Боя се, че не мога да бъда конкретен. Азиатска антика с огромна ценност.
И откъде знаете, че е на борда на кораба?
В отговор устните на Пендъргаст само се изкривиха в нещо, което би могло да мине за лека усмивка.
Господин Пендъргаст каза Майлс с глас, който пазеше за най-опърничавите пътници. Вие не ни казвате какво търсите. Не ни казвате защо сте сигурни, че предметът е на борда на Британия. Не сте тук в никакво официално качество а отгоре на всичко в момента се намираме в международни води. Сега охранителният ни персонал е законът американското и британското правосъдие не могат да се приложат. Съжалявам, но просто не можем да разрешим разследването ви, нито пък да ви помогнем по какъвто и да било начин. Напротив, ще го приемем като сериозна обида, ако разследването ви обезпокои някой от нашите гости. За да намали огорчението от този отказ, той отправи към Пендъргаст най-пленителната си усмивка. Сигурен съм, че разбирате.
Пендъргаст бавно кимна.
Разбирам. Той направи малък поклон, след което се обърна да си тръгне. Но тогава, с ръце на бравата, спря. Предполагам произнесе той небрежно, сте наясно, че група броячи на карти печели безумни суми във вашата зала? И той кимна неопределено с глава към група монитори.
Майлс погледна натам, но не беше обучен за наблюдение в ямата и единственото, което видя, бяха тълпите от мъже и жени на масите за блекджек.
За какво говорите? попита остро Хентоф.
Картоброячите. Страхотни професионалисти и добре организирани също, на което се дължи успеха им в тази неравна ъ-ъ-ъ битка .
Що за глупости! възмути се Хентоф. Не сме видели нищо подобно. Какво е това, някаква игра ли?
За тях не е игра каза Пендъргаст. Поне не в смисъла, в който вие бихте искали.
За момент Пендъргаст и мениджърът на казиното се гледаха един друг. След това, като се обърна към един от техниците, Хентоф раздразнено изсъска:
Провери какво става в салона!
Техникът вдигна телефона и проведе бърз разговор. После погледна Хентоф.
Мейфеър е олекнал с двеста хиляди паунда, сър.
Къде На борда?
На масите за блекджек, сър.
Хентоф бързо се обърна към екраните и впери очи в тях. После попита Пендъргаст:
Кои са?
Агентът се усмихна:
Ах! Боя се, че току-що си тръгнаха.
Колко удобно. И как точно брояха картите?
Изглежда са задействали вариант на Червено-7 или на К-О. Трудно е да се определи, след като не съм наблюдавал екраните. А и прикритието им явно е достатъчно добро, след като не са хващани преди: ако бяха, щяхте да имате полицейските им снимки в базата си данни и скенерите ви за разпознаване на лица щяха да ги открият.
Докато слушаше, лицето на Хентоф ставаше все по-червено.
Как, по дяволите, бихте могли да знаете подобно нещо?
Както сам казахте, господин Хентоф, нали така беше? Аз съм независим .
Дълго време никой не проговори. Двамата техници седяха като замръзнали, без да посмеят да отклонят поглед от екраните.
Ясно е, че можете да използвате известна помощ по този въпрос, господин Хентоф. Ще се радвам да ви я осигуря.
Като в замяна помогнем за разрешаването на вашия малък проблем? каза Хентоф саркастично.
Абсолютно вярно.
Настъпи напрегната тишина. Най-накрая Хентоф въздъхна.
Исусе. Какво точно е това, което искате?
Имам огромно доверие в способностите на господин Майлс. Той има достъп до файловете на всички пътници. Работата му е да общува с всички на борда, да задава въпроси, да изисква информация. Той е в отлична позиция да помогне. Моля ви, не се притеснявайте, господин Майлс, че пасажерите ви могат да се разстроят интересувам се само от няколко души. Бих искал да знам, например, дали някой от тях е поверил предмети на централния сейф, дали каютите им са в списъка на тези, в които не желаят обслужване такъв род неща. После той се обърна към Хентоф: Може да имам нужда също така и от вашата помощ.
С какво?
Със нека видим какъв беше изразът смазване на колелата.
Хентоф премести поглед от Пендъргаст към Майлс.
Ще го обмисля измърмори Майлс.
Във ваш интерес е произнесе Пендъргаст. Надявам се да не трае прекалено дълго. Двеста хиляди долара надолу за пет часа това е един доста неприятен тренд. Той изправи рамене с усмивка и се плъзна през вратата, без да каже нищо повече.
14.
Констанс се движеше бавно, отмина един винен бар, бижутерия и картинна галерия, пълна с изключителни оригинали, подписани от Миро, Клее и Дали на астрономически цени. Вътре във входа една старица в инвалидна количка се караше на млада руса жена, като я блъскаше. Нещо в младата жена накара Констанс да спре: сведените очи и отнесеното изражение на момичето, загатващи за някаква скрита печал, биха могли да бъдат нейните.
Покрай аркадата на Сейнт Джеймс редица богато украсени двойни врати бяха отворили към Гранд Атриум: обширно осем етажно пространство в сърцето на кораба. Констанс пристъпи към перилата, поглеждайки първо нагоре, после надолу. Беше забележителна гледка от амфитеатрални балкони и искрящи полилеи, и безбройни редици лампи, открити асансьори от цветно стъкло и кристал. Отдолу, в ресторанта Кингс Армс на Палуба 2, групи хора вечеряха. Келнери и сомелиери се носеха между тях, един сервираше плато, натоварено с деликатеси, друг се навеждаше загрижено над някой от гостите, за да чуе по-добре изискването му. Редиците балкони на Палуби 3 и 4, издигащи се над Атриума, бяха изпълнени с допълнителни маси. Подрънкването на сребърна посуда, жуженето