Пендъргаст бързо изследва стаята и установи, че Агозиенът го няма.
Върна се отново при тялото. Дрехите бяха силно нарязани от бруталната игра на ножа, но няколко частично обърнати с хастара навън джобове показваха, че убиецът е претърсил тялото, преди да изпадне в дива ярост. Като внимаваше да го докосва колкото се може по-малко, Пендъргаст измъкна портфейла на мъжа от задния му джоб и погледна в него. Беше пълен с банкноти Амброуз не беше ограбен. По-скоро, предположи Пендъргаст, е бил проверен дали не е останало у него нещо написано във връзка със съдбоносната среща.
Той пусна портфейла в чантата си. После се изправи и отново инспектира стаята, оглеждайки всичко. Забеляза кървавите петна, следите по килима и по леглото, пръснати из апартамента.
Амброуз беше добре облечен, в костюм и вратовръзка, сякаш очаквайки важен посетител. Стаята беше подредена, леглото грижливо оправено, тоалетните принадлежности подредени в банята. Бутилка скоч и две почти пълни чаши стояха на една маса. Пендъргаст изследва влагата отстрани на чашите, натопи пръст и опита течността, преценявайки количеството разтопен лед вътре. Базирайки се на разредеността на уискито и температурата на чашите, той допусна, че питиетата са били налети преди четири или пет часа. Чашите бяха чисти никакви отпечатъци от пръсти.
За пореден път бе изненадан от странната двойственост в поведението на убиеца.
Остави чантата си на леглото, извади отвътре няколко епруветки и пинсети, коленичи и взе кръвни проби, проби от тъкан и коса. Направи същото в банята, в случай, че посетителят е влизал. Но този човек изглежда беше действал обмислено, а една евтина, небрежно почистена хотелска стая представляваше едно от най-лошите места за събиране на улики за разследване. Независимо от това той свърши работата си старателно, наръсвайки с прах бравите и останалите повърхности за отпечатъци дори под масата колкото да открие, че всичко е било щателно изчистено. Самотно влажно петно в ъгъла до вратата показваше, че някой е бил оставил там чадъра си, от който се бе стичала вода, и после го беше взел.
Дъждът беше започнал в девет и спря в единайсет.
Пендъргаст коленичи отново до тялото, провря ръка под костюма, за да провери температурата на кожата. Ако се съдеше по нея, свидетелството от питиетата и времето на дъжда, смъртта беше настъпила около десет часа.
Пендъргаст внимателно търкулна тялото. Килимът отдолу беше нарязан на местата, където ножът бе пронизал тялото и стигнал до пода. Като взе собствения си нож, Пендъргаст отряза парче от килима, махна го и се наведе над следите по шперплата, изследвайки ги с върха на острието. Бяха необикновено дълбоки.
Той се оттегли до вратата и хвърли последен поглед на стаята. Нямаше какво повече да се види. Общите контури на онова, което се беше случило, сега бяха ясни: убиецът беше пристигнал за среща около десет; бе оставил мокрия си чадър в ъгъла и дъждобрана си върху един стол; Амброуз беше налял две чаши скоч от бутилка, купена специално за случая; мъжът беше извадил двадесет и две калибров Магнум, беше го притиснал до главата на Амброуз и бе изстрелял един куршум в мозъка му. След това беше претърсил тялото и стаята; после варварски и безчувствено бе пробождал и рязал трупа и накрая, както изглежда все още хладнокръвно, беше изчистил стаята, взел Агозиена и излязъл.
Поведение, отличаващо се сериозно от поведението на повечето убийци.
Хотелът нямаше да открие трупа преди времето за освобождаване на стаята. Пендъргаст разполагаше с достатъчно време да се оттегли.
Той изключи осветлението, излезе от стаята и взе асансьора до партера. Отиде до рецепцията и натисна звънеца няколко пъти. След дълго чакане чиновникът излезе отзад, тътрейки се.
Някакъв проблем? попита той.
Приятел съм на Джордан Амброуз, регистриран в стая 714.
Мъжът почеса мършавите си ребра през ризата:
Е?
Имаше посетител тази вечер около десет часа. Спомняте ли си го?
Не е възможно да забравя това отговори той. Дойде в десет, каза че имал среща с господина от 714-а.
Как изглеждаше?
Имаше кърваво парче плат върху окото и няколко превръзки. Беше с шапка и дъждобран, навън пръскаше. Не съм го заглеждал, пък и не бих искал.
Ръст?
О, около средния.
Глас?
Мъжът сви рамене.
Американец, струва ми се. Малко висок. Мек говор. Не приказва много.
Кога си тръгна?
Не съм го видял. Занимавах се с документацията отзад.
Не ви ли помоли да му извикате такси?
Не.
Опишете с какво беше облечен.
Дъждобран като вашия. Не видях с какви обувки е.
С кола ли дойде или с такси?
Чиновникът вдигна рамене и пак се почеса.
Благодаря каза Пендъргаст. Ще изляза за няколко часа. Поръчайте ми такси, ако обичате.
Мъжът изпълни поръчката.
Само ми звъннете, когато се върнете произнесе той през рамо, докато се връщаше към заниманията си с документи.
Пендъргаст застана отвън. След около пет минути таксито пристигна и той се качи в него.
Накъде? попита шофьорът.
Пендъргаст му подаде банкнота от сто лири.
Засега наникъде. Мога ли да ви задам няколко въпроса?