ХАРИ! Рон, Хари е тук, ето го! Не сме чули кога си пристигнал! О, как си? Добре ли си? Много ли ни се сърдиш? Сигурна съм, че ни се сърдиш, знам, писмата ни бяха съвсем безполезни, но не можехме да ти разкажем нищо. Дъмбълдор ни накара да се закълнем, че няма да ти кажем, о, имаме да ти разправяме толкова много, ти също ще ни разказваш за дименторите! Когато научихме и това заседание в министерството, направо нечувано, проверих всичко, не могат да те изключат, просто не могат, в Наредбата за целесъобразно ограничаване на магьосничеството от невръстни има член, където се разглежда прилагането на магия в случаи, застрашаващи живота
Остави го да си поеме дъх, Хърмаяни спря я ухилен Рон и затвори вратата след Хари.
През месеца, откакто не се бяха виждали, беше пораснал с още половин педя и сега изглеждаше по-висок и върлинест от всякога, макар че дългият нос, огненочервената коса и луничките си бяха същите.
Все така грейнала, Хърмаяни пусна Хари, но още преди да е казала и думица, се чу тихо свистене и от черния дрешник политна нещо бяло, което се приземи меко върху рамото на Хари.
Хедуиг!
Полярната сова щракна с клюн и го клъвна с обич по ухото, а той я загали по перушината.
Направо се беше разбесняла оплака се Рон. След като донесе последните ти писма, ни накълва едва ли не до смърт, виж, моля ти се
Той показа на Хари десния си показалец, върху който личеше позарасла, но несъмнено дълбока рана.
А, да рече Хари. Извинявайте, ама исках да получа отговори
Смятахме да ти пишем, приятелю възкликна Рон. Хърмаяни се изпопритесни, все повтаряше, че ако стоиш там затворен без никакви вести, ще вземеш да направиш някоя щуротия, но Дъмбълдор ни накара да
Да се закълнете да не ми казвате продължи Хари. Хърмаяни вече го спомена.
Топлото сияние, озарило го отвътре при срещата с двамата му най-добри приятели, малко по малко помръкна измести го нещо ледено, надигнало се в стомаха му. Цял месец бе мечтал да ги види, а сега изведнъж му се прииска те да го оставят сам.
Настана тягостно мълчание, Хари продължаваше да милва неволно Хедуиг, без да поглежда Рон и Хърмаяни.
Смяташе, че е за добро обади се някак задъхана Хърмаяни. Дъмбълдор, искам да кажа.
Ясно рече Хари.
Забеляза, че и по нейните ръце има следи от човката на Хедуиг, и установи, че изобщо не му е мъчно.
Според мен вярваше, че при мъгълите си в най-голяма безопасност намеси се и Рон.
Виж ти! вдигна вежди Хари. Случайно това лято някой от вас да е бил нападнат от диментори?
Е, не но точно затова той прати хора от Ордена на феникса да те държат под око през цялото време
Хари усети как го присвива под лъжичката, сякаш е слизал по стълба и е пропуснал стъпало. Значи всички освен самия него са знаели, че го следят.
Ама и от това нямаше полза, а? подметна Хари, като се мъчеше да не повишава тон. Накрая се наложи сам да се погрижа за себе си.
Толкова се ядоса сподели едва ли не със страхопочитание Хърмаяни. Дъмбълдор. Видяхме го с очите си. Когато разбра, че Мъндънгус си е тръгнал преди края на дежурството. Беше страховит.
Аз пък съм доволен, че си е тръгнал отсече ледено Хари. Ако не беше, нямаше да направя магия и Дъмбълдор вероятно щеше да ме остави цяло лято на «Привит Драйв».
Не се ли не се ли притесняваш от заседанието в Министерството на магията? тихо попита Хърмаяни.
Ни най-малко излъга безочливо Хари.
С Хедуиг, сгушила се блажено на рамото му, той
се поотдалечи и се огледа, но стаята изобщо нямаше с какво да го ободри. Беше усойна и тъмна. Върху голите олющени стени се мъдреше само празно платно в натруфена рамка и докато Хари го подминаваше, му се стори, че е чул хихикането на някой, който се спотайва отзад.
Та защо Дъмбълдор настоява да ме държи в пълно неведение? възкликна уж нехайно. Направихте ли си труда да да го попитате?
Вдигна глава тъкмо когато приятелите му се спогледаха, от което разбра: опасявали са се, че ще се държи именно така. Но от това настроението му ни най-малко не се подобри.
Обяснихме на Дъмбълдор, че искаме да ти разкажем какво става заоправдава се Рон. Наистина, приятелю. Но е затънал до гуша в работа, откакто сме дошли тук, сме го виждали всичко на всичко два пъти и той не разполагаше с много време, само ни накара да се закълнем, че когато ти пишем, няма да съобщаваме нищо важно, понеже някой можел да прихване совите.
Стига да е искал, пак е могъл да ме държи в течение възрази Хари. Само не ми казвайте, че не знае начини да праща съобщения и без сови.
Хърмаяни погледна Рон и каза:
И на мен ми хрумна. Той обаче не искаше да узнаваш нищичко.
Вероятно смята, че на мен не може да се разчита отсъди Хари, загледан в лицата им.
Не изглупявай рече Рон, изглеждаше страшно объркан и смутен.
Или че не мога сам да се пазя.
Разбира се, че не смята подобни неща! възкликна притеснена Хърмаяни.
И как стана така, че аз трябваше да стоя у семейство Дърсли, а вие двамата сте тук и участвате във всичко? изрече бързо Хари, като от дума на дума все повече повишаваше тон. Как се стана така, че на вас ви е разрешено да знаете всичко, което се случва?