Извисиха се още по-нагоре и очите на Хари се насълзиха от
студа, той вече не виждаше долу нищо друго освен мънички точици светлина: автомобилните фарове и уличните лампи. Две от тези светлинки вероятно бяха на колата на вуйчо Върнън точно сега семейство Дърсли сигурно се прибираха към празната къща, вбесени, че няма никакъв конкурс за морави и при тази мисъл Хари прихна, макар че гръмогласният му смях бе заглушен от плющящите мантии на другите, от поскръцването на ремъка, с който бяха привързани куфарът и кафезът, и свистенето на вятъра. От цял месец не се беше чувствал толкова преизпълнен с живот и толкова щастлив.
Курс на юг! кресна Лудоокия. Пред нас град!
Както се носеха шеметно, завиха надясно, за да не минават точно над блещукащата паяжина от светлинки долу.
Курс на югоизток, продължавайте да се издигате! Отпред ниска облачност, можем да се изгубим провикна се Муди.
Няма да минаваме през облаците ревна сърдито Тонкс, ще станем вир-вода, Лудоокия!
При тези думи на Хари му поолекна ръцете му върху «Светкавицата» вече бяха вкочанени. Съжали, че не си е сложил връхна дреха, защото цял трепереше.
Често променяха курса според напътствията на Лудоокия. Хари бе присвил очи срещу ледения вятър, от който вече го наболяваха и ушите. Само веднъж помнеше да е изпитвал на метлата такъв студ, в трети курс, на мача по куидич срещу хафълпафци, състоял се по време на буря. Магьосниците от конвоя го наобикаляха постоянно като огромни грабливи птици. Хари загуби представа за времето. Колко ли бяха летели със сигурност най-малко час.
Курс на югозапад! ревна Муди. Не бива да прелитаме над магистралата.
Хари бе толкова премръзнал, че си мечтаеше за уютните сухи купета на автомобилите, които като поток се виеха долу, и още повече за пудролиниите: не беше кой знае колко приятно да се въртиш като пумпал из комините, но затова пък бе топличко в пламъците Покрай него профуча Кингзли Шакълболт, голото му теме и обицата проблеснаха на лунната светлина после отдясно мина и Емелин Ванс, която бе извадила магическата пръчка и от време на време се озърташе сетне и тя отпраши нататък и на нейно място изникна Стърджис Подмор.
Трябва да завием и да се отклоним леко от курса, за да сме сигурни, че не ни следят! извика Муди.
ТИ, ЛУДООКИЯ, ДА НЕ СИ ЛУД! изпищя отпред Тонкс. Ще станем на висулки по тия метли. Ако непрекъснато се отклоняваме от курса, няма да пристигнем и след седмица. Още повече че ни остава съвсем малко път.
Крайно време е да се снишим! екна и гласът на Лупин. Следвай Тонкс, Хари!
Тя се гмурна надолу и момчето полетя след нея. Отправиха се към най-многото светлинки, които бе видял досега: бяха се разпрострели във всички посоки, пресичаха се и се кръстосваха, блещукаха на линии и мрежи, накъсани от петънца непрогледен мрак. Летяха все по-ниско и по-ниско, докато накрая Хари не различи отделни фарове и улични лампи, комини и телевизионни антени. Искаше му се час по-скоро да стъпи на земята, макар да бе сигурен, че ще се наложи някой да го размразява беше се вледенил направо върху метлата.
Готово! провикна се Тонкс и след няколко мига вече се бе приземила.
Хари кацна точно зад нея и нагази в неподдържаната трева насред малък площад. Тонкс вече отвързваше куфара. Разтреперан, Хари се огледа. Мърлявите фасади на къщите наоколо не изглеждаха никак гостоприемно, някои бяха с изпочупени прозорци, които мъждукаха мътно в светлината на уличните лампи, боята по повечето врати се беше олющила, на много места пред стълбищата се мъдреха купчини боклук.
Къде сме? попита Хари, но Лупин му пошушна:
Чакай малко.
Муди тършуваше с премръзнали вкочанени пръсти из наметалото си.
Намерих го! изсумтя накрая, после вдигна във въздуха нещо като сребърна запалка и я щракна.
Най-близката лампа изпука и угасна. Той продължи да щрака със Загасителя, докато не угаси една по една всички лампи по площада сега единствената светлинка идваше от прозорците с дръпнати пердета и от лунния сърп горе в небето.
Взех го на заем от Дъмбълдор избоботи Муди и прибра в джоба си Загасителя. Така мъгълите няма да ни шпионират от прозорците. А сега да побързаме.
Той хвана Хари за ръка, изведе го от тревата, прекоси улицата и стъпи на тротоара, след тях вървяха Лупин и Тонкс, понесли куфара на момчето, отстрани крачеха останалите от конвоя, всички извадили магическите пръчки.
От горните прозорци в най-близката къща долиташе приглушеният бумтеж на стереоуредба. От издутите до пръсване торби за отпадъци, струпани пред счупената порта, се разнасяше воня на развалено.
Дръж изпелтечи Муди, след което тикна в хамелеонизираната ръка на Хари парче пергамент и доближи магическата си пръчка със светещо
връхче, за да освети написаното. Прочети го бързо и го запомни дума по дума.
Хари погледна късчето хартия. Ситният почерк му се стори познат. Върху пергамента пишеше:
Ще намериш щабквартирата на Ордена на феникса на площад «Гримолд» номер дванайсет в Лондон.
Глава четвърта Площад «Гримолд» номер дванайсет
Не тук, момче! ревна Муди. Чакай първо да влезем.