Артър току-що ни обясни какво е станало. Каквото и да правиш, не излизай повече от къщата.
Пак се ядоса. Никой ли нямаше да му каже едно «браво», задето с голи ръце е отблъснал двама диментори? И господин Уизли, и Сириус се държаха така, сякаш Хари е направил някоя поразия и те само чакат да видят каква точно каша е забъркал, за да му дръпнат едно конско.
Цяло бедствие цяло нашествие от сови, де. Само ми влизат и ми излизат тука, няма да търпя тая работа повече, така да знаеш, момче, няма
Не мога да попреча на совите да идват прекъсна го Хари и смачка в юмрука си писмото на Сириус.
Искам да чуя истината за случилото се тази вечер ревна пак вуйчо Върнън. Щом тия дивантори са нападнали Дъдли, защо изключват от училище теб? Направил си знаеш-какво, сам си призна.
Хари си пое дълбоко въздух, за да се поуспокои. Пак започваше да го боли глава. Повече от всичко му се искаше да се махне от тая кухня и да не вижда пред себе си никого от семейство Дърсли.
Направих магията за покровител, за да се отърва от дименторите поясни той, като си наложи да не избухва. Само тя може да ги спре.
Но какво търсят тия диметри в Литъл Уингинг? възмути се вуйчото.
Откъде да знам! рече уморено момчето. Нямам и понятие.
От яркото неоново осветление главоболието му се усили. Гневът му се бе поуталожил. Той се чувстваше изтощен, капнал от умора. И тримата Дърсли го бяха зяпнали.
Ти! кресна вуйчо Върнън. Ти си в дъното на всичко, знам си аз, момче! Защо иначе ще идват тук? Защо ще се появяват точно на тази уличка? Ти сигурно си единственият единственият Така и не успя да се насили и да изрече думата «магьосник». Единственият ти-знаеш-какъв на километри наоколо.
Нямам представа защо са дошли.
Но от думите на вуйчо Върнън изтощеният мозък на Хари се поразмърда. Защо наистина дименторите бяха дошли в Литъл Уингинг? Нима можеше да е чисто съвпадение, че се бяха озовали тъкмо на пресечката, откъдето минаваше и Хари? Дали някой ги беше пратил? Дали Министерството на магията бе изгубило властта си над тях? Дали дименторите не бяха избягали от Азкабан, та, както Дъмбълдор бе предсказал, да се съюзят с Волдемор?
Какво, значи, тия дивандъри са надзиратели в някакъв затвор за шантавелници, така ли? попита вуйчо Върнън, сякаш прочел мислите на Хари.
Да потвърди той.
Ужасно му се искаше да не го боли глава, да се измъкне от кухнята, да се прибере в тъмната си стая и да помисли
Ами да! Дошли са да те арестуват! възкликна вуйчо Върнън с победоносния вид на човек, достигнал до неопровержимо заключение. Нали, момче? Укриваш се от закона!
Няма такова нещо, не се укривам възропта Хари и тръсна глава, все едно да отпъди досадна муха, а мислите му продължиха да препускат шеметно.
Тогава защо?
Сигурно ги е пратил той отговори тихо Хари, по-скоро на себе си, отколкото на вуйчото.
Кой е този «той», дето ги е пратил?
Лорд Волдемор каза Хари.
Усещаше смътно, че има нещо странно в това как семейство Дърсли, които подскачаха като ужилени, въсеха се и крещяха всеки път, щом чуеха думи като «магьосник», «магия» и «магическа пръчка», дори не трепнаха от името на най-злия сред магьосниците на всички времена.
Лорд я чакай! сепна се вуйчо Върнън и се смръщи, а в прасешките му очички проблесна искрица, явно се беше сетил. Чувал съм го името това не беше ли онзи, дето
Дето уби майка ми и баща ми продължи глухо Хари.
Да де, ама той нали се е махнал издърдори припряно вуйчото, без да показва с нищо, че темата за убийството на родителите му може да е и болезнена. Така поне каза оня тъпанар, великанът. Че се бил махнал.
Обаче се върна отбеляза Хари.
Наистина беше доста странно да стои тук, насред стерилно чистата кухня на леля Петуния, до хладилника, най-нов модел, и широкоекранния телевизор, и да разговаря най-спокойно с вуйчо Върнън за Лорд Волдемор. С появата си в Литъл Уингинг дименторите сякаш
бяха срутили огромната невидима стена, неумолимо разделяща немагическия свят на «Привит Драйв» и света отвъд него. Двата живота на Хари някак се бяха слели и всичко се бе преобърнало с главата надолу: семейство Дърсли разпитваха за подробности около магическия свят, госпожа Фиг познаваше Албус Дъмбълдор, из Литъл Уингинг бродеха диментори и Хари вероятно нямаше да се върне никога в «Хогуортс». Главата му затуптя още по-болезнено.
Върнал се е? прошепна леля Петуния.
Гледаше Хари както никога досега. Най-неочаквано, за пръв път в живота си, той напълно осъзна, че тя е сестра на майка му. И Хари не можеше да каже защо в този миг това направо го порази. Знаеше само, че не е единственият в стаята, който се досеща какво би могло да означава завръщането на Лорд Волдемор. Никога преди леля Петуния не го беше гледала така. Големите й воднисти очи (толкова различни от очите на сестра й) не бяха присвити от гняв или неприязън, не, те бяха широко отворени и изпълнени със страх.
От преструвката, в каквато тя се бе вкопчила, откакто Хари я помнеше че няма никаква магия и никакъв друг свят освен този, който тя обитаваше заедно с вуйчо Върнън, като че ли не бе останала и следа.