Чу цинично подсвирване зад себе си и завъртя очи.Това беше пробле-мът, когато работата ти е близо до баровете. Понякога ти се лепват разни досадници.
Последва дюдюкане, след това естествено две момчета бързо преся-коха улицата и тръгнаха след нея. Тя се огледа. Беше подминала баровете и навлизаше в дългата отсечка с необитаеми сгради преди ресторантите. Ношта беше тъмна, но поне имаше улични лампи и от време на време ми-наваше по някоя кола.
- Харесва ми черната ти коса - каза по-едрият и закрачи редом с нея.- Може ли да я пипна?
Бет не беше толкова глупава, че да спре. Приличаха на колежани, из-лезли в лятна ваканция, което значеше, че просто ще й досаждат, но не искаше да рискува. Освен това китайският ресторант беше само на пет преки.
Все пак бръкна в чантата си и затърси газовия спрей.
-Да те откарам ли някъде? - попита големият. - Колата ми е наблизо. Сериозно, какво ще кажеш да дойдеш с нас? Можем да се повозим.
Той се ухили и смигна на приятеля си, като че ли с мазните му при-казки щеше да му излезе късмета с нея. Приятелчето му се засмя и за-почна да обикаля с подскоци край нея, при което рядката му руса коса също подскачаше нагоре-надолу.
-Хайде да я поразходим с колата! - каза русият.
Дявол да го вземе, къде беше спреят й?
Големият протегна ръка и докосна косата й. Тя го изгледа хладно. С полото и шортите си в цвят каки изглеждаше като типичен колежански красавец. Мечтата на всяка тъща.
Той й се усмихна и тя забърза крачка, вперила очи в неоновата табела на китайския ресторант. Молеше се да мине някой, но жегата беше про-гонила пешеходците, потърсили спасение на закрито. Наоколо не се виж-даше никой.
-Ще ми кажеш ли как се казваш? - попита колежанчето.
Сърцето й се разтуптя силно. Спреят беше в другата й чанта.
Още четири преки.
-Или просто да ти избера някакво име. Нека помисля... Какво ще ка-жеш за "маце"?
Русият се ухили.
Тя преглътна и извади мобилния си телефон за всеки случай, ако й се наложи да се обади на 911.
Спокойно. Запази самообладание.
Представи си колко приятно ще бъде да усети хлада на климатика, когато влезеше в ресторанта. Може би е по-добре да изчака и да повика такси, за да е сигурна, че ще се прибере у дома, без тези двамата повече да й досаждат.
-Хайде, маце - изгука типичният американец. - Знам, че ще ме харесаш.
Само още три преки...
Тъкмо слезе от тротоара, за да прекоси Десета улица, когато той я сграбчи през кръста. Краката й се отделиха от земята и повлякъл я назад, той затисна с ръка устата й с тежката си длан. Тя се бореше неистово, риташе и удряше и когато улучи окото му, хватката му се отпусна. Тя ряз-ко се дръпна от него, токовете й се забиха в паважа, въздухът заседна в гърлото й. По Трейд Стрийт мина една кола и тя се развика, съзирайки фаровете й.
Но той отново я хвана.
- Ще ме молиш за това, кучко каза в ухото й колежанчето и я стисна в мъртва хватка. Извиваше врата й назад, рискувайки да го счупи, и я те-глеше все по-навътре в сенките. Усещаше миризмата на пот и евтиния му одеколон, чуваше пискливия смях на неговия приятел.
Уличка! Влачеха я към една странична уличка.
Стомахът й се сви на топка, в гърлото си усети пареща горчилка, заи-звива се бясно, опитвайки се да се освободи. Паниката й даде сили. Но той беше по-силен от нея.
Издърпа я зад един контейнер за боклук и притисна тялото си в ней-ното. Тя го сръга с лакът в ребрата и продължи да рита.
-По дяволите, хвани й ръцете!
Успя да забие върха на обувката си в слабините на русия, преди той да я хване за китките и да вдигне ръцете й над главата й.
-Хайде, кучко, това ще ти хареса - изръмжа колежанчето,
опитвайки се да пъхне коляното си между краката й.
Притисна тялото й към тухлената стена на сградата, като стискаше гърлото и, за да не мърда. С другата си ръка разкъса блузата й. Щом ма-хна ръката си от устата й, тя закрещя. Той я удари силно и Бет усети, че устната й е разцепена. Кръв потече по езика й, болката я зашемети.
- Направи го пак и ще ти отрежа езика. - Очите на колежанчето горяха от омраза и похот, когато издърпа сутиена й нагоре и разголи гър-дите й. - По дяволите, мисля, че така или иначе ще го направя.
- Ей, тези истински ли са? - попита русият, като че ли тя щеше да му отговори.
Приятелят му хвана зърното на едната й гръд и го дръпна. Тя трегша и очите й се напълниха със сълзи. Или може би ослепяваше поради хипер-вентилацията.
Колежанчето се засмя.
-Мисля,че е натурална.Но и сам ще можеш да се убедиш,когато свър-ша.
Когато русият се захили, някаква част дълбоко в мозъка й заработи и отказа да приеме случващото се. Трябваше да престане да се бори н да си спомни какво беше учила в курсовете по самозащита. С изключение на то-ва, че дишаше тежко, тялото и замря, но мина цяла минута, докато коле-жанчето го забележи.
-Ще кротуваш ли? - попита той, като я гледаше подозрително.
Бет бавно кимна.
-Добре. - Той се наведе и дъхът му я удари в носа, Тя се постара да не се отдръпне, когато усети зловонната миризма на застоял цигарен дим и бира. - Но ако пак се разпищиш, ще те намушкам. Ясен ли съм?
Тя кимна отново.
-Пусни я.
Русият освободи китките й и започна да обикаля ухилен край тях, ка-то че ли търсеше най-доброто място за наблюдение.
Усещаше по кожата си грубите ръце на колежанчето, които я опипва-ха, и напрегна волята си, за да потисне пристъпа на гадене. Въпреки че изпитваше отвращение, когато дланите му притиснаха гърдите й, тя посе-гна към ципа на панталона му. Все още я държеще за шията и й беше тру-дно да диша, но когато докосна пениса му, той изстена и разхлаби хват-ката си.
С рязко движение сграбчи тестисите му и ги изви с всичка сила, а когато той се свлече надолу, нанесе силен удар с коляното си в носа му. Адреналинът й се покачи и за част от секундата й се прииска приятелчето му да й се нахвърли, вместо да я зяпа глупаво.
- Да ви го начукам! - изкренм тя към двамата.
Бет хукна към края на уличката, като придържаше с ръце блузата си и не спря да тича, докато не стигна до сградата, където живееше. Ръцете й така трепереха, че едва успя да пъхне ключа в ключалката. Чак когато за-стана пред огледалото в банята, осъзна, че по лицето й се стичат сълзи.
Бъч 0'Нийл вдигна очи, когато полицейската радиостанция под кон-тролното табло на необозначената му патрулна кола се включи. Съобщиха за мъж, станал жертва на нападение в една странична уличка наблизо.
Бъч погледна часовника си. Беше малко след десет часа, което озна-чаваше, че веселбата тепърва започва. Беше петък вечерта в началото на юли, разюзданите колежанчета наскоро бяха излезли във ваканция и уми-раха да се надпреварват в Олимпийските игри за глупаци. Вероятно някой беше нападнал жертвата, за да я ограби или за да й даде урок.
Надяваше се да е второто.
Бъч взе микрофона и съобщи на диспечера, че ще провери какво ста-ва, въпреки че беше детектив от отдел "Убийства", а не уличен полицай. В момента работеше върху два случая труп, изваден от река Хъдсън, и чо-век, ударен от кола, след което шофьорът избягал. Но винаги можеше да се случи и още нещо. Що се отнасяше до него, колкото по-дълго беше из-вън дома си, толкова по-добре. Мръсните съдове в умивалника и смачка-ните чаршафи на леглото нямаше да усетят липсата му.
Пусна сирената, натисна газта и си помисли: "Купонът вече може да започне. "
2
МИНАВАЙКИ ПРЕЗ "СКРИЙМЪРС", РОТ С ПРЕЗРЕНИЕ наблюда-ваше как хората от тълпата се препъват в бързината си да се дръпнат от пьтя му. Порите им излъчваха страх и нездраво, силно любопитство. Вдъ-хна противната миризма.
Добитък. Всички до един.
Зад тъмните очила очите му се напрягаха в мъждивата светлина и той затвори клепачи. Зрението му беше толкова зле, че в непрогледната тъм-нина се движеше точно толкова уверено, колкото и на оскъдната светлина в клуба. Напрегна слуха си и различи звуците на музиката, влаченето на крака, шепот, звук от чаша, разбила се на пода. Беше му все едно дали на пътя му ще се изпречи нещо. Било то стол, маса или човек, той просто ще-ше да мине през него.
Усети съвсем ясно присъствието на Дариъс, защото беше единстве-ният, от чието тяло не се носеше миризмата на панически страх.
Макар че дори воинът тази вечер беше доста изнервен.
Застанал пред другия вампир, Рот отвори очи. Виждаше Дариъс като смътна сянка, тъмното петно на лицето му и черните му дрехи бяха един-ствената информация, която очите му можеха да му дадат.
- Къде е Тормент? - попита той, долавяйки дъха на уиски.
-Отиде да глътне малко чист въздух. Благодаря, че дойде.
Рот се отпусна на един стол. Гледаше право пред себе си и наблюда-ваше как тълпата постепенно поглъща пътеката, която беше проправил.
Чакаше.
Гръмогласната музика на "Лудакрис" преля в по-консервативното изпълнение на "Сайпръс Хил".
Стана му интересно. Дариъс беше прям човек и знаеше, че Рот не оби-ча да му губят времето. Щом мълчеше, значи имаше нещо.
Дариъс отпи от бирата си и въздъхна дълбоко.
- Господарю...
- Ако искаш нещо от мен, зарежи тези глупости. - Рот говореше про-влечено. Усети приближаването на сервитьорката. Доби впечатление за големи гърди и ивица гола плът между опънатата й блуза и късата пола.
-Искате ли нещо за пиене? - попита тя провлачено.