Моля за внимание потропа той по дъската. Първата задача пред вас е да ме убедите, че ще се оправим с указанията на Таита, с които той е описвал една действителност отпреди няколко хиляди години. Нека хвърлим общ поглед върху географските особености на река Абай и нейния пролом.
Никълъс се зае да описва течението на реката и да сочи с показалката си по спътниковите снимки на дъската.
В този участък водите са си проправили път през базалтови планински плата. На някои места скалите, ограждащи коритото, представляват отвесни стени, високи между сто и двадесет и сто и петдесет метра, спускащи от двете страни едновременно. Там, където в скалите са се насложили слоеве вулканични шисти, реката не е успяла да ги пробие. Въпросните шисти представляват поредица от големи водни прагове, които насичат речното течение. Мисля, че сте права да отъждествявате стъпалата, за които говори Таита, с водопади.
Той се приближи до масата и от купищата книжа, които я бяха затрупали, извади точно определена снимка.
Направих я в пролома по време на военната експедиция през 1976 година. Ще получите известна представа за въпросните водопади.
Подаде й черно-бялата снимка, на която се виждаха надвисналите скали от двете страни на реката, както и внушителна каскада от вода, падаща наглед от самото небе. На фона на разпенилата се вода се виждаха невзрачните фигури на полуголи мъже в лодки.
Никога не съм си представяла подобно нещо! загледа снимката с удивление Роян.
Снимката не може да възпроизведе цялостното впечатление от величествената самота на мястото. Фотографът няма къде да застане, за да хване целия пейзаж в единна перспектива. Поне се убеждавате, че един такъв водопад най-вероятно ще спре група египтяни, тръгнали пеша по бреговете на реката, заедно с товарните си коне. Покрай речните прагове обикновено има образувани странични пътеки, дело най-често на слонове или друг едър дивеч. Водопади като този обаче няма как да бъдат заобиколени скалите са практически непристъпни.
Роян кимна в знак на разбиране, а той продължи:
Дори ние, които вървяхме надолу по течението, трябваше да сваляме лодките и екипировката с въжета. Не беше никак лесна работа.
Тогава да приемем за вярно, че именно някой водопад е спрял дружината вторият, като се тръгне от запад на изток.
Никълъс
насочи бастунчето си към спътниковата снимка, проследяваща течението на реката нагоре от тъмната сянка, която подобно на клин се врязваше в територията на централен Судан и стигаше до язовир Розейрес.
Планините започват да се издигат едва от етиопската страна на границата; оттам започва и самото дефиле. В района няма никакви градове и пътища; далеч нагоре по течението са построени два моста. В продължение на осемстотин километра само вода и черни базалтови скали.
Той нарочно спря, за да й остави време да осмисли чутото.
Едно от последните недокоснати от цивилизацията кътчета на земята. Има зловещата слава да подслонява не само множество диви зверове, но и диви люде. Отбелязал съм всички по-големи водопади по протежението на дефилето.
Показалката заигра по снимката и посочи едно по едно няколкото кръгчета, направени с червен маркер.
Ето го и водопад номер две около двеста километра по-нагоре от границата със Судан. Да не забравяме обаче няколко важни фактора, сред които не на последно място този, че коритото на реката може да се е изместило за последните четири хиляди години, сиреч след пътешествието на нашия приятел Таита.
Едва ли реката ще може така лесно да се изплъзне от прегръдката на толкова дълбок каньон възрази Роян. Та това е повече от километър. Дори и Нил не би могъл да направи подобна просека за някакви си четири хиляди години.
Да, но със сигурност оттогава досега коритото се е променило тук-там. При всяко пълноводие течението придобива такава скорост и разрушителна мощ, че ми е направо невъзможно да ви я опиша. Водите се покачват с двадесет метра нагоре по стените на дефилето и отнасят всичко по пътя си със скорост от поне десет възела.
И вие сте плавали при подобно течение? запита тя с известно недоверие.
Не и през сезона на пълноводието. Никой не би могъл да оцелее.
Двамата впериха поглед в снимката и се умълчаха за около минута. Опитваха се да си представят картината на разбеснялата се река по време на годишните разливи.
Но Роян бързо върна разговора към първоначалния въпрос.
И така, кой е вторият водопад?
Ето този, точно при устието на един от големите притоци на Абай. Реката се нарича Дандера, води началото си от планински масиви с надморска височина четири хиляди метра. Извира в подножието на връх Санкай от веригата Чоке, на около сто и петдесет километра на север от дефилето.
Спомняте ли си като очевидец мястото, където реката се влива в Абай?
Това беше преди двадесет години. Тогава прекарахме почти цял месец в пролома, така че всичко се е смесило в един-единствен спомен за безкрайния кошмар, който преживяхме. След като през цялото време гледаш само отвесни скали около себе си, а мозъкът ти е приспан от горещината, насекомите, рева на реката и безспирната работа с греблата, трудно помниш подробности. Но колкото и странно да е, спомням си добре устието на Дандера, и то по две различни причини.