Скочих, бях на ръба на припадъка, запалих цигара, за да се съвзема сънотворните бяха наистина много силни, ставаше ми лошо от тях, а тези, които бях вече взел, не ми действаха, просто не виждах изход от положението. Пенсионерите сновяха един около друг, стори ми се, че мъжът леко позира; в очакване да се появи някой, с когото да размени усмивка, той хвърляше наоколо насочени към външния свят виртуални усмивки. В активния си живот те са били вероятно дребни търговци, това беше единствено възможната хипотеза. Един по един, след поименно повикване, членовете на групата се отправяха към екскурзоводката, получаваха ключовете си, качваха се по стаите накратко, разпръскваха се. Можело, уведоми ни екскурзоводката с доста звучен глас, да закусим веднага, можело също така да си починем по стаите; изобщо пълна свобода. Но каквото и да решим, тръгването за клонгхите25 беше определено за четиринайсет часа, сборен пункт фоайето на хотела.
Остъклената стена на стаята ми гледаше изцяло към автострадата. Беше шест и половина. Движението беше натоварено, но двойните стъкла пропускаха само слабо бучене. Нощното осветление бе изгасено, слънцето все още не се отразяваше в стоманата и стъклото; в този час на деня градът беше сив. Поръчах си на румсървиса двойно еспресо и го изпих заедно с един ефералган, един долипран и двойна доза осцилококсинум, после си легнах и се опитах да заспя.
Някакви неясни форми се движеха бавно в тясно пространство, издавайки приглушено бръмчене; може би бяха строителни машини или огромни насекоми. В дъното мъж, въоръжен с къс ятаган, внимателно оглеждаше острието му; беше с бял тюрбан и с бели шалвари. Внезапно въздухът стана червен и лепкав, почти течен; кондензираните капки под очите ми ми подсказаха, че от сцената ме разделя стъкло. Човекът беше вече на земята, прикован от невидима сила. Строителните машини се бяха струпали около него; имаше няколко багера и един малък булдозер с гъсенични вериги. Багерите повдигнаха шарнирните си лапи и дружно стовариха греблата си върху човека, разсичайки тялото му на седем или осем части; главата му обаче все още изглеждаше оживена от някаква демонична енергия, злобна усмивка продължаваше да криви брадатото му лице. Булдозерът се приближи на свой ред към човека, главата му се пръсна като яйце, поток от мозък и размазани кости се плисна върху стъклото, на няколко сантиметра от лицето ми.
5
Накратко казано, туризмът като търсене на смисъл, с игривата общителност, към която предразполага, с образите, които поражда, представлява механизъм за постепенно, закодирано и нетравматизиращо възприемане на външния свят и на другостта.
Рашид АмируСъбудих се около пладне, климатикът глухо бръмчеше; главата ме болеше по-малко. Изтегнат напряко върху кревата king size26 осъзнах как ще се развие маршрутът и залозите в него. До този момент аморфна, групата щеше да се превърне в оживена общност; още днес следобед трябваше да започна да се ориентирам, а засега да избера къси панталони за разходката по клонгхите. Спрях се на един три четвърти модел от джинсов плат, не прекалено тесен, който комбинирах с тениска Radiohead27; после натъпках туй-онуй в една раничка. В огледалото на банята се огледах с отвращение скованото ми лице на бюрократ се биеше трагично с облеклото ми; приличах изцяло на онова, което бях навлязъл в четирийсетте чиновник, който държи да се дегизира като младеж, докато трае ваканцията му; беше отчайващо. Отидох на прозореца и дръпнах докрай пердетата. От 27-ия етаж гледката беше невероятна. Внушителната грамада на хотел Мериот се издигаше отляво като варовикова скала, набраздена от черните хоризонтални линии на редиците прозорци, наполовина скрити зад балконите. Светлината на слънцето в зенита му подчертаваше брутално плоскостите и ръбовете. Пред мен отраженията се умножаваха до безкрай върху сложна конструкция от пирамиди и конуси синкаво стъкло. На хоризонта гигантските кубове от бетон на Grand Plaza President28 се издигаха един върху друг като етажи на стъпаловидна пирамида. Вдясно, над потръпващата и зелена повърхност на Лумпхини Парк, стърчаха квадратните кули на Дусит Тхани29, подобни на жълтеникава цитадела. Небето беше абсолютно синьо. Бавно изпих една Сингха Голд, медитирайки върху понятието безвъзвратно.
Долу екскурзоводката осъществяваше нещо като проверка с цел раздаване на breakfast30 купоните. Така разбрах, че двете мацки се казваха Бабет и Леа. Бабет имаше руси къдрави коси, май по-скоро накъдрени; имаше хубави гърди, мръсницата, личаха си добре под прозрачната туника фолклорно емприме от Троа Сюис, предполагам. Панталонът й, от същия плат, беше не по-малко прозрачен; бялата дантела на гащичките й се виждаше съвсем ясно. Леа, много мургава, беше доста по-източена, което се компенсираше от красиво закръглено задниче, добре подчертано от впитите черни бричове и предизвикателния й бюст, опнат под яркожълтото бюстие. Миниатюрен диамант украсяваше плоския й пъп. Взирах се внимателно в двете куклички, за да ги забравя завинаги.
Раздаването на купоните продължаваше. Екскурзоводката Сон викаше туристите по малко име; просто ми се повръщаше. Бяхме големи хора, по дяволите. За миг се обнадеждих, когато нарече възрастните ни спътници господин и госпожа Лоближоа; но веднага добави с усмивка на себевъзхита: Жозет и Рьоне. Просто невероятно, но факт. Казвам се Рьоне потвърди пенсионерът, без да се обръща към никого определено.