Пиш пауза обяви той на висок глас.
Двете жени излязоха от пикапа и се изгубиха сред скалите. Когато се върнаха при мъжете, и двете бяха преоблечени в традиционните за областта потури и шалове.
Тесай ми ги подари похвали се Роян и се завъртя пред Никълъс, за да я огледа отвсякъде.
Добре ти стоят даде той искреното си мнение. В панталони ще се чувстваш много по-удобно.
Слънцето вече слизаше от небето, когато пътят навлезе в поредния каменен дол. В средата му течеше река със стръмни, разядени от водата брегове. Над реката беше кацнала кръгла, белосана църквичка с висок тръстиков покрив и дървен коптски кръст отгоре. Около църквата се беше разпръснало поредното селце от тукули.
Дебра Мариям обяви
със задоволство Борис, хълмът на Дева Мария, на брега на река Дандера. Бях пратил хората си напред с камиона с екипировката. Лагерът вече би трябвало да ни чака готов. Ще спим тук тази нощ, утре тръгваме надолу по течението на реката с надеждата да стигнем преди тъмно ръба на пролома.
Помощниците бяха разпънали палатките в евкалиптовата горичка откъм гърба на селото.
Втората палатка е на ваше разположение посочи Борис на гостите си.
Тази ще бъде за дамата поправи го Никълъс. На мен ще ми трябва отделна.
Дик-дик и отделни палатки изгледа го с нарастващо недоверие Борис. Дяволска работа. Започваш да ме притесняваш.
След което извика на хората си да вдигнат палатка за Никълъс до тази за Роян. Двете бяха толкова близо, че платнищата им почти се докосваха.
Може пък нощта да ти даде кураж пошегува се руснакът. Така поне по-малко ще се разкарваш.
Имаше и душ, представляващ голям бидон, овесен на клоните на едно от синкавите дървета. Около душа беше опънато брезентово платнище, колкото да може да се вижда само над него. Роян се възползва първа от предложения лукс и се върна в палатката си свежа и щастлива, омотала мократа си кърпа около главата.
Твой ред е, Ники! подвикна тя весело, докато минаваше пред палатката му. Водата е приятно гореща.
Докато Никълъс на свой ред се изкъпе и преоблече, в лагера бе настъпила нощта. Той се насочи към походната трапезария, където останалата част от експедицията се бе разположила на сгъваеми столове около огъня. Двете жени се бяха отдръпнали на една страна и тихичко си говореха, докато Борис бе качил крака на ниската маса и се изтягаше на стола си с чаша в ръка.
Когато Никълъс се показа на входа на палатката, той посочи с пръст бутилката водка на масата.
Удари му едно. Има лед в кофата.
Предпочитам бира отклони предложението му Никълъс. От пътуването ожаднях.
Борис вдигна рамене и изрева на отговорника по пиенето да извади една бутилка от портативния газов хладилник.
Нека ти издам една малка тайна усмихна се водачът на Никълъс, докато наливаше поредната си чаша водка. Такова животно като дик-дик вече не съществува, в това можеш да си сигурен. Навремето може и да се е срещало, но не и днес. Само си губиш времето и парите.
И така да е, какво от това? на Никълъс сякаш не му пукаше. Нали са моите пари и моето време
Това, че някой дъртак е гръмнал животинчето през средновековието, не означава, че и вие ще намерите друго като него. По-добре да отидем до чаените плантации и да гоним слонове. Само преди десет дни видях три мъжкаря. И тримата с бивни по петдесет кила всяка.
Докато спореха, нивото на водката в бутилката започна да се смъква със същата скорост, с която спадаха и водите на Нил след отминаването на годишните наводнения. Когато Тесай дойде да им съобщи, че яденето е готово, Борис помъкна и водката със себе си; по пътя до масата се спъна веднъж. По време на самата вечеря участието му в общия разговор се състоеше в постоянните подвиквания по адрес на жена му.
Агнето не е допечено. Защо не изюркаш готвача най-после да си свърши добре работата? Проклети маймуни, трябва все в ръцете им да гледаш.
Как намираш месото си, алто Никълъс? обърна се Тесай към госта, без дори да отговори на мъжа си. И да искам, не мога да ги накарам да го пекат по-дълго.
Чудесно е увери я той. Винаги съм го харесвал не съвсем препечено.
Докато свърши вечерята, и бутилката до Борис беше свършила. Лицето му беше подпухнало и пламтеше като огън. Без да продума, той се надигна от масата и изчезна в тъмното по посока на палатката си. Виждаше се как се клати на краката си и от време на време изпълнява по някой гимнастически номер, за да се задържи прав.
Извинявайте изкоментира тихо Тесай. Така е само по вечерно време. През деня си го бива. Нали разбирате, водката е руска традиция и тя се усмихна широко; само в очите й се четеше тъга.
Вечерта е толкова красива, а и още е рано за лягане. Дали да не се поразходим до църквата? Много е стара и известна. Ще наредя на един от прислужниците да вземе фенер, за да се полюбувате на стенописите.
Човекът тръгна пред тях, за да осветява пътя с газената лампа, а още преди да са стигнали самата църква на портала излезе да ги посрещне стар свещеник. Беше изключително слаб, а кожата му беше толкова черна, че се сливаше напълно със сянката. Единствено белите му зъби светеха в тъмното. В ръка държеше великолепен коптски кръст от сребро, обсипан с червен халцедон и полускъпоценни камъни.