След няколко седмици сигурно щях да получа писмо от банката. Влакът приближаваше Байьо, вече си представях как щеше да протече разговорът. Професионалистът от банката щеше да е установил значителното положително салдо в сметката ми и щеше да пожелае да се срещне с мен кой няма в един или друг момент от живота си нужда от партньор за инвестиции? Малко недоверчив, аз щях да предпочета по-сигурните възможности; той щеше да приеме тази реакция толкова честа с лека усмивка. По-голямата част от новоизлюпените инвеститори и той го знаеше добре предпочитаха сигурността пред печалбата; между колеги това беше често повод за шеги. Не бива да разбирам погрешно условията му наложи ли се веднъж да се разпореждат с наследството си, дори и по-възрастните действат понякога като истински новаци. Той от своя страна ще се опита да привлече вниманието ми с малко по-различен сценарий разбира се, ще имам достатъчно време да размисля. Защо да не вложа две трети от авоарите си в инвестиция без изненади, но със слаб доход? Останалата една трета бих могъл да заделя за по-рискована, но затова пък с възможности за истинска печалба инвестиция. Знаех, че след няколко дни размисъл щях да отстъпя пред аргументите му. Той щеше да се почувства окрилен от моето съгласие, да подготви документите, искрящ от ентусиазъм и ръкостискането ни в мига на сбогуването ни щеше да бъде недвусмислено сърдечно.
Живеех в страна на умерен социализъм, където притежаването на материални блага бе подсигурено от строго законодателство, а банковата система изградена върху мощни държавни гаранции. Освен ако не рискувах отвъд границите на законността, нямаше риск от злоупотреба или умишлен фалит. С една дума, нямаше основание за безпокойство. Всъщност никога не съм го и имал след сериозно следване, макар и не блестящо, много бързо се ориентирах към обществения сектор. Беше към средата на осемдесетте, в началото на модернизацията на социализма, по времето, когато прочутият Жак Ланг9 покриваше с блясък и слава държавните културни институции; началната ми заплата беше съвсем прилична. А после започнах да старея, преминавайки безпроблемно през редуващите се политически промени. Бях любезен, коректен, ценен от началниците и колегите ми; сдържан като темперамент, не съумях да завържа истински приятелства. Вечерта се спущаше бързо над областта Лизийо. Защо никога не бях проявил в работата си страст, подобна на тази на Мари-Жан? Защо изобщо никога не бях проявил истинска страст в живота си?
Изминаха още няколко седмици, без да ми донесат отговор на този въпрос; докато сутринта на 23 декември не взех такси за Роаси.10
3
И ето ме тук, сам, като пълен глупак, пред гишето на Нувел Фронтиер11. Беше събота сутрин по време на празниците, Роаси беше претъпкано, както обикновено. Щом получат няколко дни свобода, жителите на Западна Европа се втурват към другия край на земята, прекосяват половината свят със самолет, държат се буквално като избягали от затвор. Не ги упреквам; на път съм да действам по същия начин.
Мечтите ми са посредствени. Като всички жители на Западна Европа, аз искам да пътувам. Е, има трудности езиковата бариера, лошата организация на обществения транспорт, рисковете от кражба или измама; дори нека нарека нещата по-грубо: онова, което всъщност искам, е да практикувам туризъм. Всеки си заслужава мечтите; моята мечта е безкрайно да редувам Маршрутите на страстта, Цветистите престои и Насладите по избор ако трябва да спомена само няколко от сюжетите в трите каталога на Нувел Фронтиер.
Веднага се реших да предприема един маршрут, но доста се поколебах между Ром и Салца (справка CUB CO 033, 16 дни/14 нощи 11 250 фр. стая с две легла, за самостоятелна стая с доплащане 1350 фр.) и Тропик Таи (справка THA CA 006, 15 дни/13 нощи, 9950 фр. стая с две легла, за самостоятелна стая с доплащане 1175 фр.). Всъщност Тайланд ме привличаше повече, но пък Куба има предимството на една от последните комунистически държави, вероятно не за дълго; подобни режими на изчезване крият известна политическа екзотика, но както и да е. Накрая избрах Тайланд. Трябва да призная, че уводният текст на брошурата беше доста ловък, способен да изкуши хората средна ръка:
Маршрутът с лекия привкус на приключението! е организиран така, че от бамбуците на река Куай да се доберете до остров Ко Самуи и оттам, след като прекосите невероятния провлак Кра, да стигнете до Ко Пхи Пхи в сърцето на Пхукет. Едно пътешествие «cool»12 по Тропиците.
Маршрутът с лекия привкус на приключението! е организиран така, че от бамбуците на река Куай да се доберете до остров Ко Самуи и оттам, след като прекосите невероятния провлак Кра, да стигнете до Ко Пхи Пхи в сърцето на Пхукет. Едно пътешествие «cool»12 по Тропиците.
Точно в 8 часа и 30 минути Жак Майо затръшва вратата на къщата си на булевард Бланки в XIII арондисман, яхва мотора си и започва прекосяването на столицата от изток на запад. Посока офисите на Нувел Фронтиер на булевард Грьонел. Всеки втори ден той спира в три или четири от агенциите си: Нося последните каталози, събирам пощата, меря, тъй да се каже, температурата обяснява моторизираният собственик, вечно издокаран с невъобразимата си шарена вратовръзка. Достатъчно, за да пришпори продавачите: Следващите дни тези агенции увеличават оборота си обяснява той с усмивка. Явно очарована, журналистката от Капитал13 продължава да се учудва кой би могъл да предрече през 1967-а, че малката асоциация, основана от шепа протестиращи студенти, ще стигне до такива върхове? Със сигурност не и хилядите манифестиращи, които минаваха през май 68-а пред първата агенция Нувел Фронтиер на площад Данфер-Рошеро в Париж. Бяхме точно на най-подходящото място, с лице към телевизионните камери спомня си Жак Майо, бивш бойскаут, католик с леви убеждения, минал през Националния съюз на студентите на Франция14. Това беше първият рекламен удар на фирмата, чието име беше вдъхновено от речите на Джон Кенеди за «новите граници» на Америка.