Дойде с мен да потърсим магниремък тя пое тежко въздух. Езикът й беше като подут, а гърлото й се беше стегнало. Съжалявам. Не исках аз видях петната и повиках въздушната линейка. Не знаех какво да правя.
Очите на Адри се наляха, но за кратко, преди да отпъди сълзите с няколко примигвания. Тя сведе глава, вторачена в усуканата кърпа. Тялото й се отпусна на камината.
Синдер, аз не бях сигурна, че ще се прибереш. Всеки момент очаквах да получа ново съобщение, че и момичето, на което съм попечител, също е отведено Адри отпусна рамене и вдигна глава. Слабостта премина, погледът в черните й очи стана суров.
Мед-дроидите тук провериха Пърл и мене. Чумата все още не ни е заразила.
Успокоена, Синдер закима, но Адри продължи.
Кажи ми, Синдер. Щом ние с Пърл не сме болни, Пеони откъде се е заразила?
Не знам.
Не знаеш? Но ти знаеше за избухването на болестта днес на пазара.
Синдер отвори уста. Разбира се. Кърпите. Мед-дроидите. Те мислеха, че е заразена.
Не те разбирам, Синдер. Как може да си такъв егоист?
Тя поклати рязко глава, не.
И на мен ми направиха проби, на бунището. Не съм болна. Не знам откъде се е заразила тя протегна река, за да покаже цъфналата синина на свивката. Могат пак да ме проверят, ако искат.
Единият от мед-дроидите даде първи признак на живот, като освети малкото червено петънце, където иглата я беше пробола. Но те не помръднаха, а и Адри не ги подкани. Вместо това, тя погледна към един малък портскрийн, поставен в рамка на камината и заразглежда детските снимки на Пърл и Пеони. Снимки от старата им къща, онази с градината. Снимки с Адри, преди да изгуби усмивката си. Снимки с баща им.
Толкова съжалявам изрече Синдер. Аз също я обичам.
Адри стисна рамката.
Не ме оскърбявай избухна тя, като приближаваше рамката все по-близо до себе си. Ти знаеш ли какво е обич?
Можеш ли изобщо да изпитваш чувства или просто си програмирана?
Тя говореше на себе си, но думите й жилеха. Синдер се осмели да хвърли поглед към Пърл, която все така седеше на дивана с лице наполовина скрито зад коленете, но вече без кърпата на лицето си. Щом обаче видя, че Синдер гледа към нея, тя сведе поглед към земята.
Синдер стисна здраво магниремъка.
Разбира се, че знам какво е обич.
А също и тъга. Искаше й се да може да заплаче, за да го докаже.
Добре. Тогава ще разбереш, че постъпвам така, както една майка трябва да постъпи, за да защити децата си Адри захлупи екрана на камината. На дивана Пърл извърна лице настрани и притисна бузата към коленете си.
Страхът се промъкна в стомаха на Синдер.
Адри?
Синдер, вече пет години ти си част от това семейство. Пет години изминаха, откакто Гаран те повери на моите грижи. И сега не разбирам защо постъпи така, не знам защо от всички места отиде точно в Европа, за да намери някакъв мутант, когото да прибере. Така и не ми обясни. Може би някой ден щеше да го направи. Но аз никога не съм те искала. Знаеш това.
Синдер сви устни. Безизразните лица на мед-дроидите я погледнаха изкосо.
Знаеше всичко това, но никога досега Адри не го беше казвала толкова недвусмислено.
Гаран искаше да се грижа за теб и аз направих всичко по силите си. Дори след като умря, дори след като парите свършиха, дори след като всичко се срина гласът й замря и тя затисна силно устата си с ръка. Синдер гледаше как раменете й се тресат, слушаше учестеното й дишане, докато Адри се мъчеше да задуши риданията си. Но Гаран щеше да се съгласи, че Пеони е на първо място. Нашите момичета са на първо място.
Синдер се сепна от силния глас. В тона на Адри тя чуваше оправдание. Решимост.
Не ме оставяй с това нещо.
Тя потрепери.
Адри
Ако не беше ти, Гаран все още щеше да е жив. И Пеони
Вината не е моя Синдер забеляза нещо бяло да проблясва и видя Ико да се бави в коридора, неуверена. Сензорът й беше станал почти черен.
Синдер потърси гласа си. Пулсът й биеше бясно, а пред взора й проблясваха бели петна. В ъгълчето на окото й замига червено предупреждение трябваше да се успокои.
Не съм искала да ме направят такава. Не съм те молила, никого не съм молила да ме осиновява. Вината не е моя!
Не е и моя! нападна я остро Адри и с един удар изтръгна екрана от конзолите. Той падна и се натроши, помитайки със себе си две от наградите на съпруга й. Парчета пластмаса отхвръкнаха от протрития килим.
Синдер отскочи назад, но яростта премина внезапно, както беше и дошла. Накъсаното дишане на Адри вече се успокояваше. Тя винаги внимаваше да не безпокои съседите. Да не я забележат. Да не предизвика суматоха. Да не направи нещо, което да опетни репутацията им. Дори и сега.
Синдер подхвана Адри, като жулеше пръсти с кърпата, като че да заличи избухването си. Тръгваш с мед-дроидите. Недей да правиш сцени.
Подът се завъртя.
Какво? Защо?
Защото дълг на всеки от нас е да помага, с каквото може, а знаеш колко голямо търсене има за твоя вид. Особено сега тя замълча. Лицето й беше станало розово, на петна. Все още можем да помогнем на Пеони. Само че, за да открият лекарство, им трябват киборги.
Казала си, че ще участвам в изследванията? устните й едва се движеха.
Какво друго ми оставаше?
Синдер не вярваше на ушите си. Безмълвно поклати глава, докато и трите жълти сензора се насочиха към нея.
Но никой не е оцелял след опитите. Как можа
Никой не е оцелял след чумата. Ако обичаш Пеони, колкото казваш, ще постъпиш според волята ми. Ако не беше такъв егоист, още днес след като си напуснала пазара, сама щеше да отидеш доброволец, преди да се върнеш тук и да погубиш семейството ми. Отново.
Но
Отведете я. Ваша е.
Твърде слисана, Синдер стоеше неподвижно, а най-близкият андроид поднесе към ръката й скенер. Той изпиука и тя се дръпна назад.
Лин Синдер каза той с металния си глас, гражданите на Източната Република се възхищават на доброволния ви акт на саможертва и ви благодарят. В знак на признателност за вашето съдействие в текущите проучвания на вашите близки ще бъде изплатено обезщетение.
Синдер стегна магниремъка в хватката си.
Аха! Ето значи каква била работата! Пукната пара не даваш нито за Пеони, нито за мен! Единствено глупавите пари те интересуват!
Очите на Адри се разшириха, слепоочията й запулсираха. С две крачки тя прекоси стаята и удари Синдер през лицето с опакото на ръката си. Синдер залитна назад върху рамката на вратата и притисна страната си с ръка.
Отведете я повтори Адри. Махай се от очите ми.
Аз не съм искала да ставам доброволец. Не може да ме отведете против волята ми!
Андроидът остана невъзмутим.
В случай че се наложи, сме упълномощени от законния ви наставник да употребим сила, за да ви задържим.
Синдер сви ръка в юмрук до ухото си.
Не може насила да ме накараш да участвам в опитите.
О, да отвърна Адри, като с мъка си поемаше дъх. Мога. Докато си под моята опека, мога.
Не вярваш истински, че това ще спаси Пеони, затова не се преструвай, че го правиш за нея. Тя има още да живее. Шансовете да намерят лекарство, преди
Тогава единствената ми грешка е, че чаках твърде дълго, преди да се отърва от теб изплю Адри, като прокарваше кърпата между пръстите си. Повярвай ми, Синдер. Ти си загуба, за която никога няма да се разкайвам.
Колелата на един от мед-дроидите изтрополиха по килима.
Готова ли сте да ни последвате?
Синдер нацупи устни и отпусна ръка. Вторачи се в Адри, но съчувствие в очите на мащехата си не откри. Нова омраза закипя в гърдите й. Пред очите й замига предупреждение.
Не, не съм.
Синдер замахна с магниремъка и удари силно андроида по главата. Роботът падна на земята, а колелата продължиха да се въртят във въздуха.