И предполагам сте продали останалите? подхвърли Роян, докато се любуваше на произведението на изкуството в ръцете си. В тона й се долавяше известно недоволство. Как сте могли да се разделите с подобна красота?
Той въздъхна с горчивина.
Страхувам се, че никой не ме питаше. Тъжно е да си го призная, но експедицията по тяхното откриване ми струваше цяло състояние. За да покрия разходите, трябваше да разпродам голяма част от плячката.
Никълъс отиде до бюрото си и извади от най-долното чекмедже бутилка малцово уиски Лафроейг. Остави я на плота и извади отнякъде две чаши.
Дали ще устоите на изкушението? предложи й, но тя поклати глава.
Разбирам ви. Дори шотландците признават, че подобно питие може да се пие единствено при отрицателни температури, на върха на планинско възвишение, в разгара на зимна виелица и не преди да си извървял двадесет километра, за да отстреляш елен с поне десет разклонения на рогата. Навярно мога да ви предложа нещо като за дами?
Дали нямате просто кока-кола? на свой ред предложи Роян.
Имам, но тя си е жива отрова за жена като вас. По-лошо и от Лафроейг. Чиста захар, направо усмъртително.
Тя пое чашата и отвърна на наздравицата му.
За живота! рече и продължи: Прав сте, всичко това научих от Дураид. Тя остави пуническата скулптура на мястото й и се върна при бюрото, където стоеше Никълъс. Всъщност Дураид ме прати при вас. Това беше предсмъртната му молба.
Аха! Значи не става дума за съвпадение. По-вероятно е да се окаже, че съм пешката, без която някой велик шахматист не би могъл да изиграе коварната си комбинация. Той посочи стола от другата страна на бюрото си. Заповядайте! Говорете!
Подпря се на лакът върху бюрото с чашата уиски в дясната ръка и с единия си крак, подритващ лениво леопардовата опашка под стола. Колкото да се усмихваше приятелски, в зелените му очи се четеше много повече от любопитство. Роян си каза, че да се излъже такъв човек няма да е никак лесно.
Тя си пое дълбоко въздух и започна:
Чували ли сте за древноегипетската царица Лострис, царувала през втория междинен период, по време на първите хиксоски нашествия?
Той се изсмя пренебрежително:
Какво, ще си говорим за Речния бог ли? и отиде до библиотечката, където стоеше том от книгата. Беше още в пластмасова подвързия, което подсказваше, че не я е прочел до края, макар и да се виждаха доста отпечатъци от пръсти върху найлона. Илюстрацията на корицата представляваше сюрреалистичен изглед на пирамидите и водите на Нил, оцветени като в съновидение в пастелно розово и зелено. Никълъс тропна томчето на бюрото пред Роян.
Чели ли сте я?
Да. Чел съм повечето от нещата на Уилбър Смит. Просто ми е забавен. Идвал е два-три пъти да постреля в Куентън парк.
Изглежда ви прави удоволствие да четете за секс и насилие? направи кисела физиономия тя. Какво по-точно мислите за тази книга?
Да призная честно, този път авторът буквално ме направи на глупак. Докато четях, постоянно си мислех колко хубаво би било, ако книгата е написана по някакви достоверни факти. Затова и се обадих на Дураид преди няколко месеца. Никълъс пак пое книгата и я разлисти откъм края. Бележката в края звучеше доста убедително, но това, което не ме оставяше да спя, бе последното изречение и той го прочете на глас: Някъде в планините на Абисиния, близо до изворите на Сини Нил, мумията на Танус още се намира в непокътнатата гробница на фараон Мамос.
Никълъс захвърли книгата на бюрото едва ли не със злоба.
Боже Господи! Да знаете как ми се искаше всичко това да се окаже вярно. Не можете да си представите какво усещане ще бъде за мен да разпечатам гробницата на фараона Мамос. Затова и си рекох: да говоря с
Дураид. Но той ме увери, че става дума за глупости на търкалета, и това направо ме срази. Такива планове вече бях скроил в ума си, че бях като сринат.
Да, ама не възрази му Роян, но, уплашена да не я разбере погрешно, добави: Така де, не всичко е глупост.
Разбирам. Дураид ме е излъгал умишлено.
Не ви е излъгал сопна му се тя. Просто му трябваше време; когато му се обадихте, той още не знаеше достатъчно, за да ви разкаже подробно цялата история. Липсваха му отговорите на въпросите, които със сигурност щяхте да му зададете. Когато всичко станеше готово, сам щеше да ви потърси. Името ви стоеше на първо място в списъка на евентуалните спонсори на проекта му.
Значи Дураид не е знаел отговорите тогава, но вие ги знаете сега? усмихна се Никълъс скептично. Вече се хванах веднъж на въдицата. Не би трябвало да го сторя втори път.
Свитъците наистина съществуват. Девет от тях и до днес са на съхранение в каирския музей. Аз бях тази, която ги откри в гробницата на царица Лострис. Роян отвори кожената си чантичка и след като рови известно време, извади оттам тънък плик с лъскави снимки десет на петнадесет сантиметра. Избра една и я подаде на Никълъс. Ето тук е снимана задната стена на гробницата. Виждат се алабастровите делви в нишата. Снимката я направихме още преди да видим какво има в тях.
Хубава е, но може да сте я направили навсякъде.
Тя не обърна внимание на забележката и му показа следващата снимка.