли да си тръгваме вече, моля те?
Синдер въздъхна.
Добре тя затвори схемата, измъкна се изпод колата и за да стане, се улови за щипците на Ико, които андроидът й подаде. Мислех си, че всички оцелели автомобили са в музеите рече тя и изтупа паяжините от косата си.
Този не бих го нарекла точно оцелял сензорът на Ико потъмня от отвращение. Повече прилича на гнила тиква.
Като тръшна шумно капака, Синдер затрупа андроида под внушителен облак прах.
Къде остана невероятното ти въображение? С малко грижа и добро почистване, колата може да си върне някогашното великолепие.
Тя погали капака. Купето на колата беше заоблено като тиква, в жълтеникаво оранжев цвят, който под прожектора на Ико изглеждаше белезникав. Днес никой не би избрал точно този цвят, но съчетан със старинния стил на автомобила, той беше почти очарователен. Нагоре из празнината под натрошените фарове пълзеше ръжда и следваше извивката на огънатия калник. Един от задните прозорци липсваше и при все че бяха покрити с плесен, съдрани и вероятно станали приют и на други гадинки, освен на плъховете, седалките стояха непокътнати. Кормилото и таблото не бяха пострадали много през годините.
Може да избягаме с нея.
Пеони надникна през прозореца откъм страната на пасажера.
Да избягаме ли? От какво?
От Адри. От Нов Пекин. Може дори да напуснем страната. Да отидем в Европа! Синдер заобиколи от страната на шофьора и с ръкавицата изтри мръсното стъкло. Отвътре, три педала й намигнаха от пода. Макар че управлението на корабите се извършваше изцяло от компютър, беше прочела достатъчно за старите технологии, за да знае какво е съединител и дори имаше бегла представа как да го използва.
Тази купчина ламарина няма да ни закара и до края на града заяви Пеони.
Синдер направи крачка назад и изтупа ръцете си от прахоляка. Може би имаха право. Може би това не беше приказна каляска, може би не беше ключът към избавлението им, но някой ден тя все някак щеше да напусне Нов Пекин. Щеше да замине нанякъде, където никой не ще знае коя е или какво е.
Плюс това не можем да си позволим бензина нареждаше Ико. Дори да продадем новия ти крак, пак няма да можем да си набавим достатъчно гориво да се измъкнем оттук. Плюс таксите за замърсяване на околната среда. Плюс, че аз в това нещо не се качвам. Вътре под седалките сигурно има миши дарадонки, трупани с десетилетия.
Пеони изтръпна.
Бляк.
Синдер се засмя.
Добре, добре, разбрах. Няма да ви карам да бутате колата до вкъщи.
Бррр, направо ме уплаши Пеони се усмихна, защото наистина никак не се бе уплашила, и отметна косата от рамото си.
Погледът на Синдер улови нещо едно черно петънце под ключицата на Пеони, което се виждаше точно над яката на ризата й.
Не мърдай рече Синдер и протегна ръка.
Паникьосана, Пеони направи точно обратното и взе да се удря силно по гърдите.
Какво? Какво има? Буболечка? Паяк?