Били ли сте някога в пролома? искаше да знае Борис. Руският му акцент поглъщаше всичко френско в изреченията му и общо взето трудно му се разбираше.
Сър Никълъс е бил от водачите на експедицията през 1976 година обясни любезно Роян. На Никълъс му се стори забавно това нейно вмешателство в разговора. Отрано бе усетила противопоставянето между двамата и се беше постарала да му дойде на помощ.
Борис изсумтя и рече на жена си:
Успя ли да купиш всичко, което ти поръчах?
Да, Борис отвърна му тя с половин уста. Всичко е в самолета.
Страхува се от него, каза си Никълъс и навярно щеше да се окаже прав.
Тогава да товарим. Имаме дълъг път пред нас.
Двамата мъже седнаха на предните седалки на тойотата, жените, затрупани с всевъзможните покупки и багажи на задната.
Това се казва протокол по африкански усмихна се вътрешно Никълъс. Първо мъжете, жените сами да се оправят.
Не искате ли да минете по туристическия маршрут? попита Борис, сякаш щеше да ги бие, ако приемеха предложението му.
Кой е туристическият маршрут?
Покрай езерото, електростанцията започна да обяснява той. Сетне португалския мост, началото на Сини Нил и така нататък. Но преди гостите му да са си отворили устата, Борис побърза да
ги предупреди. Ако обаче настоявате, да знаете, че ще се приберем в лагера много след стъмване.
Благодаря за предложението примири се любезно Никълъс. Вече съм виждал всичко това.
Добре отсече Борис, сякаш не беше и очаквал друг отговор. Да се махаме оттук.
Пътят пое на запад, в сянката на високите планини. Това беше Гоям, страната на мрачните планинци. Областта беше сравнително гъсто населена, колата често подминаваше високи, слаби мъже и жени с преметнати геги през гърба, които водеха пред себе си стада кози или овце. И двата пола бяха облечени в тъй наречените шеми, вълнени шалове, под които се подаваха бели потури. Ходеха обути със сандали на голо.
Това бяха все хора с горди изражения и красиви черти, с коси, вързани на гъсти плитки, които стояха като ореоли около главите им, с хищни погледи като на орли. В селата покрай пътя се виждаха млади жени, които спокойно можеха да минат за красиви. Повечето от мъжете бяха тежковъоръжени. Носеха дълги мечове в сребърни ножници и бойни автомати.
Така се чувстват голяма работа смееше им се Борис. Много са смели нашите хора, тъй да знаете.
Колибите в селата бяха все с овални стени и се наричаха тукули; около тях се ширеха плантации с евкалиптови дървета и островърхи сизали.
Иззад високите върхове на Чоке се показаха буреносни облаци, които скоро изсипаха дъжд върху главите им. Едрите капки заудряха по стъклото на колата като сребърни монети и скоро превърнаха пътя в безкрайна река от кал.
Състоянието на пътната настилка беше ужасяващо за човек, свикнал на европейски шосета. Някъде колелата до такава степен затъваха сред камъни и чакъл, че дори мощният двигател на тойотата не можеше да се пребори с тях. Борис се виждаше принуден на няколко пъти да заобикаля, проправяйки си път из каменната пустош. Макар и да се движеха със скоростта на пешеходец, четиримата в колата здраво се друсаха върху седалките, без надежда пътят да се оправи.
Тия проклети негрилки дори и не помислят да си оправят пътищата ругаеше Борис. Най им харесва да живеят като животни.
Никой от останалите в колата не отговори. Никълъс хвърли поглед в огледалото, за да види лицата на жените отзад. И двете гледаха с каменни изражения пред себе си, нежелаещи да покажат истинското си отношение към подобна забележка.
Колкото повече продължаваха напред, толкова по-непроходим ставаше пътят. Размекнатата настилка беше от край до край издълбана от колелата на камиони или нещо подобно.
Войска ли е минавала? Никълъс трябваше почти да вика, за да бъде чут през шума от пороя.
Борис изсумтя насреща му:
И войска също. В дефилето действат доста шуфти просто бандити или пък въстанали племенни вождове. Но иначе повечето движение е свързано с търсенето на полезни изкопаеми. Една от големите минни компании е получила концесии в Гоям и е започнала да рови земята.
Досега не сме се разминали с нито една кола отбеляза Роян. Дори и автобус не видяхме.
Току-що излизаме от един от най-ужасните периоди в историята си започна да й обяснява Тесай. Цялата ни икономика се държи на селското стопанство. Навремето се славехме като житницата на Африка, но откакто Менгисту взе властта, цялата страна затъна в дълбока мизерия. За него масовият глад си оставаше любимо политическо оръжие. И до ден-днешен страданията ни не са свършили. Малцина от нас могат да си позволят лукса да притежават кола. Повечето продължават да се грижат с какво да нахранят децата си.
Тесай е завършила икономика в университета в Адис Абеба похвали я с присъщата си ирония Борис. Много ми е умна. Всичко знае. Само питайте, всичко ще научите. История, религия, икономика, всичко
Тесай нищо не отвърна на забележката му и потъна в мрачно мълчание.
Към средата на следобеда дъждът най-сетне спря и през гъстите облаци срамежливо започна да се показва слънцето. Борис спря насред пустия път.