Не е ли малко нелюбезно? попита Никълъс, но Роян го удостои с игрива усмивчица.
Ако не харесвате условията ми, в списъка на Дураид има още три имена на възможни спонсори заплаши го тя.
Добре, добре по лицето му се изписа мъченическо изражение. Съгласен съм с предложението ви. Но на каква основа ще изчисляваме стойността на откритото? Щом ще делим поравно
Щом се сблъскаме с някакви предмети от археологически интерес, аз ще избера някой от тях, вие следващия, и така докато си поделим всички поравно.
А защо аз да не избирам пръв? погледна я той въпросително.
Най-добре да теглим чоп още сега предложи Роян и той извади от джоба си монета от една лира.
Ези или тура? хвърли той монетата и докато тя беше още във въздуха, Роян извика:
Ези!
Да му се не види! ядоса се Никълъс, щом се наведе над монетата, и веднага я прибра обратно в джоба си. Така значи, вие ще сте първата, която ще избира от находките, ако такива се открият изобщо. Той протегна ръка през масата. От вас единствено ще зависи какво ще правите с дела си. Можете да го дарите, ако щете и на каирския музей. Ако, разбира се, дотогава не сте се разделили с тази си странна приумица. Съгласни?
Тя пое ръката му.
Съгласни! и бързо добави: Сътруднико!
Сега да обсъдим нещата по-подробно. Никакви тайни от мен, ще ми кажете всичко, което досега сте премълчали.
Донесете пак книгата посочи Роян томчето на Речният бог и преди той да се върне до масата тя набързо избута мръсните чинии в единия ъгъл. Първото, което трябва да прехвърлим, са откъсите, които Дураид лично редактира разтвори книгата на последните страници. Ето. Оттук започват затъмненията,
които Дураид внесе в текста.
Хубава дума усмихна се Никълъс, но да използваме по-разговорен стил. Вече и аз имах случай да попадна в подобно затъмнение.
Знаете цялата история дотук. Царица Лострис и целият й народ са принудени от хиксосите, които воюват качени на своите колесници, да напуснат страната си и да се спасяват от гнева на нашественика. Поемат на юг по течението на Нил и един ден се озовават в точката, където се събират водите на Бели и Сини Нил, сиреч днешен Хартум. Дотук всичко е според текстовете на свитъците.
Запомних. Продължавайте.
На един от корабите си носят мумифицираното тяло на съпруга на Лострис фараон Мамос VIII. Дванадесет години по-рано, преди фараонът да умре от раната в гърдите си, която получава в сражение с хиксосите, тя му обещава, че ще се погрижи да погребе тялото му на сигурно място и че ще остави при него цялото му несметно съкровище. Когато достига днешен Хартум, Лострис решава, че е време да изпълни обещанието си към покойния. Праща сина си, четиринадесетгодишния принц Мемнон, заедно с дружина воини с колесници да открие подходящо място за гробницата. Мемнон бива придружен от своя учител, разказвача на цялата история, неуморимия Таита.
Добре, добре, това си го спомням. Мемнон и Таита разпитват черните роби пилуки, които залавят по пътя, и по техен съвет решават да следват левия приток на реката, която ние сега наричаме Сини Нил.
Роян кимна и продължи с историята:
Насочват се на изток и се сблъскват с непристъпни планини толкова високи, че ги наричат Синята крепост. Всичко, което сте чели дотук в книгата, е точно възпроизвеждане на текста в свитъците, но именно тук и тя посочи една от страниците, започват измислици. При описанието на предпланините
Никълъс я прекъсна насред изречението:
Спомням си, че когато четох за пръв път книгата, ми направи впечатление неточното описание на Сини Нил и по-скоро на земите при навлизането му в етиопските планини. Там предпланини няма. От западната си страна планините свършват с почти отвесен склон. Реката се показва като змия, надала глава от дупката си. Който и да е авторът на природните описания, той явно не познава течението на Сини Нил.
А нима вие познавате областта? зачуди се Роян.
Той се засмя и кимна.
Когато бях млад и по-глупав, дори отколкото съм сега, бях замислил грандиозния план да премина с лодка пролома на Абай от езерото Тана до язовир Розейрес в Судан. Абай е името, с което етиопците наричат Сини Нил.
И защо сте искали да го правите?
Защото никой не го беше правил преди мен. Майор Чийзман, британският консул, ходил на лов в областта през 1932 година и едва не се удавил. Казах си, че ще мога да снимам филм, да напиша пътепис и да спечеля малко пари от авторските права. Говорих с баща си да финансира експедицията ми. Приключението беше достатъчно лудешко, за да привлече интереса му. Дори искаше да тръгне с мен. Тогава се заех с изучаване цялото течение на Абай, при това не само на карта, но и на живо. Купих си един стар Чесна и прелетях над целия пролом осемстотин километра разстояние между езерото Тана и язовира. Както вече казах, тогава бях само на двадесет и една и подобни лудости ме привличаха.
И какво се случи? Роян беше видимо заинтригувана. Дураид никога не й беше разправял за тези приключения на стария си спътник, но именно в подобна авантюра смяташе тя да го тласне тепърва.
Събрах дружина от осем приятели от Сандхърст и посветихме коледната си ваканция на изпълнението на плана ми. Опитът завърши с пълно фиаско. Успяхме да издържим само два дни в бързеите на реката. Проломът е най-ужасното място на земята, за което съм чувал. Почти два пъти по-дълбоко от Големия каньон на Колорадо в Аризона. Още не бяхме изминали тридесет километра, а каяците ни за малко да станат на трески. Трябваше да оставим цялата си екипировка край реката и да се измъкнем с катерене обратно до по-цивилизовано място.