Така е отвърна сърдечно той, като взе стръкчето от нея. За нищо на света не бих искал да го изгубя.
Спомен ли е?
Да. От най-доброто и най-мило момиче, което
съм виждал.
Много ли ви обича то?
Той се изсмя, напускайки обичайната си сдържаност.
Ако стана човек, ако си създам име и спечеля добра клиентела в Единбург може би ще ме обикне. Дотогава стига и това, че аз той млъкна.
Радвам се прошепна тя. Много се радвам за вас. Уверена съм, че някой ден тя ще се гордее с вас.
През нощта дъждът престана, бурята стихна.
Дънкан напусна Линтън призори с колата на лекаря, шофирана от прислужника му Хемиш. Като повечето местни жители, Хемиш бе много подозрителен към всички чужденци. Едва промърмореното Казаха ми, че отивате в университета, бе целият му разговор за пътуването от деветдесет минути.
Дънкан бе много доволен от това мълчание. Той бе странно изтрезнял от спокойствието на миналата нощ. Но все пак, когато навлязоха в предградията на стария крайморски град, със здания покрити с плочи, и когато острите готически очертания на университетската сграда се извисиха в небето на изток, не можа да потуши вълнението си.
Той обиколи в захлас зданието. Малко студенти се мяркаха тук, защото семестърът почваше едва след седмица. В сегашната си самота тая старинна сграда със засенчени килии, ниско окосени морави и кънтящи зали бе изпълнена с величие и покой.
Когато университетският часовник удари девет, Дънкан изведнъж се опомни. Като закопча палтото си и вдигна глава, тръгна към дома на декана. Този дом беше толкова внушителен, че го накара да се поколебае, но все пак, той позвъни решително и след миг вече седеше в богато мебелирания кабинет с червен килим.
Мачкайки шапката в скута си, той почака, докато вратата се отвори и д-р Инглис влезе.
Какво има? запита деканът с израз, който не бе насърчителен.
Той беше дребен мъж, с малка брадичка и златно пенсне, с грижливо вчесани на път сиви коси, напълно подходящ за поста управител на болницата Виктория и председател на новата фондация Уолас в Единбург. Но въпреки външното самодоволство, очите му бяха леко уморени.
Станал на крака, Дънкан измънка целта на идването и името си.
Така! деканът седна пред абаносовото си писалище и кимна на Дънкан да седне. По правило не приемам студенти в тоя час, но той вдигна някаква хартия от писалището, още вчера получих писмо за вас от полковник Скот.
Сърцето на Дънкан трепна, но преди да може да заговори, деканът продължи:
Докато едни съчувствуват на стремежа ви, мой дълг е да ви предупредя
Но, д-р Инглис
Деканът вдигна пръст, за да го прекъсне:
Всяка година цяла армия честолюбиви младежи нахлуват в тоя университет. И всяка година, драги млади господине, ние присъствуваме на истинско клане! Само изключително надарени младежи имат изгледи за успех при тия изпити за Локхартовите стипендии. Помислете само около седемстотин кандидати за три стипендии!
Помислил съм каза Дънкан.
Деканът вдигна ръце.
Да предположим, че имате възможност и средства да станете лекар. Взели ли сте предвид физическия си недостатък? той погледна съчувствено ръката на Дънкан. Няма ли да бъдете принуден да умрете в някой незначителен ъгъл на голямата професия, в някаква безинтересна длъжност, да кажем в управата на народното здраве, гдето ще ви бъде отредена съдба да глъхнете в прашна, пренебрегвана канцелария?
Дънкан помълча.
Простете ми откровеността, драги господине. Размислете, обсъдете! Не блъскайте глава о скалата на неизбежността! Ако обстоятелствата не ви позволяват да се върнете в родния си град, от внимание към полковник Скот аз ще ви намеря някаква помощническа длъжност. Бих могъл дори да ви взема у дома си, гдето, както разбирам от мисис Инглис загрижеността му се увеличи, положението е временно натегнато и бихме могли да намерим място за усърден млад човек той махна с ръка и се усмихна любезно: Какво ще кажете?
Мога ли да зная, къде стават записванията за изпита? запита Дънкан, като стана рязко.
Деканът успя да скрие поражението си.
В канцеларията, в главното здание.
Благодаря, сър Дънкан се обърна и вече щеше да излезе от стаята.
Въпреки предвзетостта, зад колосаната риза на декана имаше добро сърце.
Ето ви списък за препоръчвани студентски квартири в града в очите му блесна весела искра. И Бог да ви е на помощ!
Дънкан взе списъка и благодари.
Когато излезе, в душата му нахлу поток от гняв. Подстрекаван от възмущението си, той отиде право в канцеларията и се записа за изпита. После излезе да си потърси стая.
Отначало търсенето беше безуспешно. Всички обиколени квартири бяха или прекалено разкошни, или твърде скъпи. Но най-после, в стария квартал край пристанището, сред купища риболовни мрежи, катранени бурета
и миризма на солена риба и морска вода той намери в тесните рибарски улички една ниска къща с открита стълба и обява на един прозорец:
Стаи под наем
Да, имам стая отвърна тя на въпроса му, не е голяма и е на тавана. Само че искам една лира седмично.
Той влезе след нея в къщата. Както бе казала хазяйката, стаята беше съвършено малка, но беше чиста, с изглед към океана, покривите на къщите и университетската кула. Той я нае веднага, предплати двадесет шилинга и щом мисис Галт затвори вратата след себе си, почна да вади книгите си, пресмятайки колко часа има за четене до полунощ.