Щом се върна в жилището си, изтича в кухнята. Първото вълнение от съмнението дали ще успее бе изчезнало, изместена от жажда за радостни излияния. Трябваше да сподели с някого радостта си, иначе би могъл да полудее! Като сграбчи мисис Галт за ръката, той почна да танцува с нея из стаята.
Свърши се, бульо! Спечелих стипендията!
За бога! почна да се дърпа тя. Полудяхте ли?
Не разбирате ли? той я завъртя. Осигурих плащането на всичките си такси за пет години! Ще стана доктор!
Пуснете ме, лудетино, иначе, още сега ще ни потрябва доктор! изсмя се тя. Поемайки си дъх, след като я пусна, тя каза: Да не забравя: пристигна голям колет за вас. Тъкмо преди да се върнете.
Колет ли?
Той изтича като стрела в стаята си, където намери на пода голям пакет, увит в кеневир. Той го отвърза бързо. Отвътре тупна сандъче с храна, една торба овесено брашно и тежка чанта с книги анатомия, хирургия, медицина. Имаше и писмо. Той отвори плика. Писмото беше от днес, от лекарския дом в Линтън.
Драги професоре,Не ви изпускахме от поглед и узнахме щастливата вест по телефона, още преди да я знаете вие. Господ знае до каква степен изпитващите са се излъгали, като са допуснали такъв простак да спечели стипендия! Но грешки се случват и в най-добре уредените университети. Ако не се възползувате от станалата, не сте момък, за какъвто ви смятам. А ако искате съвет от по-стар човек, не се оставяйте да ви омотаят много с новоизмислените глупости в медицинските факултети! Гледайте внимателно, помнете първите си принципи и не се отказвайте от шотландския си здрав разум.
Сега си позволяваме да ви изпратим по Хемиш някои дреболии, за да поддържат бодростта ви. Пращам ви и някои от моите учебници. Никога не съм ги чел. Не струват спукано петаче. Не се възгордявайте, момко. И идвайте да ни виждате от време на време, упорит, свадлив, невъзможен шотландецо. Бог да ви благослови!
Мърдок
Втора част
се струваше, че студентството му бе профучало като хвърчащи листа. Той беше вече студент десети семестър и през следващата зима, след няколко седмици, щеше да издържи последните си изпити. След няколко седмици щеше да бъде доктор.
Борбата бе оставила отпечатъка си върху него. Отначало той се издържаше, като работеше в канцеларията на местен магазин. Накрая бе принуден да преклони гордостта си и да приеме предложението, направено му още от началото от декана. От три години вече работеше след лекциите в дома на Инглис и бе обикнал декана. Дребният д-р Инглис имаше стеснителна, насмешлива веселост зад защитната си официална черупка. Но мисис Инглис беше дребнава, властна жена, която водеше съпруга си както иска и заплатите на прислугата бяха такива, че едва стигаха за плащане на наема и за изхранване, колкото да не се умре от глад.
Като стигна в дома на декана, той влезе през задния вход, смени палтото си със синята престилка и почна обикновената работа: да нацепи дърва, да напълни кофите, да измие кухнята, да запали пещта в подземието. Беше в кухнята, когато мисис Инглис влезе. Тя беше пълна, много нагиздена и предизвикателна жена.
Стърлинг, искам да запалите огън в гостната.
Добре, мисис Инглис.
Тя го погледна сурово. Не го обичаше.
По-бързо! На гости е племенницата ми.
Той бе свикнал вече с дребнавите унижения, на които тя го подлагаше. Като взе кофа с въглища и запалки, той влезе в гостната. Там, седнала на кушетката с книга в ръка, беше Маргарет Скот.
Той се спря на прага и дълго потиснатият копнеж на жадното му сърце изведнъж литна към нея. Отначало тя не можа да го познае.
После извика изненадано:
О, Дънкан!
Изненадата бе изместена от радост и веселият й смях високо прозвънтя. Най-после тя извика:
Извинявайте, моля ви се, но не знаех, че сте второто слугинче тук.
Едновременно първо и второ!
Той се бе опомнил вече и като й се усмихна спокойно, тръгна да запали огъня.
Наклонила замислено глава, тя се опитваше да го прецени.
Променили сте се, откакто ви видях за последен път.
Имах достатъчно простор за тая цел.
Татко говореше за вас завчера! Спореше с Джо Овъртън за голямата електрическа юзина, която най-после започнаха. И не зная как, споменаха и вас. Почти не ви виждаме вече.
Огънят пламна буйно. Той стана. Внезапно дръзка мисъл мина през ума му, като последица на случайната й бележка.
Съвършено вярно. Не съм ви виждал цяла вечност, Маргарет. Бихте ли желали да дойдете утре на чай?
Тя искрено се изненада.
Къде? У вас ли?
Той кимна.
Тя не можеше да го разбере. Но размисли, че би било забавно да види тоя странен приятел у дома му. Въпреки смешното си положение, той се бе променил до неузнаваемост.
Не мога да дойда утре каза тя. Ще излизам с д-р Овъртън.
Той не отговори. Повече от всеки друг път името на Овъртън предизвика у него вълна от неприязън. След успеха на Дънкан в състезателните изпити, Овъртън бе почнал да го отминава като непознат или в редките случаи, когато се срещаха, се отнасяше към него с прекалено пренебрежение.
Но мога да дойда вдругиден продължи Маргарет.
Когато се прибираше в жилището си вечерта, Дънкан все още сияеше от щастие. Тичайки нагоре, той се спря изведнъж на втората половина на стълбището. Някой свиреше на пиано. Пристигнала бе, навярно, новата квартирантка, за която бе говорила мисис Галт. Той застана в полумрака на средната площадка и се ослуша. Свиреше наистина прекрасно, така както не бе чувал да се свири досега. Обикновено той беше много стеснителен, за да предприеме подобна стъпка, но тази нощ щастието надделя над сдържаността му. Той почука и когато отвътре се чу отговор: Влезте, натисна бравата.