Неизбежно е. Ако трябва да ви върна това нещо, необходимо е да знам какво представлява.
Не ме разбрахте. Не мога да ви кажа, защото ние не знаем какво е .
Пендъргаст се намръщи.
Как е възможно?
Агозиенът е бил запечатан в дървена кутия още преди да бъде получен за съхранение от нашия манастир преди хиляда години. Никога не сме я отваряли това е строго забранено. Кутията се е предавала от Ринпоче на Ринпоче винаги запечатана.
Що за кутия е?
Монахът показа с ръце размерите приблизително петнайсет на петнайсет на сто и двайсет сантиметра.
Необикновена форма. Какво според вас може да се сложи в кутия с такава форма?
Вероятно нещо дълго и тънко. Жезъл или меч. Свитък или навита на руло картина. Серия печати може би, или въжета със свещени възли.
А какво означава това име: Агозиен?
Монахът се поколеба:
Мрак.
Защо отварянето на кутията е било забранено?
Основателят на манастира, първият Раланг Ринпоче, я получил от един свят човек от изток, от Индия. Светият човек бил изгравирал отстрани на кутията текст, който съдържа предупреждението. Имам тук копие от текста, което ще преведа. Той извади малък свитък, изписан с тибетски букви, отдалечи го с треперещи ръце от очите си и издекламира:
В този контекст предполага нещо дори по-голямо целия свят.
Неясно и тревожно.
Точно толкова енигматично е и на тибетски. Но използваните думи са много силни. Предупреждението е сериозно, господин Пендъргаст много сериозно.
Пендъргаст се замисли над думите му.
Как би могъл един външен човек да разполага с достатъчно информация за тази кутия, за да я открадне? Прекарах преди време цяла година тук и никога не съм чувал за нея.
Това е голяма загадка. Със сигурност никой от монасите ни не е казал и дума. Страхопочитанието ни пред този предмет е огромно и никога не говорим за него, дори помежду си.
Този човек, Амброуз, е могъл да загребе скъпоценности на стойност милиони долари само с едната си ръка. Всеки обикновен крадец щеше да вземе първо златото и бижутата.
Може би рече монахът след известно мълчание той не е обикновен крадец. Злато, скъпоценности Вие говорите за земни богатства. Преходни съкровища. Агозиенът
Да? подкани го Пендъргаст.
Но старият свещеник просто разпери ръце и отвърна на погледа му с трескави очи.
3.
Констанс Грийн наблюдаваше безмълвно последните приготовления на агента от ФБР. Беше облечена с монашеска роба с убит цвят на шафран и ако не бяха изящните й черти и разпиляната кестенява коса, почти можеше да мине за един от обитателите на манастира.
Съжалявам, че се налага да те оставя
така рано, Констанс. Трябва да поема по следата, преди да е изстинала.
Наистина ли нямат представа какво е?
Пендъргаст поклати глава.
Освен за формата и името му, никаква.
Мрак промълви тя и вдигна към него разтревожени очи. Колко дълго ще отсъстваш?
Трудната част вече е извършена. Знам името на крадеца и как изглежда той. Сега трябва единствено да го хвана. Възстановяването на предмета би трябвало да е работа за седмица, най-много две. Проста задача. След две седмици ти ще си приключила с обучението си и ще можеш да се присъединиш към мен отново, за да завършим нашето пътешествие из Европа.
Бъди предпазлив, Алойзиъс.
Пендъргаст се усмихна тънко.
Този мъж може и да е със съмнителен морал, но не ми прилича на убиец. Би трябвало рискът да е минимален. Това е обикновено престъпление, но с един объркващ аспект: защо е взел Агозиена и е оставил цялото това съкровище непокътнато. Както изглежда, не е имал отдавнашен интерес към тибетската култура. Това предполага, че Агозиенът е нещо изключително ценно и важно или че по някакъв начин е наистина изключителен.
Констанс кимна.
Имаш ли някакви напътствия към мен?
Почивай. Медитирай. Довърши започнатото обучение. Той направи пауза. Донякъде се съмнявам, че никой тук не знае какво е Агозиен все някой е надзърнал. Такава е човешката природа дори тук, сред тези монаси. Изключително би ми помогнало, ако знаех какво представлява.
Ще направя каквото мога.
Отлично. Знам, че мога да разчитам на дискретността ти. Пендъргаст се поколеба, след което се обърна към нея: Констанс, има нещо, което трябва да те помоля.
При вида на изражението му очите й се разшириха, но когато заговори, гласът й остана спокоен.
Да?
Никога не си говорила за пътуването си към Фийвършам. В някакъв момент може би ще имаш нужда да го направиш. Когато се присъединиш към мен ако си готова Гласът му отново секна в нетипично объркване и нерешителност.
Констанс отвърна очи.
Вече изминаха седмици продължи той, откакто не сме разговаряли какво е станало. Но рано или късно
Тя рязко се обърна към него.
Не! отсече кратко. Не. Замълча за момент, овладявайки се. Искам да ми обещаеш нещо: никога повече не споменавай него или Фийвършам в мое присъствие.
Пендъргаст остана неподвижен, като я наблюдаваше внимателно. Бе явно, че прелъстяването от брат му Диоген я е наранило дори по-дълбоко, отколкото си беше давал сметка. Най-сетне той леко кимна.